Стихове от Имре Оравец

Публикувано:
07:32ч / 25.10.2016г
Брой прочитания:
222
Брой коментари:
0

Имре Оравец е роден през 1943 г. в селцето Сайла, Североизточна Унгария. Завършва унгарска и немска филология в Дебреценския университет. Първите му стихотворения са публикувани в списание „Алфьолд“ (1962), а първата му самостоятелна стихосбирка „Кора“ излиза в издателство „Магветьо“ десет години по-късно, през 1972 г. Работил е като общ работник, учител, секретар, преводач. Пребивава неколкократно в Канада и САЩ, където в началото на ХХ век се заселват прадедите му. Превежда от английски и немски. Автор e на поетичните книги „Промени в растителната покривка на една територия“ (1979), „Книга за индианците хопи“ (1983), „Септември 1972” (1988, бълг. изд. 2012), „Рибарят“ (1988), „Подходящият ден“ (2002), “Умиращо дърво“ (2015), романите „Ондроков увал“ (2007), „Калифорнийски пъдпъдък“ (2012) и др., пише за деца. Удостояван e с престижни литературни награди.

(откъс)

Отче наш

Когато като юноша за първи път белият ми дроб прокърви

и лежах сам-самичък в кухнята в Уйтелеп,

защото майка ми притича да телефонира на лекаря,

след време така ме достраша,

че не смеех даже да се помръдна

и вместо

да плюя във ведрото,

преглъщах ли – преглъщах кръвта

и усещах,

край с мен,

кръвта ми няма да спре,

ще изтече,

 

когато стигнах до тази мисъл,

инстинктивно започнах да се моля

и много пъти едно подир друго казах в себе си „Отче наш“,

безмълвно, лежейки възнак, без дори да скръстя ръце,

 

оттогава често отправям молитва до Всевишния,

съзнателно, както подобава,

скръстил ръце, на колене, с изправена глава,

но никога не съм бил толкова близо до него, както тогава.

 

 

Петдесет и петата зима

Човек става от леглото, облича се,

донася дърва,

стъква огън,

и протягайки ръце над печката, се топли,

от време на време поглежда през прозореца, към пустошта,

сякаш чака от там някого или нещо,

после неотложно пристъпва към изпълнение на дневните си задачи,

 

не подтиква,

но и не бави смъртта.

 

 

Погасяване на заема

Вече нямаш друга работа на света,

освен малко по малко да издължиш всичко,

което си получил,

затова добре огледай,

прецени запасите,

настрой в ритъм стомах, черен дроб, очи, сърце, ум, дробове,

живей умно,

бъди дребнав, скъперник,

постарай се

да разчистиш всички сметки,

за да не останеш длъжен.

 

 

Минало

Може би най-лошото в него е това,

че не може да бъде проверено,

че не съм го делил с никого

и няма кого да попитам,

ако се разколебая,

ако не се сетя

какво, как е било,

и стигна до погрешни заключения,

подменя мъртвия с живия,

низкото – с възвишеното,

омърсеното – с безукорното,

лошото – с доброто,

истинското – с фалшивото,

и неспасяемо се залутам.

 

Стиховете са от сборника с избрана поезия на Имре Оравец „Подходящият ден“ от поредицата „Модерна европейска лира“на издателство „Ерго“.

Превод от унгарски Мартин Христов

 

Сродни публикации в сайта ни:

„Подходящият ден“ – избрана поезия от Имре Оравец