На 1 юни 2018 г. за първи път в България се състоя Вечер на мароканската поезия, на която бяха представени стихове от 10 поети – пет жени и петима мъже; петима, пишещи на арабски, и петима – на френски. Това стана в резиденцията на Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко у нас. Посолството заедно с фондация „Европа и светът“ и Мароканско-германската асоциация за култура и интеграция беше съорганизиратор на събитието. Специални гости бяха Надя Якин, поетеса и журналистка, председател на Мароканско-германската асоциация за култура и интеграция; Назиха Ал Мунтасир – поетеса, художничка и моден дизайнер; българският поет и литературен критик Иван Христов, който през март тази година участва в Международния форум на поезията в мароканския град Сафи и получи там почетната награда „Културата е убежище за човечеството“.

Стиховете от арабски език бяха подбрани от Надя Якин и преведени на български от Хайри Хамдан, поет, писател и преводач. Подборът на мароканските автори, пишещи на френски език, както и преводът на творбите им на български, беше направен от Гергина Дворецка, поетеса и журналистка, председател на фондация „Европа и светът“. 

Произведенията прозвучаха в оригинал и в превод на български.

Вечерта на мароканската поезия бе открита със стихотворението „Белези на слънцето“ на известния поет и писател Тахар Бен Джелун, прочетено в оригинал на френски език лично Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко.

Повече информация за събитието може да намерите на сайта на фондация „Европа и светът“.

Тук публикуваме част от преводите на стихотворенията, представени на първата Вечер на мароканската поезия в България, както и кратки справки за авторите. За илюстрация към публикацията използваме снимка, на която са всички участници в литературното четене. Тя е направена и любезно предоставена на сайта ни от проф. д-р Александър Федотов, директор на Центъра за Източни езици и култури при Софийския университет „Св.Климент Охридски“.

“   “   “

Тахар Бен Джелун

Белези на слънцето

Положени по булото на погледа

те изпаряват мислите за пясък

това е падането

на излишното.

Провесили се от съня вековен

те връщат корените на сезона.

Земята в съучастие с небето

морето сдържа

освобождава пяната

връща татуираната звезда на челата ни

„Югът е начело“.

Цял век на фалш

е разоран от писането на небето

книга, изтръгната от всички спомени:

погледът, побран в лъжица, на сутринта поднася

сладка смърт.

Превод от френски: Гергина Дворецка

Тахар Бен Джелун е френско-марокански поет, романист и писател, е роден на 1 декември 1944 г. във Фес. След като завършва основно си образование в арабско-френско училище, учи във френската гимназия в Танжер. След това следва философия в университета „Мохамед V“ в Рабат. Преподава в Мароко. През 1971 г. заминава за Франция Сътрудничи на в. „Монд“ от 1972 г. През същата година издава стихосбирката „Белези на слънцето „, а първият му роман „Харуда“ излиза през 1973г., Получава наградата“ Гонкур“ за романа си „Святата нощ“ (1987). През 2008 г. е избран за член на Академията „Гонкур“. През 2007 г. става офицер на Почетния легион.

 

“   “   “

Надя Якин

Жена с една ръкавица

Доближи ме до себе си!

Разкърши кръста ми,

за да узреят ръцете и нозете ми!

От тях да се посипят

бадеми влажни.

Думите пристигат

с беден керван.

Като из ведро

се изливат гласовете.

Приближи ме,

разкърши ме!

Нека разменим зодиите си,

имената си,

за да се превърна

в сутрешното ти

кафе.

А ти бъди меда в кафето ми!

Радостта ще е повод

за моята тъга,

дори с нея да украся

косите си.

Обещанията ти за топло

гнездо,

няма да са повод

за моето щастие,

дори и раят да хвърли

след мен

своите ябълки,

отново ще се измъчвам.

Ще страдам в любовта

по поезията и болезнената

раздяла,

ако ме изпълни цялата!

От погледа ти осиротявам,

както от студените ти устни.

Осиротявам от споделяните думи

и от тези, които не се споделят.

Разказват червените чаршафи:

Изтощени сме от сезонните

размествания и промени,

изморихме се от сезоните, които

не сменят нощниците си,

от осветлението, което

не покрива голотата на мига.

Уморихме се от странстванията,

сякаш безсънието зашива

с пръстите на изкушението

небесната цепнатина,

завързва опърничавите си

камили

към гърбицата на облаците.

Изглежда, че мравките

разпродават плантациите си

за да си купят една пролет,

която никога не идва.

Зодията ми днес предсказва:

Ще оставиш вратата на паметта си отворена,

ще се промъкне първата целувка,

и ще се настани на раменете ти!

Ще те попита за първия

зимен плод.

Ще се промъкне първата

прегръдка,

ще търси вратовръзката си

в скрина на главата ти.

Днес зодията ми ще настоява

да не забравям ръкавиците си,

защото може да вали.

Носи чадъра в лявата ръка!

Остави чантата си да ухае,

колкото си иска, на парфюм!

Не се вози по обичайния маршрут,

че може да попаднеш в лабиринт.

Възможно е думите да вдигат врява в джоба

на палтото ти червено.

Възможно е обувките ти

да избягат през прозореца.

Зодията ми днес казва:

Водното корито очаква

да му хвърлиш

пъстрите си риби.

Моля те, недей!

Неведението чака да пъхнеш

куфарите си в джоба на съдбата,

под стълбището.

Моля те, недей!

Дъгата ще ти подари

всичките си цветове.

Не ги приемай!

Не напускай тялото си!

Не се усмихвай твърде

много!

Не се радвай!

Денят ти да е мед.

Ти си зодия Близнаци.

Превод от арабски език: Хайри Хамдан

Надя Якин е социолог, поет, писател и изследовател в областта на жените и имиграцията, специалист в създаването на документални филми. Живее в Германия. Организирала е и е участвала в няколко литературни и конференции и срещи, както и в няколко семинара по писане и фотография. Председател на Съвета на мароканските жени по света и председател на Мароканската асоциация за култура и интеграция. Спечелила е няколко награди. Нейни стихове са преведени на китайски в контекста на Великата енциклопедия на поетите. Има публикации в арабски и международни списания.

 

“     “     “

Назиха ал-Монтасир

Любовни нотки

Зад пръчките

се чува вой,

докато държа

нишките на изповедта

през обезумялата нощ.

Прегърна ме

под тежестта на

нотките отчаяние.

Той ме прегърна

на предсмъртния си одър.

Следва напяване в студа.

Картината е сякаш

някакъв дизайн

на рокли,

които са поставени

по рафтовете.

Аз съм влюбена.

Бързам през вечността

към време, в което

животът се облича

в мечта

с точни размери,

украсена с

блестящи перли,

освобождавайки се

от отзвука на

уморително отлагане.

Аз съм влюбена.

Поради недоразумение

изгубих пътя си.

Разкъсана съм от гнева

на Шахриар.

С приказка

идва зората,

обявява раждането

на новото утро,

което се опитва да вникне

в дълбините на нещата,

ала не успява.

Остава единствено любовта

във вечността.

Лодките плават като

мечти, оставящи следи навсякъде.

Очаквам слънце, което

не познава затъмнение

и не се плаши от луната,

слънце, което

осветява сърцето и

предизвиква торнадо.

Тогава обичта ми ще изплува,

и ще изтъче едно утро,

което, събуждайки се,

да премахне

ръждата от годините

и морето да утихне,

а луната да заблести.

Тогава любовта ми ще изгрее

от люлката си,

ще свири по нотите

на тихи нощни мелодии,

за да се завърне споменът

за една любов, която

прави дъги от парче блестяща

коприна – тъканта й

е безмълвие и мир.

Такава е била обичта ми

и все още духът ми

продължава да я милва

по всяко време

и навсякъде.

Превод от арабски език: Хайри Хамдан

Назиха ал-Монтасир е мароканска поетеса, художничка и моден дизайнер. Живее в Рабат. Тя беше специален гост на първата Вечер на мароканската поезия в България и лично прочете в оригинал публикуваното по-горе нейно стихотворение. След литературното четене се състоя модно ревю с нова колекция кафтани, създадени от нея, и по този начин показа още едно измерение на таланта си.

 

“    “    “

Абдулрахим ал-Хассар

Фокусникът       

 (откъси от поемата)

Поставям ръката си в шапката.

От нея вадя обрасла с храсти каска,

войнишка каска, възпята от гръцки поет.

Поставям я като саксия пред домашната порта.

Вадя метални пушки

и те стават детски играчки.

Превръщам бронетранспортьорите в люлки за деца,

а картечницата – в метла.

На дулото на топа ще изградя гнездо

за една остаряла птица,

а куршумите ще засея в земята – като поле с царевица.

……………………………………………………..

Бъркам отново в черната шапка.

Вадя бял заек, който не е обикновен.

Тръгва заекът по тъмните пътища,

а подир него тръгват

пречупените сънища на бездната.

На края на тунела непременно

се очаква светлина.

Очаква се милостта да се изправи

в бели одежди,

нежно да погали натежалите

от отчаяние мигли.

 

Прокарвам ръка по яката си.

Вадя оттам ята птици

и деца с прозрачни крила, които

покриват страха си с листа от дърветата

и го изхвърлят далече,

където човешки крак не стъпва,

измиват улиците от прахта и напрежението,

шепнат слова за обич на минувачите,

а във всяко сърце ще сложат по една ваза.

 

Ще изтръгна бодливата тел,

на нейно място ще посадя бор,

а тази висока крепост

ще покрия с изящен бръшлян.

Ще изпратя взвод вестоносци.

Ще превърна казармите

в розови градини.

Ако пък децата наивно газят

в минно поле,

всяка мина ще се превърне в

лозе.

Този прашен скитник,

който се мотае по тротоарите,

ще върви по време на парада

до самия цар.

А това момиче, което доскоро

лекуваше ранените войници,

ще се върне завинаги от фронта,

за да изчисти запрашените

прозорци на дома си.

Отново ще подреди своята любов

в гардероба, ще изчисти прахта

от снимката на старата си любов,

ще остави люляка да порасне

във вътрешността на стаята,

а погледа на генерала,

всяващ ужас,

ще насочи надалеч от труповете.

Вместо пистолет ще му подаде

перо.

Ще оставя войниците зад мен.

Нека носят цигулки и лъкове,

нека се люлеят като житни класове,

да се отдавават на любовни ласки в полето,

да пеят забравени химни,

а всички ние ще запеем

за отлетелите души.

………………………………………

Високо ще запеем песни,

които ще накарат и стените

да заплачат, а после да се смеят.

Но ако никой не ни чуе,

ще върна всичко на мястото му,

ще си взема шапката и бастуна,

ще измета илюзиите от земята,

ще спусна завесите докрай,

и ще си тръгна.

Превод от арабски език: Хайри Хамдан

Абдулрахим ал-Хассар е марокански поет и писател, издал е 4 стихосбирки и 2 книги с публицистика, една от които предстои да излезе на френски език в издателство „Les infrequentables”. Съвместно с други автори участва в издания за символите на културата на Мароко и на арабския свят. Подава оставката си от съюза на мароканските писатели в град Асефи през 2015г.. Пише за ливански вестници. Участвал е в писателски форуми в различни арабски страни, Европа и Америка. Носител е на литературни награди в Мароко и в Италия. Творбите му са преведени на френски, английски, немски, шведски и испански език.

Стихове от други марокански поети може да прочетете тук.

Още по темата на сайта ни:

Първа вечер на мароканската поезия в България

Източник: www.evropaworld.eu