Странни географски карти и дървета може да видите в творбите на Олаф Остен от изложбата му „Commuting 2018a“ в зала 19 на Националната галерия „Квардарт 500“. Тя беше открита на 26 юли в присъствието на автора и на Н.Пр. г-н Роланд Хаузер, посланик на Австрия у нас. Както поясни директорката на галерията Слава Иванова, изложбата е част от културната програма на Австрийското председателство на Съвета на ЕС, което започна на 1 юли т.г. Всъщност, Олаф Остен е германец, но австрийците са преценили, че може да ги представлява по време на председателството им – уточни Н.Пр. Роланд Хаузер при откриването на експозицията. Нейният куратор Борис Костадинов, с когото посолството на Австрия у нас е осъществило и други творчески идеи, напомни, че в София има австрийски проект, чийто автор е българин – Бронзовата къща на скулптора Пламен Деянофф. Това показва отвореност към другите, желание за свързаност с творци от различни националности.

Самият Олаф Остен, говорейки за изложбата си, сподели, че е решил да покаже географските карти на Европа обърнати по необичаен начин, защото му е било забавно Италия в един момент да се окаже на Север, а Скандинавските страни – на Юг. Това показва относителността на географското разположение и границите. Колкото до дървото, като символ в творбите му, той го възприема като олицетворение на всичко, което остава непреходно и към което се връщаме, за да потърсим опора.

Другото пояснение, което даде художникът, беше за буквата „а“ след 2018 в заглавието. Това означава, че София е първото място, където гостува тази експозиция. Следващото ще бъде австрийският град Крагенфурт и там тя ще се нарича  „Commuting 2018b“

Изложбата може да бъде видяна до 26 август т.г.

Ето какво още споделя за нея авторът й:

– Кога се движим и кога сме неподвижни?

– Вероятно понякога не осъзнаваме какво сме имали, докато не го напуснем.

– Възможно е понякога да оцеляваме чрез преживяването на определен контекст.

Обикновено дървото остава там, където е започнал неговият живот. Подобно на много хора от време на време се връщам да видя определени дървета, които ме карат да се чувствам у дома си. С тях се усещам в безопасност, защото съм почти сигурен, че са оцелели и стоят там, където са (освен ако нещо не им се е случило). Възприемам се обикновено като животно, което се нуждае от определена територия за себе си, за да бъде в равновесие със света. Но коя е моята територия? Когато съм на път за някъде (а аз обичам да пътувам), виждам гари и летища, претъпкани от милиони хора, движещи се в посока от А до В, всеки от тях пътуващ поради различни специфични, лични причини.

Статистиките ни показват, че сега много, много повече хора пътуват в сравнение с преди 20 години.

Дали пространството и времето са нашите единствени координати? Алберт Айнщайн отрича. Какво ни организира? Кой и какво ни локализира? Къде и кога? „Картата не е територията“ казва Алфред Корзибски в своята важна публикация Наука и Разум. Математическите системи не са достатъчни, за да разберем себе си, въпреки че ги развиваме за наша собствена ориентация. Възможно е да съществуват много повече пътища, които да следваме, отколкото можем да си представим. До къде стига нашият хоризонт? Кои въображаеми граници мога да надскоча и кои не? Ако свободата означава психологически баланс, ние също се нуждаем от основна структура и позната територия – подобно на всички животни. Безкрайното пътуване в смисъла на търсене на идентичност не е здравословно.

Аз съм универсалист и реалист, който обикновено работи без специфични концепции. С моите произведения се опитвам да преборя ефекта на зрелищното и неговото инструментализиране, фокусирайки се върху не-зрелищното. Омръзна ми от конкуренция и шумотевици. Чрез работите ми постоянно се опитвам да си осигуря пространство. Нека да го наречем въздух, простор, свобода, потенциал и накрая: щастие (извечна тема и универсална необходимост). Изглежда повечето хора постоянно се борят за това (понякога в рамките на социалните връзки или от гледна точка на работата или двете взети заедно), като искат да решат начина, по който самите те да живеят, без други хора и сили да им казват какво да правят. Опитваме се да не бъдем под диктата на определени политици или парите. Говоря за това комфортно и чудесно място за нас – а не за живот в изолация и без връзка с другите. Търсенето на лична или колективна независимост ми изглежда нещо дълбоко естествено, само не и при рестриктивни обстоятелства като диктатура например. Нуждата от пространство е формирала много различни икони и герои през различните времена (Жана Дарк, САЩ, Карл Маркс…).

Нарастващата скорост в днешното глобално общество дори подпомага този феномен. Движейки се бавно – времето в нас ни дава възможност да се концентрираме и да взимаме съответните решения, като избягваме опростяването. Мисля, че си заслужава да направя проучване по въпроса, какви идеи са се появили през историята – как да намерим лично и/или колективно пространство (място) на спокойствие. В наши дни изглежда съществува нова необходимост от строги политически структури в западните общества. Дали капитализмът и индивидуализмът доведоха до този ефект? Дали съперничеството като част от икономиката подтиква тази нужда за ново място в „пространството“ със силна колективна структура? Как би коментирал всичко това Маркс днес?

Обяснение на този въпрос дава древногръцката философия на евдемонизма и римските му последователи (епикурейство, скептицизъм, стоицизъм), което се отнася до това, как да намерим индивидуално пространство чрез лично щастие, да имаме спокоен и задоволителен живот, дори и при рестриктивни обстоятелства. Какво можем да научим? Как можем да се отнасяме към наученото и как може да се изрази?

Без значение къде съм: опитвам се да намеря сродните, а не чуждите елементи. Не се нуждаем да решаваме дали да бъдем граждани на света или локални граждани, изглежда по-здравословно да сме по средата – което няма да е проблем, ако наистина го искаме. Но това ще е само резултат от усилие под формата на разум (рефлекция). Изглежда възможно, ако успеем да не се грижим само за себе си, а за нас и за останалите.

Още снимки от изложбата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Олаф Остен

Източник: Посолство на Австрия и www.evropaworld.eu