Сценарии за Европа: българският дебат

Публикувано:
15:06ч / 13.03.2017г
Брой прочитания:
486
Брой коментари:
0
Огнян Златев
Огнян Златев
Любов Панайотова
Любов Панайотова

Европейският институт и Информационен център „Европа Директно”-София, с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България, организираха в Дома на Европа публична дискусия „Сценарии за Европа: българският дебат”. Участваха проф. Жасмин Попова от Института за държавата и правото при БАН, проф. Георги Димитров от катедра „Европеистика” на СУ, доц. д-р Антоний Гълъбов от Лабораторията за публични политики към НБУ.

Дискусията откриха Любов Панайотова, директор на Европейския институт, и ръководителят на Представителството на ЕК в България Огнян Златев. Водещ беше Владимир Кисьов, председател на УС на фондация Европейски институт и първи главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС.

Бяха обсъдени петте сценария за развитието на ЕС, заложени в Бялата книга, която председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи пред Европейския парламент на 1 март. т.г.

Още в началото на дискусията водещият, Владимир Кисьов, обърна внимание на факта, че досега българското правителство не е изказало позициите си за по Бялата книга на Европейската комисия и петте сценария, описани в нея. Според него, би било естествено България, като външна граница на ЕС, да бъде представена на срещата във Версай, на която френския президент Франсоа Оланд, германския канцлер Ангела Меркел и премиерите на Италия и Испания Паоло Джентилони и Мариано Рахой обсъждаха бъдещето на Евросъюза, но страната ни нямаше свой представител на тази среща.

Проф. Жасмин Попова определи като начало на разнобоя в ЕС не световната финансова криза, достигнала кулминацията си през 2008 г., а бежанската криза през 2015 г., която показа, че държавите членки имат различни ценности. Според нея, най-реалистичен е третият сценарий от Бялата книга, който може да се формулира накратко: „Тези, които искат повече, правят повече“. Проф. Попова припомни, че през 90-те години на XX век се обсъждаше дали интеграцията в ЕС трябва да се разширява или да се задълбочава. Беше избрано разширяването, за което може би тогавашните лидери, които още са живи, сега съжаляват. Очевидно някои новоприсъединилите се страни влязоха неподготвени в ЕС, особено що се отнася до върховенството на закона.

Проф. Георги Димитров изтъкна като важен проблем начина, по който протече евроинтеграцията. В България трябва да има дебат за ЕС – подчерта той и сподели констатацията си, че у нас има много хора, които са убедени, че евроинтеграцията не ги засяга. По негови наблюдения, за съжаление, повечето от българските политици не се изказват компетентно, когато става дума за ЕС.

Доц. Антоний Гълъбов окачестви равнището на българския политически дебат за ЕС като провинциално, но ползата от Бялата книга е, че поставя началото на публични дискусии. Сценарият за пълна федерализация на Европа е нереалистичен в момента, но европейците са изправени пред огромен шанс да определят насоката за развитието си.

Досега позицията на България е, че всичко в ЕС трябва да остане, както е било, а това не е възможно – каза в заключение водещият Владимир Кисьов.

Много от присъстващите на срещата, които взеха думата за въпроси и коментари, поздравиха Европейския институт за бързата реакция да организира подобен дебат в Дома на Европа.

Като цяло, повечето от изказалите се подкрепиха мнението на проф. Жасмин Попова, че най-реалистичен е третият сценарий:  „Тези, които искат повече, правят повече“.

Кой от петте варианта в Бялата книга за развитието на ЕС е най-добър за България ще бъде тема на следващи обсъждания.

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: www.evropaworld.eu