Писателят Димостенис Куртовик: „Сексът ни е направил хора“

Публикувано:
17:22ч / 28.03.2016г
Брой прочитания:
398
Брой коментари:
0

Магическото докосване, превърнало маймуната в човек, е имало пол и той е бил женски. Процесът на еволюиране, който наричаме „антропогенеза”, е свързан с постепенния преход от първобитните, проточовешки групи, живели на стаден принцип, към общности и, в крайна сметка, към организирани общества. При настъпването на тези промени нашите женски прародители са играли по-важна роля, отколкото мъжките. А сексуалността е била едно от основните полета, на което те са въздействали в посока към очовечаване.

Човекът е най-странното в сексуално отношение животно: сексуалната му дейност не е ограничавана единствено от фазите на плодовитостта на женските, както при останалите животни, тя обаче е ограничена от липсата на сигнални сексуални знаци за възбуда от страна на жената (каквито, например, са възбудените външни полови органи при другите видове). Това противоречие представлява „трик” на женските, за да бъде вписана сексуалността в един сложен код на общуване, характерен за човешките взаимоотношения. Той е движещата сила, превърнала секса в начин за изразяване на човека.

Корицата на книгата „Развитието на човешката сексуалност”Строго мотивирано от обхващането на връзката между биологични и културни дадености и като черпи от последните изследвания за поведението на приматите, студията на гръцкия публицист и антрополог Димостенис Куртовик „Развитието на човешката сексуалност” предлага нова интерпретация за различните аспекти на човешката сексуалност по начин, който най-неочаквано намира пресечни точки с поезията!

(Встъпителен текст към интервюто на Димостенис Куртовик в „Book Press”, което може да прочетете по-долу:)

СЕКСЪТ НИ Е НАПРАВИЛ ХОРА

Интервю на Костас Кацуларис в атинското електронно издание за литература „Book Press” с гръцкия писател и публицист Димостенис Куртовик

Димостенис Куртовик е познат на повечето читатели, както с произведенията си в проза – романи и есеистика, така и със смелата си публицистична критика в периодичния печат. Ето обаче, че след новото издание на негова по-отдавнашна книга за човешката сексуалност, на читателите се удава възможността да опознаят една негова различна страна, тази на антрополога и изследователя. „Развитието на човешката сексуалност” (изд. „Елиника Грамата”) представлява добре построено изследване, което взима предвид редица биологични и културни дадености, като черпи информация от неотдавнашните изследвания върху поведението на нашите прародители – приматите.

Във вашето изследване за човешката сексуалност стигате до Homo Erectus – нашия непосредствен прародител, живял преди около един до два милиона години. Застъпвате ли тезата, че характерните особености на човешката сексуалност твърде малко са се променили оттогава?

Така е. Естествено, сексът не е вкаменелост. Не можем, например, да знаем дали нашите прародители от мъжки пол в онова далечно минало са имали толкова голям член колкото днешните мъже и дали тези от женски пол  са имали толкова развити гърди и бедра като съвременните жени, както и дали са имали сексуални апетити извън фазата на съзряване на яйцеклетката, тоест, явления, характерни за човешката сексуалност. Всички нови открития обаче показват, че прачовеците са били „по-съвременни” от онова, което някога сме смятали, и дори никак не е невероятно те да са имали и членоразделна реч. Следователно, логично е да предположим, че и сексуалният им живот в по-голяма степен е бил по-подобен на нашия, отколкото на този на предхождащите ги маймуноподобни.

Ако прекомерно опростим нещата, бихме ли могли да кажем, че човекът се е превърнал в човек поради многообразната си сексуалност?

Сексуалността не е била единственият фактор превърнал човека в това, което е. Тя обаче е играла твърде голяма роля при създаването на по-тесни и по-постоянни връзки между мъжките и женски членове на една общност, а следователно и при създаването на сплотени общества. И това главно по причина, че еротичното желание е престанало да бъде ограничено в кратката фаза на възпроизводството, а се е разпростряло през целия живот на двата пола. Сексуалността е била отчасти отделена от чисто възпроизводствената й функция, започнала е да оказва въздействие и върху други човешки дейности – социални, икономически, по-късно духовни и артистични. Тя се е превърнала в неразривна и значима част от човешката душевност.

 KOURTOVIK MONKEYS FACE 2 FACEСношаването „лице срещу лице”, най-обичайната еротична поза при хората, ни отличава от всички останали примати бозайници, които се ограничават до типичните „животински” пози. Как тълкувате това различие?

По начало, различието не е абсолютно. При шимпанзетата пигмеи или бонобо, вид подобен на човека дори повече отколкото обикновеното шимпанзе, сношаването става лице срещу лице в поне 30 % от случаите. Факт е обаче че при  хората съвкуплението „лице срещу лице”, тъй нар. „мисионерска поза”, е стандартната поза. Сексолозите, както и много любовници, най-вече жени, знаят, че от чисто техническа гледна точка тя не е най-подходящата за извличане на максимално удоволствие. Но сексуалната наслада не е само въпрос на техника, тя е и въпрос на психология, преди всичко е въпрос на психология. Сношаването „лице срещу лице” предполага по-голяма близост между двамата еротични партньори, поражда повече чувства. Лицето е  огледалото на личността, това заявява и самото етимологично родство между двете думи. А личността на другия влияе върху предразположението ни спрямо него. При животните това не се случва, нито им е необходимо.

Малко или повече, вие изглежда твърдите, че човешкото общество е набрало сила благодарение на по-общото поведение и потребности на женските индивиди, докато мъжките се явяват почти парии. Бихте ли го обяснили?

При всички бозайници, които живеят на групи, ядрото на социалната структура са женските и техните малки. Онова, което наричаме общуване, е по-интензивно и по-комплицирано в тази част от групата. Мъжките индивиди не са точно парии, но при тях се забелязват центробежни тенденции, повече премествания, те по-често сменят общността и в общи линии са по-необщителни в сравнение с женските. Това бихме могли да наблюдаваме и в съвременните човешки общества и то е обичайно оплакване от страна на жените. Само че при съвременния човек това различие е притъпено до голяма степен, в противен случай – много просто – не биха могли да съществуват човешки общества. И така, сексуалността е играла решаваща роля при преместването на мъжкия по-близо към ядрото на групата, при преобръщането на центробежните тенденции към центростремителни, при по-силното емоционално привързване на мъжете към жените, които, както казах, са твърдото ядро, „маята” на социалната организация. В известен смисъл човешката сексуалност означава, че при нашия вид мъжкият е станал донякъде по-женски индивид.

Как се обяснява горната констатация с оглед повсеместното доминиране впоследствие на мъжкия индивид на общественото поле?

Предполагам, че патриархатът, тъй като него имате предвид, е представлявал дълбокозначима революция, или по-скоро преврат, който се свързва с откриването на ролята на мъжа във възпроизводството. Първобитните хора са били в неведение относно ролята на спермата и въобще на съвкуплението за произвеждането на потомство. Зачеването и износването на плода по време на бременността е било считано за магическа способност на жената, за нейна висша, почти божествена сила. Когато мъжът разбрал, че е участвал наравно в това „чудо”, той пожелал да се подсигури, че децата, които раждали жена му или  жените му, са негови. Тъй като единствено жената е в състояние да знае дали децата, които ражда са нейни деца, мъжът не може да притежава тази естествена природна увереност, или поне не е можел преди откриването на ДНК теста. Тоест, за да бъде компенсиран, доколкото било възможно, този недостатък, той измислил и наложил на жената ограничения, които не след дълго са били скрепени и институционално. Налагане, естествено, означава насилие. А в упражняването на насилието мъжете се представят по-добре от жените…

Доста разпространено убеждение, свързано с „човешката природа” е, че мъжът „по природа” е по-полигамен отколкото жената. Потвърждава ли вашето изследване подобно допускане?

Не. При човешкия вид и двата пола са полигамни по своята природа. С тази разлика, че жената е склонна да инвестира повече в една сексуална връзка, тоест тя е по-селективна и отдава по-голямо значение на чувството, тъй като тя поема по-голям риск за повече неща, отколкото мъжът. Седемстотинте яйцеклетки, които произвежда една жена през целия си живот, са по-ценни отколкото милионите сперматозоиди, които произвежда един мъж. Деветте месеца на една евентуална бременност и грижата за детето, което ще се роди, предполагат по-голямо изразходване на енергия, по-голяма потребност от сигурност. Ще ми кажете, ами противозачатъчните хапчета, презервативите и т.н.? Все пак различните противозачатъчни методи имат твърде кратка история, за бъдат променени поведенчески модели, формирани в течение на милиони години.

В продължение на предходния въпрос: „Сексуалната ревност е фактор, който пречи на социалното сътрудничество”, пишете вие на едно място. Много жени може би биха приели с мнителност подобен възглед от устата на един мъж.

Онова, което имам предвид е сексуалната ревност между мъжете, конкурирането между тях за завоюването на една жена. Ако бъде оставена без контрол, тази извечна наклонност може да има катастрофални последствия за дадена общност, да доведе до нейния разпад; съществуват исторически примери, които го доказват. При нормални условия, тоест, при обичайните за човешките общества дадености, тази тенденция се контролира, макар и не в абсолютна степен, благодарение на цивилизационните норми.

Също така, изглежда вие твърдите, че проституцията е съвместима с женската сексуалност. Мнение, което предполагам не би въодушевило феминистките…

Проституцията е социално явление, тя е свързана с общественото положение и икономическото състояние на жената или на мъжа, които се отдават на проституиране. Обикновено жените са по-уязвими за обществената и икономическа дискриминация, затова те по-често се озовават в публични домове. Съществуват обаче и три други причини, които правят проституцията много по-разпространена сред жените, отколкото сред мъжете. Първият е въпрос на физиология: технически жената може да прави секс без да е сексуално възбудена, докато мъжът не. Втората причина е свързана с различията в сексуалната психология на двата пола: както казах, жената проявява склонност да свързва секса с чувството повече отколкото мъжът, затова и по-малко жени проявяват склонност да прибягват към мъжки проститутки, (отколкото мъже към платен секс с жени). Последната, и според мен най-важна причина е, че за жената, именно защото е същество с по-фина настройка, сексът не съществува сам по себе си, като самоцел. Той се свързва с други интереси – социални, икономически, емоционални и др. Жената гледа на секса като на един от множеството елементи от непрестанното вземане-даване в човешките взаимоотношения. Тя може да предложи секс, за да получи друг вид отплата – например емоционална сигурност. В екстремния случай, какъвто е проституирането, сделката е съвсем недвусмислена и груба: предлагам секс, получавам в замяна пари. Колкото до феминистките, има феминистки, които твърдят, че проституцията може да бъде форма на освобождаване на жените от ограниченията, които им налагат доминираните от мъже общества, при условие, че жената избира свободно тази професия и я упражнява само за своя сметка. Във всеки случай аз не споделям това мнение.

Често пъти чуваме да се говори, че е необходимо човек да се осланя повече на т.нар „женски” ценности: нежност, съпричастност, общителност, по-неагресивно поведение, туширане на различията. Има ли „женски” и „мъжки” ценности, които могат да бъдат изведени от изследването върху развитието на сексуалността?

Да. Най-общо бих казал, че жената е по-сговорчива, докато мъжът е по-инвазивен, по-офанзивен. Както податливостта, така и атакуването и инвазивността имат своите положителни и отрицателни страни. Първата може да означава разбирателство, предразположение към сговорчивост и сътрудничество, мирно уреждане на конфликтите, но също така и пасивност, приспособяване и оцеляване на всяка цена. Втората, от своя страна, може да означава воля за радикална промяна, надмогване, но и авторитарност, натрапване на мнение, насилие. Днес живеем във време, в което културата поставя по-силен акцент именно върху първата наклонност – „женската”.

Каква е реакцията на публиката към вашата книга до момента?  Съществува ли някаква реакция, която се повтаря по-често от другите?

Книгата се е превърнала в отправна точка за редица изследвания, написани оттогава в Гърция, както строго научни, така и по-популярни. Преподава се и в университетите. Колкото до широката публика, тя по-скоро е в неведение за нейното съществуване. Книги с подобна тематика се превръщат в бестселъри, ако носят подписа на някой американски или английски автор. Англосаксонците са по-ефектни, умеят да продават по-добре стоката си, имат друг престиж, въобще те са по-секси…

„Феноменът Coolidge”*

Наречен е на името на президента на САЩ Джон Калвин Кулидж (Jonh Calvin Coolidge (1872-1933). По време на президентския си мандат веднъж той посетил заедно със съпругата си една държавна птицеферма. След като посрещнали двамата високи гости, управляващите фермата, ги поели поотделно, за да ги разведат из нея. След като преминала през птицефермата, госпожа Кулидж спряла и попитала развождача си колко пъти на ден се чифтосва всеки петел: „Десетки пъти”, бил неговият отговор. Тогава г-жа Кулидж казала: „Моля, кажете това на Президента!”. Когато Президентът минал през птицефермата и му казали това за петела, той попитал: „Всеки път с една и съща кокошка ли?”. „Не, господин Президент, всеки път с различна”. Тогава Президентът поклатил замислено глава и казал: „Кажете го на госпожа Кулидж”.

*Така е наречено обичайното явление сред доста мъжки маймуни еротичното им предразположение да се увеличава при срещата им с повече женски.

                                                        Превела от гръцки: Здравка Михайлова

 

Сродни публикации в сайта ни:

„Светът “ – есе от Димостенис Куртовик

„Какво дирят варварите“ от Димостенис Куртовик

За гърците и Европа

 

Източник: Book Press