Изтъкнатата преводачка от унгарски език пристига специално за случая от Будапеща, където живее от дълги години. Срещата с нея е на 27 май 2019 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” № 4), а в представянето ѝ ще се включат издателката Дора Минева (СОНМ) и Пенка Ватова от Института по литература към БАH. Входът е свободен, а някои от преведените от Светла Кьосева книги ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „Обслужване на читатели” през целия месец май. Заповядайте!

Светла Кьосева живее и работи в Будапеща. Завършва история и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот „Хемус”, което излиза от 1991 г. в Унгария. Редактор е на радиопредаване на български език в Унгарското радио. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли над 200 публикации, повече от 30 самостоятелни книги. Те представят най-изтъкнатите фигури на съвременната унгарска проза – нобеловия лауреат Имре Кертес („Безсъдбовност”, „Кадиш за нероденото дете”), Петер Естерхази („Една жена”), Петер Надаш („Краят на един семеен роман”, „Направи ми жертвеник от пръст”), Ласло Краснахоркаи („Сатанинско танго”), Адам Бодор („Районът Синистра”), Ендре Кукорели („Долината на Феята”), Жужа Раковски („Сянката на змията“). Обръща се както към класиката: Михай Бабич („Халифът-щърк“), Милан Фющ („Историята на жена ми“), така и към по-нови съвременни автори: Виктор Хорват, Едина Сворен, Габор Шейн, Ноеми Киш. Преводите й са включени в антологии на унгарската поезия и проза. Публикува стихове в българския и унгарския печат. Стихосбирката ѝ „Водоравно и отвесно“ е издадена през 1996.

За работата си е получавала следните награди:

1984 – ІІ награда в конкурс на Дружеството на преводачите в Пловдив

1997 – премия на Министерството на образованието и културата на Унгария за превод в конкурса „Франкфурт 99“

1998, 2000, 2004, 2007, 2009 – стипендия Милан Фющ на едноименната фондация за превод на унгарска литература

2002 – плакет и грамота “Отец Паисий Хилендарски” на Министерството на образованието – “Заслужил български учител – І степен”

2002, 2004 – почетна грамота и плакет на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура

2004 – Magyar Rádió Nívó díja

2013 – Почетно отличие Неофит Рилски на МОМН

2013 – Награда за българска медия по света на Фонд „13 века България“ като редактор на списание „Хемус“

2015 – унгарска държавна награда „За националностите“ за заслуги към утвърждаването на културата на националностите в Унгария като директор на Българското училище за роден език, за превод на унгарска литература на български език

2016 – награда са Съюза на преводачите в България за специални постижения в областта на превода от унгарски език, за превода на сборника с разказа „Брудершафт“ на Едина Сворен

Избрана библиография (по азбучен ред на името на автора): 

1. Адам Бодор. Районът Синистра (роман)
   Издателско ателие АБ, 2000
2. Анги Мате. Бабка
   Издателство СОНМ, 2015

3. Анна Йокаи. Не бойте се
   ИК “Стигмати”, 2002

4. Анна Йокаи. Приход-разход (роман)
   ДИ “Хр. Г. Данов”, 1989

5. Анна Киш. Сред нишките
   ИК “Стигмати”, 2002

6. Арпад Гьонц. Босяци (роман)
   Издателство “Хемус”, 1997

7. Балаж Дьоре. Щастлива книга
   Ерго, 2012

8.      Бела Хамваш: Философия на виното
Стигмати, София, 2008

9. Виктор Хорват. Турско огледало

Ерго, 2017

10. Габор Ногради: ПитиПете малкият голям мъж
    ИК “Арка”, София, 2007

11. Габор Шейн. Лазаре!
    МД Елиас Канети, Русе, 2012

12. Едина Сворен. Брудершафт
    СОНМ, 2016

13. Ендре Кукорели: Долината на Феята
    Издателство Ерго, София, 2008

14. Жужа Бенеи. Безпредметно битие
    Смол стейшънс, 2013

15. Жужа Раковски: Сянката на змията
    СОНМ, 2012

16. Имре Кертес. Безсъдбовност
    ИК “Стигмати”, ИК “Жанет 45”, 2003

17. Имре Кертес. Кадиш за нероденото дете
    ИК “Стигмати”, 2004

18. Ласло Краснахоркаи. Сатанинско танго
    ИК “Стигмати”, 2001

19.  Ласло Наги: С лице към морето
Венчавка
Издателски център “Боян Пенев”, Унгарски културен институт, 2000

20. Милан Фющ. Историята на жена ми. Записки на капитан Щьор
    Füst Milán. Feleségem története.
    Издателство Ерго, 2010
21. Михай Бабич. Халифът-щърк

• СОНМ, 2017

22. Ноеми Киш. Парцалива съкровищница.
    Елиас Канети, Русе, 2014

23. Петер Естерхази. Една жена (роман)
    ИК “Стигмати”, 2000

24. Петер Кардош, Габор Няри: Ромски лабиринт. Книга-игра
    Кралица Маб, София, 2009

25. Петер Надаш. Направи ми жертвеник от пръст.
    Есета
    СОНМ, 2006

26. Петер Надаш: Краят на един семеен роман
    СОНМ, София, 2008

27. Петер Юхас. Смъртта не е алиби (Анекдоти за български писатели)
    ИК “Огледало”, Унгарски културен институт, 1999
    (второ издание – 2000)

28. Янош Сегьо: Кратък обзор на унгарската литература.
    PIM, Budapest, 2012

29. Янош Чонтош. Хайку-календар
    ИК “Стигмати”, 2002

30. 22 съвременни български и унгарски поетеси
    Съставители Пенка Ватова и Светла Кьосева
    Издателство СОНМ, 2005

Източник: Столична библиотека