Чух за първи път гласа на Свилена Георгиева преди 2 години. В интернет се разпространяваше видеоклип с нейно изпълнение за участието й в международен конкурс в Полша и се събираха „харесвания“. Аз не само гласувах виртуално за нея, но я поканих да се включи по телефона в предаването ми „Европа без граници“, което се излъчваше по програма „Христо Ботев“ на БНР – искаше ми се слушателите да се запознаят на живо с момичето, което има толкова невероятен глас. Тогава Свилена беше на 13 години, живееше и учеше в Силистра. По късно тя имаше и други успешни международни изяви, а само преди дни зарадва България със своето трето място в конкурса „Europe in Harmony“ за музикални видео клипове по „Одата на радостта”, организиран от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), консултативен орган на ЕС. За този конкурс и за наградата на Свилена съобщиха много наши медии, но за мен беше интересно да я интервюирам отново две години след първия ни разговор в ефир.

Кога забеляза какво впечатление прави гласът ти?

Когато започнах да се изявявам самостоятелно, на дванадесетгодишна възраст, и спечелих първо място на първия конкурс, на който се явих, макар и без особена подготовка.

Ти наистина имаш уникален глас – кои са наградите, които си печелила досега?

Голям успех за мен беше участието ми в конкурса “Shining star” в Истанбул, където при 40-членно международно жури спечелих първо място. Печелила съм две първи места на МДФИ „Трикси”, имам едно второ място от европейски музикален конкурс и две трети места от конкурси в Румъния. Аз съм един от финалистите в италианския международен фестивал „Verdinote”, а композиторът на песента, която представих, спечели награда за музика и текст, след което песента ми беше подарена. А авторската песен „Откровение”- която написах, оглави класацията по БНТ2 в предаването на Васко Громков „Ново 10+2” за месец февруари и ще се състезава за „Песен на годината”.

Съвсем наскоро, на 27-ми юни, спечелих голямата награда – златната гривна – на международен фестивал за франкофонска песен „Златен ключ“!

На първи юли бях в Брюксел, за да ми бъде връчена наградата, която спечелихме заедно с музикална студия „До Ре Ми”, от Европейското предизвикателство „Europe in Harmony”, организирано от Европейски икономически и социален комитет. Наградата ми беше връчена лично от вице президента на EESC – Jane Morrice. Предстоят ми още авторски проекти, фестивали и конкурси.

Специалистите твърдят, че гласът ти е обработен и звучи изключително зряло – продължаваш ли да взимаш уроци по пеене, мислиш ли, че имаш още какво да научиш от вокалните педагози?

Не съм получавала много уроци по пеене. Бих казала, че това, което притежавам, е Божи дар и не си преписвам заслуги за това. Имам още много да уча : „Човек се учи докато е жив”, а аз съм все още на петнадесет.

Мислила ли си да се занимаваш с оперно пеене?

Да, мислила съм да се занимавам с оперно пеене. Опитвала съм да пея много и коренно различни стилове. Не искам да се ограничавам само в един стил. След време ще разбера къде ми е мястото.

Знам, че си отличничка в училище – все така ли залягаш над уроците, при положение, че всички ти предричат бъдеще на звезда?

Звездите са само на небето. Не бих казала, че съм звезда, а и надали някога бих се самоопределила като такава. Добре е човек да знае цената си, но не и да се надценява и самозабравя. Ще Ви споделя една моя мисъл : „ Първо изкачи върха на планината, а после умувай как ще стигнеш до небето, за да станеш една от звездите му.” Отказах се от фикс идеята да бъда най-добра в училище и извън него, защото максимализмът и перфекционизмът навсякъде са ми само в ущърб. Трябва да има баланс.

Как те възприемат съучениците ти – радват ли се на успехите ти?

За съжаление, не бих казала, че съучениците ми се радват на успехите ми…

Кои са хората, на които най-много разчиташ при подготовката на творческите си изяви?

Най-вече на себе си…

Кои човешки качества най-много цениш?

Доброта, човечност, съпричастност,  щедрост, нравственост, вярност, смелост…

Преди дни ти получи награда на на ЕИСК за изпълнение на химна на Европа, „Ода на радостта”. Какви са впечатленията ти от пребиваването ти в Брюксел и в европейските институции?

От това, което видях в Брюксел, мисля, че градът определено заслужава да бъде европейска столица. Впечатленията ми за европейските институции са, че те гарантират правото на обикновените хора от целия континент да изразяват мнението си по важни за тях въпроси, да се включват в инициативи, целящи подобряване условията им на живот. Застъпват се за равноправието на всички граждани на ЕС, особено на най-уязвимите, насърчават принципите на свобода и демокрация. От това именно има нужда всеки от нас.

Какво означава Европа за теб? Вярваш ли в бъдещето на обединена Европа?

Европа е моят дом. Вярвам в бъдещето на обединена Европа, каквито и изпитания да предстоят за нея. Европа е по-силна, когато държавите в нея са обединени, спазват се общи правила, изповядват се едни и същи ценности. Възможностите, които предлага на гражданите си обединена Европа, са несъизмеримо по-големи в сравнение с тези, които може да предложи една малка държава. Затова ние трябва да се борим за обединена Европа. За страна като България това е много важно.

Как си представяш своето собствено бъдеще – ще кандидатстваш ли в Музикалната академия в София? А може би ще предпочетеш следване в чужбина?

Не съм решила все още дали ще остана в България. Със сигурност знам, че няма да я напусна завинаги. Мисля да продължа с музика и актьорско майсторство, но не съм сигурна все още къде.

На какви сцени би желала да пееш, когато пораснеш?

На най-големите, въпреки че всяко нещо си има цена и трябва да сме сигурни, че си струва да поемем риска. Моята мечта е песните, които изпълнявам, да достигнат до сърцата и душите на повече хора.

Интервюто взе Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu