„Тайните на герба“ – нов майсторски трилър на Томас Енгер

Публикувано:
15:48ч / 04.01.2018г
Брой прочитания:
128
Брой коментари:
0

Томас Енгер е едно от големите имена в жанра на скандинавския трилър благодарение на поредицата за разследващия репортер Хенинг Юл. „Тайните на герба“ (изд. „Персей“, превод: Илия Точев ) е най-новият в нея. Предишните са „Мнима смърт“, „Фантомна болка“ и „Кървава мъгла“. Във всеки от тях Юл разследва различни случаи, като същевременно се опитва да превъзмогне болката от смъртта на сина си и да разкрие истината за нея. В „Тайните на герба“ журналистът за сваля маските на властимащите и разкрива неподправеното лице на алчността и покварата.

Би ли убил, за да опазиш тайната си?

Когато Хеда Хелберг така и не се завръща от екскурзията си в Италия, където е заминала, за да преживее мъката от смъртта на баща си, нейният съпруг открива, че животът на изчезналата му съпруга всъщност е обвит в мистерия. Оказва се, че Хеда не е напускала Осло, нито пък е стъпвала в италианския курорт, и дори нещо повече – изглежда, че тя по някакъв начин е свързана с убийството на беззащитен старец, извършено в дълбоките швейцарски гори на първия ден от ловния сезон. Хенинг Юл се замесва в случая, след като бившата му съпруга Нора се включва в търсенето на изчезналата жена, с която някога е била приятелка. Отчуждената двойка навлиза в дълбоки води, когато добре пазените тайни на едно от най-богатите семейства в Норвегия започват една по една да излизат наяве.

Но Хенинг носи на раменете си и друго непоносимо бреме – той продължава да разследва необяснимия пожар в дома си, довел до смъртта на шестгодишния му син. Изненадващо за него двата случая може би крият връзка, която най-накрая ще го отведе до виновника за трагедията му. Хенинг се изправя срещу сериозни заплахи от всички страни – както срещу него самия, така и срещу Нора – и е готов да рискува всичко, за да разкрие зловеща мрежа от тайни, която води до мрачното сърце на европейската история.

Томас Енгер не създава просто заплетени криминални романи с неочаквани обрати и напрежение до последната секунда. Той изважда на показ най-тъмните кътчета на човешката природа, като ги противопоставя на благородния стремеж към откриването на истината и възтържествуването на справедливостта.

DSC_1587Блиц интервю с Томас Енгер (вляво), дадено за издателство „Персей“ при гостуването на писателя в София:

– Скандинавската криминална литература се превърна в явление и печели успехи по света, а вие сте един от най-успешните и превеждани автори. Как си обяснявате това?

– Не мисля, че има само едно просто обяснение за това явление, но изглежда, че хората са запленени от нашия начин на живот. Това, че живеем в толкова студени зими, през които в някои части на Скандинавия дори не виждаме дневна светлина с месеци. Това, че имаме всичкото това богатство и красива природа и все пак хората успяват да бъдат жестоки помежду си. Романите ни надзърват в този свят – как се справяме и как живеем, и изглежда, че това се харесва на хората. Но, според мен, главната причина за този огромен успех, е в това, че романите ни са добри. Вълнуващи. Хората нямаше да ги купуват, ако не бяха.

– Много силен герой е Хенинг Юл. Познавате ли някого като него? Изцяло плод на въображението ви ли е неговата драма?

– Едно от нещата, които научих, прекарвайки дълго време в опити да пиша, беше да пиша за нещо, което познавам. Така че реших да направя живота на главния герой сходен на моя собствен и заради това Хенинг е онлайн журналист (какъвто съм бил), обича да свири на пиано (като мен), ходи по улиците, по които вървя, и дори споделя доста мои интереси и мисли. Но той не е мое копие. Той е типът журналист, какъвто никога не съм бил, но може би какъвто съм желаел да бъда. Неговата драма (или лично приключение) се основава единствено на въображението ми.

– Като чете човек книгите ви, остава с впечатлението, че много добре познавате структурата на полицията и методите на разследване. На какво се дължи това? Имате „информатори“ или пряко сте наблюдавал?

– Това е комбинация от две неща: проучване и източници. Проучвам много, като част от това проучване е да се говори с хора, които знаят неща, като например работата на полицията или какво е да бъдеш жена политик. Също така пътувам до местата, за които пиша, за да мога да ги видя с очите си и да опиша гледките възможно най-вярно.

 

 

Източник: ИК "Персей"