У нас за хасидите или не се знае нищо, или се знае само, че са ортодоксални евреи, водещи затворен начин на живот. Второто е вярно, но е много малка част от истината за тях. Повече светлина върху всекидневието им хвърлят уникалните снимки, направени от чешкия журналист и политик Владимир Железни, бивш евродепутат от Чехия, медиен експерт, забележителен фотограф и общественик, който е от малцината допуснати до общността на хасидите.  Презентация на част от неговите снимки беше организирана на 17 септември в Столична библиотека от българското представителство на Б’ней Б’рит – най-старата еврейска организация, създадена в САЩ през 1843 г. – по повод Европейския ден на еврейската култура – Ден на отворените врати.

Идеята за този ден възниква през 1996 г. във Франция, а през 1999 г. придобива популярност. Основната цел на Деня на отворените врати е да се популяризира еврейската култура и да се даде възможност на повече хора да се докоснат до еврейските ценности, традиции, обичаи и религия.

Тазгодишната тема „Диаспората” беше повод в Столична библиотека да се даде повече информация за хасидизма. Това е юдейско движение (на иврит: חסידות – набожен, благочестив), чието начало е поставено през 18 век и целта му е да опази мъдростта, съхранена в Тората, свещеното Петокнижие на евреите, Хасидите се стремят да бъдат максимално близо до Бога. Важно място при тях има цадикът (праведник), който е духовен учител.

На видео презентацията в Столична библиотека г-н Соломон Бали, член на изпълнителния комитет на организацията Б’ней Б’рит за Европа, коментираше снимките на Владимир Железни, като добавяше и свои лични впечатления от квартала Меа Шеарим в Йерусалим, обитаван от хасидите.

Първото впечатление, когато човек попадне там, е, че времето е спряло. Снимка на хасиди, направена в началото на ХХ, съвсем спокойно може да заблуди, че е отпреди 100 или 200 години. Нищо не се е променило в облеклото на тези хора и, изобщо, във външния им вид. Мъжете все така носят тъмни дрехи, характерните кръгли черни шапки, а покрай лицата им се спускат два дълги бакембарда, обикновено сплетени на плитчици. Тези бакембарди „се отглеждат“ от определена възраст на момчето, като косата престава да се подстригва от онази част на главата, която е над ушите – само посветени бръснари знаят как да правят такова подстригване.

Образът на ортодоксалния евреин с плитчиците край лицето често е използван и в карикатурите за евреите, но самите хасиди имат чувство за хумор и умеят да се шегуват със себе си. Според тях, човек трябва да бъде винаги в добро настроение и, дори да му е тъжно, пак да се усмихва. Обичат да танцуват и вярват, че танцът доближава човека до Бога.

Най-голямата веселба настава по време на празника Пурим, когато всички се дегизират като популярни персонажи или просто се обличат шарено. На Пурим на момиченцата до 12 години също им е позволено да се предрешват, защото все още се смятат за деца. До тази възраст те могат да влизат и в синагогата – там, където имат право на достъп само мъжете и момчетата. За жените са отредени специални помещения в храма, а основният им ангажимент е да се грижат за многото си деца – създаването на многобройно потомство е важно за хасидите.

За хасидския мъж е задължително да бъде грамотен, но за жена му такова задължение няма. Обяснението е, че мъжът трябва да чете свещените книги, което не е нужно на жената, защото тя дава живот, тоест, носи божественото у себе си. У хасидския мъж още от най-ранно детство се възпитава специално отношение към жената: ако я срещне по улицата, той не бива да я поглежда, за да не го отклони видът й от мисълта за свещеното учение. Илюстрация за това е симпатичната снимка, направена от Владимир Железни на две деца, която би могла да се озаглави „Хасидските Ромео и Жулиета“. Малко момченце е извърнало свенливо глава настрани, докато по една стълба слиза красиво момиченце.

Времето, в което хасидът не е отдаден изцяло на четене или разговори за свещените книги, се смята за загубено, затова, дори когато ходи по улицата, мъжът бърза, за да стигне колкото може по-скоро до място, където да се отдаде изцяло на мисли за божественото. Освен за свещените книги, хасидите могат да си говорят с часове и за своите духовни учители – цадици, които вече не са между тях, но всеки запомнен техен жест също се възприема като носител на божественото.

В света на хасидите са непознати вестниците, радиото, телевизията, интернет. Те се осведомяват за всичко от специално разлепвани по улиците плакати, които съобщават къде какво може да се купи, кой е починал, както и всякаква друга информация, необходима за живота на хасида. Любопитното е, че тези плакати се наричат „пашкевили“, което идва от думата „пасквил“, преминала в иврит от полски език, но произходът й е италиански. Полската връзка е важна, защото немалко жители на квартала Меа Шеарим в Йерусалим са дошли от Централноевропейските страни и Украина.

Поне един път в живота си мъжът хасид посещава украинския град Уман, където се покланя пред гроба на равина Нахман от Брацлав – също украински град. Някои от снимките на Владимир Железни са от такива поклонения. На една от тях се вижда човек в хасидски дрехи на граничен пункт в Украина, където милиционерът със сигурност е доста озадачен от вида му (снимката вдясно).

Ако християните спазват 10 божи заповедите, то за хасидите божествените заповеди са 613. Те са записани в Тората и се делят на две групи: 248 посочват какво е длъжен да прави юдеят, а 365 са със забрани. В чест на тези заповеди хасидският мъж има ритуален шал с 613 ресни. Самата Тора, свещеното Петокнижие на юдеите, се възприема като живо същество. Тя участва в религиозните ритуали и чест е за хасида, който получава правото да я носи в ръцете си. Когато Тората се изхаби от дълга употреба, не я изхвърлят, а я погребват като човек.

Интересна беше дискусията в Столична библиотека след презентацията на снимките, направени от Владимир Железни. Писателката Леа Коен, чийто дядо е бил хасид, сподели, че нито едно от многото му деца не е възприело този начин на живот и дори са станали атеисти.

Немалко от останалите евреи също не възприемат крайностите на хасидизма. В тази общност има и друг проблем, за който говори д-р Рафаел Чичек – в затворена среда, където помежду си се женят близки роднини, се появяват генетични наследствени заболявания.

Негативни коментари имаше и във връзка с разпределението на ролите в хасидското семейство – там с изхранването му се нагърбват жените, докато мъжете отдават всичките си мисли на божественото.

Важно беше обаче уточнението, направено от социалния психолог Лора Йосифова, която припомни каква духовна енергия се създава в общността на искрено вярващи хора. Такава енергия се превръща в реална сила.

Наистина, у някого може да буди иронични усмивки твърдението на хасидите, че посвещавайки целия си живот на изучаването на свещените книги, спасяват света, но ако няма кой да изучава и опазва мъдростта на тези огромни по обем книги, нима тя не би била изгубена за човечеството?

 

Автор: Гергина Дворецка

 

 

Източник: www.evropaworld.eu