THE OWL BOOK – Необикновената история на една детска книжка

Публикувано:
06:47ч / 23.04.2022г
Брой прочитания:
381
Брой коментари:
0

Докато лежах в Ковид отделението на болница „Света Екатерина” в София и размишлявах какво точно означава диагнозата, която ми бяха поставили:„вашият случай е най-тежкият от най-леките в лечебното заведение”. В такива състояния човек си прави житейски равносметки. В безсънните нощи покрай теб сякаш преминават значими в живота ти хора. На кого си поблагодарил и кой е бил пренебрегнат? Изведнъж в съзнанието ми изплува образът на един от тях – големия американски славист и българист, харвардския професор д-р Томас Бътлър, който по неведоми пътища се бе вмъкнал в живота на нашето семейство. И взе дейно участие в създаването на една необикновена детска книжка, която получи и голямо международно признание. Ето нейната история.   

Асен Милчев

Кратко предисловие

ЗАМЪКЪТ БЛУТЕНБУРГ

Замъкът Блутенбург

Чували ли сте за замъка Блутенбург?  Да, той е един от над 25-те хиляди на територията на Германия. Намира се в западната част на Мюнхен. Построен е през Средновековието и е ползван от херцога на Бавария Албрехт III (1401–1460) като любовно гнездо за срещите му с Агнес Бернауер, негова любима и предполагаема първа съпруга. Легендата разказва, че поради неравностойното й положение – Агнес е била дъщеря на теляк – тя е била нежелана от  бащата на херцога. Затова, като издебва подходящ момент, когато владетелят е на лов, той заповядва Агнес да бъде удавена във водите на Дунав. Годината е 1435. В по-късните векове Блутенбург е служел за ловен дворец. Но всичко това е история…В наше време замъкът Блутенбург е средище на единствената по рода си  Световна изследователска библиотека за детско-юношеска литература. А нашият  разказ е как една детска книжка, свързана с България, стигна до витрините на Блутенбург като признание за нейните литературно-художествени и полиграфически качества.

Част първа

БОГОМИЛСКИТЕ ТЕЖНЕНИЯ НА ЕДИН ХАРВАРДСКИ ПРОФЕСОР 

Когато в началото на хилядолетието работех в Българския културен институт в Братислава, организирах две внушителни международни научни конференции. (Впрочем оттогава не съм чувал някой да е направил нещо подобно в чуждестранните ни културни средища). За първата от тях, Богомилите – предшественици на Ренесанса и Реформацията в Европа, поканих за участие представители на страните, за които се предполагаше, че ще проявят интерес. Особено ентусиазиран се оказа посланикът на Италия, който ми разкри, че е от северна част от страната, където и до ден днешен в някои изолирани планински долини молитвата Отче наш се произнася по различен от познатия начин. Говорело се, че някога по тези земи са живели катари, възприели идеите на мощното реформаторско богомилско учение, проникнало от България. Той предложи заседателната зала в посолството им за място, където да се проведе част от конференцията. Отзоваха се учени – кои повече, кои по-малко популярни – от повече от 15 държави. Но аз бях запазил като „черешка на тортата” едно голямо име – на професор д-р Томас Бътлър от Харвард, световноизвестен славист и българист, автор на книгата MONUMENTA BULGARICA, по която и до ден днешен англоезичните студенти от цял свят изучават български текстове от Средновековието до съвременността. За създаването на този Алманах решаваща роля (според самият автор) бе изиграла леля ми – художничката емигрантка в Германия Мила Милчева (нея и творчеството й вече бе представено подробно в сайта ни в материалите „Възпоменателна изложба на Мила Милчева  ПРОЗОРЕЦ КЪМ ДУШИТЕ“ и „Изкуството не познава граници“. Между другото, двамата се бяха запознали чрез славистичните среди, в които майка ми Христина Милчева имаше определени връзки и влияние. Той не знаеше немски, нито тя английски. Говореха си на български и се разбираха отлично. Така между двамата се установи десетилетно духовно приятелство. Месеци наред Мила бе настоявала професорът да състави своя своеобразен учебник, докато той се бе съгласил. А за благодарност тя бе направила корицата на изданието (реплика на прочутия  средновековен релеф, известен като Старозагорското лъвче). Професор Бътлър имаше слабост към богомилството и всяко лято водеше свои студенти на археологически експедиции в Босна при стечките – богомилските надгробни паметници от Средновековието.

Първият секретар на посолството на САЩ в Братислава, който по принцип се занимава и с културните въпроси, веднага прие известния гост, когото придружавах. Предложиха да го настанят в най-престижния хотел, но проф. Бътлър предпочете да отседне вкъши. Защото, освен участието му в международната конференция, трябваше да се реши още една творческа задача. Въз  основа на образите, вдъхновени от монументалната стенописна украса на новопостроено училище в Мюнхен, който проект Мила бе спечелила след голям международен конкурс, той да напише подходящи стихчета и всичко това да влезе в една богато илюстрирана детска книжка. И така, той долетя от Бостън, а леля ми дойде с влак от баварската столица, носейки оригиналните илюстрации (малки, рисувани с маслени бои картинки), и под моя покрив се осъществи една дългогодишна мечта. Наложи се професорът да си припомни за младежките години, когато е бил изкушаван от поезията. Сътвори кратки, поучителни стихчета на английски език от името на главния герой  – мъдрия бухал, който даде името и на цялата книжка Тhe owl book (Книга на бухала). Той я посвети  на своя внук Андрю и на всички деца по света.

Част втора

Богомила – птицата, която е мила на Бога

Като дългогодишен доцент и преподавател във Фолксхохшуле (своеобразен народен университет към мюнхенската община), носителка на почетния знак „Златната игла” за изключително ползотворна педагогическа дейност в Бавария, леля ми Мила Милчева обичаше да разяснява на многобройните си студенти от всякакви възрасти, художествения замисъл на Тhe owl book. За това как е бил премислен всеки цвят, всяка форма и детайл в нея. Започваше с това, че винаги се е учела от българското народно изкуство.  Как  години наред заедно със сестра си Христина бяха събирали материали за етнографска сбирка, която един ден да се покаже в чужбина. (Днес над 1300 етнографски експоната от нея са дарени на Районния исторически музей в родния им град Кюстендил). Използвала бе уникалните съчетания от багри и форми, от украсата на народните носии. Стремяла се бе да се доближи до психиката на децата. Какво обичат те? Цветя, малки мили животинки. На всяка голяма челна стена в проекта си в училището в Кифергартен бе сложила красиви розети с фистончета, вдъхновени от нашенските носии. С тях се кипрят и перата на някои от птиците по стените – пуйката, врабецът, папунякът, папагалът, гълъбът, които след това се превъплащават в илюстрациите на книжката. Опашката на петлето на първия етаж минава през колоната и органично се включва в архитектурното решение. Същите колони на другия етаж служат като дърво, върху което са кацнали кълвачите. На първия етаж учат първолаците – те напредват най-бавно. Затова тук във фоайето се тътрят костенурчиците. Но не ви ли приличат техните черупки на космически кораб? Също както си ги представят децата, които често рисуват и бодлите на таралежчетата като елхички. Пътешествието на учениците продължава по етажите, а могат и да се проследят в книжката. На четвъртия изкласилите четвъртокласници ще ги посрещне бухалчето – символът на мъдростта и знанието, украсило и корицата на Книгата на Бухала. А на най-голямата стена грее с ярките си багри един модерен пейзаж, в леко наивистичен стил, който е близък до детските рисунки. Те сияят в националните цветове на родопските халиища и чипровските килими и говорят на международния език на изкуството, който не познава граници. Докато 2000-та година книжката се отпечатваше в България (в семейното издателство „Безсмъртни мисли”), леля ми прекарваше часове в печатницата. Плащаше допълнително възнаграждения на работниците, беше невероятно взискателна, както винаги, когато се е отнасяло за художествените й творби. Накрая излезе един изящен полиграфически продукт, заради който, а и заради съдържанието й, книжката  бе оценена и от специалистите от Световната  изследователска библиотека за детско-юношеска литература в замъка Блутенбург в Мюнхен, в чийто витрини  бе изложена. Всред илюстрациите, портрети на героите животинки в книжката, изпъква една странна птица с повече крила. А ето и стихчето за нея в превод от оригинала на английски:

Богомила

Мила на Бога

Въображаема птица

Летяща натам

Където се възнасят душите

Помоли Божествените сили

Да спасят човечеството

Така  ще се възцари Свободата

За това пледира Бухала.

И с такова послание Книжката на бухала тръгна към сърцата и душите на своите читатели. Цитираното стихче е едно от философските и поучителни писания, предназначени както за малки, така и за големи, каквито са най-блестящите световни образци. А не бе ли в случая птицата Богомила едно обяснение в любов към изкуството на леля ми Мила? А след като през пролетта на 2014 година тя си отиде от този свят, сподиряна от обожанието на многобройните си бивши и настоящи студенти и десетките модели на портретите й, с които те бяха украсили къщите си, се помъчих да се свържа с автора на тексчетата, за да му съобщя скръбната вест, научих, че професор д-р Томас Бътлър бе завършил земния си път малко преди това. Сигурно бяха се явили заедно пред райските врати, може би сподиряни от геройчетата от общото им духовно дело – Книжката на бухала. Заедно – така както подобава на сродните души.

Основната снимка към публикацията е на корицата на Тhe owl book (Книга на бухала) – текст проф. д-р Томас Бътлър, илюстрации Мила Милчева

На снимката вляво: Художничката Мила Милчева (1934-2014) – вляво и сестра й издателката Христина Милчева (1924-2009) с новоизлязлата в семейното издателство The owl book (Книга на бухала) пред българския щанд на Международния панаир на книгата във Франкфурт (2001)

На снимката вдясно: Мила Милчева и проф. д-р Томас Бътлър в жилището й в Мюнхен (70-те години на миналия век)

Богомила – птицата, която е мила на Бога – авторът на настоящата публикация, преводачът, писател и издател Асен Милчев, при представянето на книгата Тhe owl book (Книга на бухала) пред българската диаспора в Прага – 2017 г.

Източник: www.evropaworld.eu