„Трамвайна история“ – разказ от Дейвид Кларк

Публикувано:
07:58ч / 19.09.2020г
Брой прочитания:
297
Брой коментари:
0

Дейвид Кларк е британски бизнесмен, който познава добре България, живял е 12 години в страната ни. Пише разкази и стихове. При пребиваването си в София е публикувал в различни наши издания. Колумнист на в. „Sofia Echo“. Има награда за разказ от сп. „Мениджър“. В момента живее в Англия и изпраща свои разкази на англоезичното издание за британци в столицата „Sofia Globe“. Женен е за българка, Галя Кларк, чиито разкази познавате от нашия сайт. Дейвид членува в Клуба на пишещи в Хедърсет, Норфолк, и публикува в местни издания като „Village people“.

Днес ви предлагаме неговия разказ

Софиянци

Трамвайна история

Дейвид Кларк

Винаги съм бил заинтригуван от трамваите в София, от тяхното потракване и шум по разхлопаните им релси. Хората стоят на спирките, мърморят си под носа, очаквайки следващия трамвай, който би трябвало да е дошъл преди сума време.  Когато се качиш в трамвая, целият живот е там – от старика, похапващ суров чесън, който е завил във вестник, до дамите на средна възраст, издокарали се с най-хубавите си палта и шапки и тръгнали на пазар в града, и младежите, зяпащи в екраните на телефоните си, движейки по тях пръсти скорострелно, докато чатят с приятелите си.

Въпреки че софиянци може да не са известни с постижения в леката атлетика, то има един спорт, в който са ненадминати и може би той трябва да бъде включен като олимпийска дисциплина. Нарича се „да победим контрольора”.

За да пътуваш в обществения транспорт, включително в прочутите трамваи, трябва да си купиш билет предварително от кабини и будки в града. Когато се качиш, продупчваш билета на перфоратори, сложени на няколко места в трамвая или тролея. След перфорирането се получава специфична конфигурация върху билета, която показва, че той е използван точно в това превозно средство. Системата разчита на честност, но има доста странстващи контрольори, които се качват на някоя спирка и проверяват билета ви. Ако ви хванат с билет, перфориран с друга конфигурация, а не тази на трамвая, в който се возите, ще ви глобят със сума десет пъти над нормалната за един билет – много голяма глоба. Това води до любимата на софиянците игра „избягвай контрольора”. В момента, в който контрольорите бъдат забелязани да се качват, трамваят се изпразва със скорост, невиждана и непозната в града.

Когато имах офис в София, по едно време бях наел за секретарка едно момиче, владеещо два езика. Въпреки че беше добра в работата си, тя бе доста дивичка. Купонясваше през зимата като ски инструктор, а през лятото поработваше в София. Забавната случка започна с това, че трябваше да отидем на служебна среща в другия край на града. Беше влажен и злощастен ден, имаше задръствания, затова реших да се качим на трамвая. Качвайки се, аз си перфорирах билета, но Стани изглежда нямаше билет.

– Искаш ли билет? – попитах я.

– Не – отговори тя. – Аз не си купувам билети в знак на протест срещу състоянието на тези трамваи.

Не бях виждал отдавна контрольори в трамваите, но по закона на Мърфи, на следващата спирка и хоп, качи се един. Той започна да проверява билетите, а аз чаках с интерес да видя какво ще се случи. Контрольорът се приближи до мен, показа ми служебната си карта и скъса билета ми, а после запита Стани:

– Къде е вашият билет?.

– Нямам – отговори тя. – Не си купувам билети за тези мръсни, раздрънкани трамваи.

Мръщейки се на нахалството й, той каза:

– Е, добре, в такъв случай глобата ви е десет пъти по-висока от цената на билета.

Отмятайки глава, Стани изстреля:

– Нямам пари.

– Покажeте ми личната си карта.

– Не я нося.

– В такъв случай ви приканвам да слезете от трамвая.

Тя го изгледа недоверчиво.

– И защо трябва да направя това? Не съм стигнала още там, където трябва да сляза.

Този спор продължи, докато трамваят пътуваше от спирка на спирка, а контрольорът все повече се ядосваше. Стани през цялото време се усмихваше сладко и отказваше да слезе, а другите пътници се наслаждаваха на шоуто и тихичко я насърчаваха.

Накрая стигнахме до нашата спирка и слязохме на подгизналата от дъжда улица. Контрольорът обаче не се предаде, вървеше до Стани, а дъждът капеше от сакото му. Продължаваше да настоява тя да си плати глобата.

– Проблемът е, че той знае, че съм с теб и че ти имаш пари – обясни Стани.

– Добре, – казах – ще му платя, иначе той ще ни забави за срещата.

– Е, тъй като това е по моя вина, можеш да приспаднеш тези пари от заплатата ми – каза Стани.

По пътя обратно отново се качихме на трамвай и аз невинно подхвърлих:

– Очаквам, че този път ще си купиш билет.

– Съвсем не – заяви Стани. – Сега ще трябва да се возя десет пъти безплатно, за да си върна парите!

Превод от английски: Галя Кларк

 

Още от автора на сайта ни:

„Созополският плаж“ – импресия от Дейвид Кларк

„Промяна в селото“ – есе от Дейвид Кларк

Коледна история – разказ от Дейвид Кларк

Коледна история II – разказ от Дейвид Кларк

„Сняг в София“ от Дейвид Кларк

Източник: www.evropaworld.eu