„Църквата Богородица Скоропослушница и Св. Елефтерий“ от Панос Й. Мавроматис

Публикувано:
10:50ч / 06.01.2019г
Брой прочитания:
238
Брой коментари:
0

PanosПанос Й. Мавроматис (на снимката вляво) е роден в Атина през 1945. Следвал е медицина. Работил е почти трийсет години в атинската Детска болница „Панайотис и Аглая Кириаку“ като завеждащ отделениeто по детска неврология.

Автор е на разкази, стихотворения и приказки.  Издал е сборнициге с разкази „Девет мита и  една приказка“ (2007) и „Безразборни позовавания на неочупени страници“ (2015). Негови текстове са помествани в литературни списания и вестници и са представяни в радиопредавания. Предлаганият тук разказ се основава на действителен случай от началото на миналия век.

Църквата Богородица Скоропослушница и Св. Елефтерий – „дюкян на кьоше“

от Панос Й. Мавроматис 

Как се пресичат пътищата на храмовите наименомания през вековете, смесвайки характеристики на богове и светци от стари и по-нови религии, като отговор на вездесъщата потребност от подслон и утеха за душата, а понякога достигайки до фиаско, което неизбежно поставя под съмнение свещения градеж и дори се превръща в подиграка с него.

Култът към Богородица Скоропослушница води началото си от почитта към богинята Атина, бързо откликваща на молбите на вярващите в нея.
По-късно върху посветената на Божията майка красива старинна поствизантийска църква, намираща се до Атинската митрополия, се лепнало името на  някакъв свети Елефтерий от по-ново време, и то с прозвището Освободител. След време епитетът отпаднал, останало само името на светеца. Ще установите това и днес, написано е на площада пред Атинската митрополия.

Историята започва най-неочаквано някъде около 1900-а година, когато преподавател по съдебна медицина бил благочестивият християнин, незабравимият Йоанис Георгиадис. Той бил и шампион сабльор, отличен със златен медал победител в Олимпийските игри[1] и в Балканиадата – ако си спомням добре това, което ни е разказвал през 1968 г. в лекциите си по история на съдебната медицина също така незабравимият професор Илиакис. Георгиадис разгърнал забележителна дейност. Първата токсикологична лаборатория и Музеят по съдебна медицина и криминология били негово дело. Тогава музеят се намирал в дървена постройка, там където днес се издига Химическият факултет на улица „Солонос“. Имало богата сбирка от балсамирани експонати и криминологичен материал, повечето от които за съжаление били унищожени при големия пожар, изпепелил леснозапалимата постройка.

По онова време, приблизително десетилетие по-късно, някакъв перушан, селянин от Мениди[2], започнал настойчиво да споменава в изповедите си странни видения, които му се присънвали! Казвал, че му се явявал насън непознат млад мъж, красив, с брада, около трийсетгодишен и му се представял като свети Елефтерий Освободителят! Светецът изисквал настойчиво да отидат и да копаят в конкретен район, в някаква нива, където щяло да им се разкрие чудо невиждано! А ако се окажели достойни, нека вземели намереното и да го изложат за всенародно поклонение в новия велелепен храм на Атинската Света Митрополия и нека посветели храм на негово име!

Селянинът отишъл и разказал всичко от игла до конец на енорийския свещеник, свещеникът – на владиката, въпросът стигнал до висшите среди в църковните йерарси. Подробностите около цялото начинание убягват и се смиват. Можем да допуснем, че са отишли на мястото, с палмови клонки както при тържественото посрещане на Иисус в Йерусалим, и започнали да копаят!

„Откъде са били толкова сигурни какво ще открият,“ ще ми кажете вие, „и дали „осененият“ селянин не бил измамник?“ Може нещата да са се случили и по различен начин, може да са проучили въпроса предварително и щателно, за да не се изложат непоправимо пред християнското паство. А как именно е станало това? Не се съмнявам, че първенците на нашата Църква си имат свои начини, ако пожелаят да го направят. Не може да ги измами и да ги изложи първият срещнат авантюрист! Впрочем, здраво стъпила върху чудесата, се крепи и побеждава вярата!

Във всеки случай, очевидно е, че те потвърдили съществуването на чудото и след това пристъпили към тържественото му разкриване и публичното представяне.

Нямало никакво съмнение, фактът бил потресаващ! От пръстта била измъкната грижливо загърната глава без тяло, толкова  непокътната и жива, че само дето… не проговорила! Всички облещили очи! Ама такова чудо не се било чуло и видяло досега през вековете, та и довека! Телата на присъстващите се разтреперили от страховитото знамение Господне!

Пречистата глава на светеца била пренесена с подобаващи почести в атинската Митрополия и била изложена за всенародно поклонение! Тълпи от народ се стичали отвсякъде, бленуващи да видят новия светец, да получат благодатта му и да оставят лептата си! Право да си кажем, много чудеса последвали първоначалното, като отговор и потвърждение, че това е светецът. Болни от постеля се вдигали, слепци проглеждали, неми проговаряли, смъртници възкръсвали – знаете как стават тези работи! Като епидемия се разпростряло чудото! Църквата също доволно се облагодетелствала, след като парите по пангарите се умножавали като хлябовете на сватбата в Кана Галилейска! Дългът към светеца бил изплатен! Прибавили името му към параклиса на Богородица Скоропослушница оттогава и до днес, както свидетелства металната табела пред миниатюрния храм: БОГОРОДИЦА СКОРОПОСЛУШНИЦА и СВЕТИ ЕЛЕФТЕРИОС – гласи надписът върху нея. Вече не пише „Освободител“. Изглежда по някаква причина с годините тавтологичното[3] определение изчезнало.

Какво би могъл да направи при подобен величествен триумф на вярата един смирен съдебно-медицински експерт, пък бил той и преподавател в катедра „Медицина“ на Атинския университет, освен да подвие благоговейно коляно и да се поклони като истински православен християнин на култовия предмет, тоест, на чудото само по себе си?

Тръгнал значи, лекарят по ул. „Митрополеос“, за да участва във всенародното поклонение. Влязъл в църквата, прекръстил се, пуснал лептата си, запалил свещ и се упътил към опашката, търпеливо и благоговейно. Когато му дошъл редът, отново се прекръстил три пъти, навел се да целуне святата реликва. Вторачил поглед и останал като гръмнат. Не можел да повярва на очите си. По-добре да бил хванал жена си на местопрестъпление, отколкото да види това, което се изпречило пред погледа му! Главата на която се покланял, била на българския агент, чието тяло самият той бил балсамирал преди много години. След това то загадъчно изчезнало сред овъглените останки от пожара, при който изгоряла цялата дървена постройка на Музея по съдебна медицина на ъгъла на улиците „Солонос“ и „Мавромихали“.

Тръгнал си разгневен. Завладян от задушаващата обида на религиозните си чувства, той написал памфлет, който въпреки всичко бил обнародван в издавания от Гавриилидис вестник „Акрополис“, където окачествявал като голям скандал поклонничеството пред въпросната глава. Проблемът бил сериозен и мненията, както обикновено, се разминавали.

Кой вършел всичките тези чудеса, които били обективно констатирани? Българинът ли? Църковните първенци реагирали светкавично. Отлъчили незабавно светотатстващия професор Георгиадис и го дали под съд за богохулство и поругаване на божествените дела и тем подобни.

Лекарят лошо се забъркал. Оказал се „хем рогоносец, хем бит“, дето има една приказка. Имало опасност да изгуби университетското си място. Трябвало да доказва, че не е нито слон, нито е хулител на Свещената вяра. Длъжен бил да докаже, че е просто един обикновен обективен учен и единственото, което искал, било да бъде реабилитирана истината и разобличени измамниците, стоящи зад скандала, който дълбоко и брутално засегнал религиозните чувства. Не било толкова лесно обаче. Колкото и да е странно, вярващите се сплотили, чудесата на светеца се умножили, както и приходите на църквата от лептите. Добронамерените християни се обърнали с още по-голям плам и вяра към Църквата-майка, която се намирала под обстрел. Кой бил този безбожник, който се правел на много умен, та да вижда пръста на български агенти в чудесата на нашата вяра? И каква ли била неговата крайна цел? Да охули нашата религия? Господ да го порази дано, афоресания от Църквата!

Сред такъв фанатизъм и напрежение се състоял процесът срещу професора, който получил международен отглас. Горкият Георгиадис трябвало да доказва доказващото се от само себе си. Със съдействието на европейски съдебно-медицински експерти доказал, че при балсамирането на главата бил поставил зад очните ябълки специални смоли, които не биха могли да се намират в никой друг труп, бил той на светец или не, с изключение на този на българския агент. За слава на гръцкото правосъдие съдиите се оставили да бъдат убедени и го оневинили. А Църквата, изтеглила мълчаливо златоносната глава от публичното пространство и я предала на нейния законен притежател и балсаматор.

Все пак, византийският храм е все така посветен на Богородица Скоропослушница и на Свети Елефтерий, каквото било искането на „светеца“ във визионерските видения на онзи неясен субект, селянина от Мениди, като отпаднало единствено съмнителното му качество на освободител от наименованието на църквата.

Кой е бил, впрочем, жалкият „осенен“ от Мениди и кой – българският светец чудотворец комитаджия, това е една съвършено различна история. Можем да ги определим като „дюкян на кьоше“, там където се пресичат пътищата на шарлатанството, нетърпимостта и патриотарството. Би било недопустимо без стабилни доказателства да кажем, че цялата случка с палежа на дървената постройка, приютяваща Музея по съдебна медицина, и отмъкването на „Златното руно“ – главата на „светеца“ – е била инспирирана, организирана и изпълнена от религиозна шайка. Най-вероятно и Църквата е станала жертва на изкусни парарелигиозни измамници, които с късия си ум не били предвидили сред вероятните сценарии намесата на професора и не се погрижили той своевременно да „изчезне“, както правят днес съвременните мафиоти, отървавайки се от десетки свидетели.

На въпроса и недоумението ми, които изразих пред симпатичния свещеник на храма, защо след онова фиаско с главата на българския агент не са свалили от църквицата името на „светеца“, получих съвсем спокойния отговор на отеца: „Нали знаете, докторе, нещата не са винаги такива, каквито хората разправят“.

Във всеки случай, в древността на мястото на храма на Свети Елефтерий се намирал храм на богинята Елейтейя-Илития (Ειλήθυια) или Елефтия (Ελεύθεια)[4], покровителка на родилките, също като нашия светец.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

[1] Става въпрос за първите Олимпийски игри в ново време, възстановени от барон де Кубертен, проведени в Атина през 1896 г. – Бел.прев.

[2] Мениди – село в окрайнините на Атина, днес част от града, в западните му предградия. – Бел.прев.

[3] На гръцки името Елефтериос носи смисъла на „освободител“. – Бел.прев.

[4] Първото име – Елейтейя (Ειλήθυια) – прочетено на новогръцки като Илития – е омоним на думата, означаваща „глупост, идиотизъм“ (ηλίθια). – Бел.прев.

Още по темата на сайта ни:

Най-атинската от всички църкви в града под Акропола

Източник: www.evropaworld.eu