Цочо Бояджиев – поет на октомври в Столична библиотека

Публикувано:
08:35ч / 22.10.2018г
Брой прочитания:
173
Брой коментари:
0

Новият сезон на поредицата „Поет на месеца“ в Столична библиотека продължава с една изключителна личност. Проф. Цочо Бояджиев е философ, изследовател, преподавател, преводач, поет, фотограф и какво ли не още. В случая обаче ще се фокусираме върху поезията му, с която напоследък той си спечели много нови читатели и почитатели. За професора като поет ще говорят Марин Бодаков и Стоян Асенов, а това ще се случи на 22 октомври 2018 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека, пл. „Славейков“ № 4. Ще има също авторско четене и разговор с публиката. Входът е свободен. Заповядайте!

Цочо Бояджиев е роден на 25 септември 1951 година в Троян.

През 1970 завършва Смесена гимназия с преподаване на немски език в Ловеч.

От 1972 до 1976 е студент във Философския факултет на Софийския университет, специалност философия със специализации по психология и българска филология.

От 1977 до 1980 година е аспирант към катедра „История на философията”. През 1980 година защитава дисертация върху модерното немскоезично платонознание.

От 1978 година е асистент, а от 1987 година – доцент по антична и средновековна философия във Философския факултет на Софийския университет.

Хабилитира се през 1987 година.

През 1990 година защитава втори докторат върху понятието за природа в средновековната философия.

От 1992 година е професор по история на философията.

Чел е лекционни курсове по обща история на философията, философия на средновековието и Ренесанса, антична философия, културна антропология на европейското средновековие, както и множество специализирани курсове пред студенти от специалностите философия, психология, педагогика, журналистика, класическа филология и българска филология в Софийския университет, както и в университетите в Пловдив и Велико Търново, в Американския университет в Благоевград, Нов български университет и Първо частно театрално училище.

През 1991 – 1999 години е ръководител на катедрата по история на философията във Философския факултет на Софийския университет.

От 2000 година е директор на Института за средновековна философия и култура, София.

Като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболд” е специализирал в Тюбинген (1988/9 и 1993), Кьолн (1998) и Берлин (2003, 2005 и 2007). През 2000 година е пребивавал в Берлинския научен колеж като гост на ректора. През 2001/2 година е специализант в „Колегиум Будапещ”, Унгария, през 2004 – в Американската академия в Рим, а през 2012 – в Цуг, Швейцария.

Участвал е на многобройни международни научни конференции в Австрия (Кирхберг), България (София, Eлена, Гюлечица, Троян), Гърция (Ксанти), Испания (Ескориал), Англия (Бристол), Франция (Поатие), Италия (Флоренция, Пиза, Бари) и Германия (Кьолн, Ерфурт, Хамбург, Хановер) и др.

Съиздател е на поредицата Bibliotheca Christiana.

Съиздател е на поредицата „Семинар 333”.

Съиздател е на „Архив за средновековна философия и култура”.

Съиздател е на поредицата Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters на издателство Brill, Холандия.

Член е на редакционния съвет на списание „Християнство и култура”.

Съосновател е на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP).

Член е на няколко европейски академични институции: Международното Платоново общество, Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), Ерфуртската академия на науките, Берлинското научно общество, Приятелския кръг на Томас Институт, Кьолн.

Носител на Големия кръст „Защитник на вярата” ня Суверенния малтийски орден.

Номинация за националната награда „Хр. Г. Данов” за превода на „Немски сказания” от Братя Грим  – 2012.

Номинация за „Будител на годината” на Столична голяма община – 2015.

Номинация за наградата на книжарница „Перото” за стихосбирката „Книга на ирониите и опрощенията” – 2016.

Национална награда „Хр. Г. Данов” за хуманитаристика за превода на т.1 от „Сума на теологията” от Тома от Аквино – 2004.

Награда за поезия „Златната метафора” на издателство АБ – 2005.

Голямата награда за цялостно творчество на портал Култура за 2015 г.

Награда на Съюза на преводачите за цялата преводаческа дейност – 2014 г.

Номинация за националната награда „Хр. Г. Данов” за превода на Умберто Еко, „Средновековното мислене” – 2018.

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ

  1. Монографии:
  1. „Неписаното учение” на Платон, София, Наука и изкуство, 1984, 207 с.
  2. Социалната представа за учения, София, Наука и изкуство, 1987, 177 с. (с П. Бояджиева и К. Петкова).
  3. Студии върху средновековния хуманизъм, София, Университетско издателство, 1988, 146 с.
  4. Античната философия като феномен на културата, София, Критика и хуманизъм & УИ, 1990, 198 с. (второ издание: Любомъдрие, 1994, 143 с.; немско издание: Die frühgriechische Philosophie als Phänomen der Kultur, Würzburg, Königshausen & Neumann, 1995, 216 S.).
  5. Ренесансът на XII век: природата и човекът, София, Университетско издателство, 1991, 208 с.
  6. Августин и Декарт. Размишления върху основанията на модерната култура, София, Университетско издателство, 1992, 119 с.
  7. Философия на европейското средновековие, София, Минерва, 1994, 184 с.
  8. Две университетски лекции (Михаил Псел и византийският хуманизъм на XI век. Паламитските спорове), Велико Търново, Слово, 1997, 95 с.
  9. Кръговрат на духа. Философски есета и студии от Платон до Фичино, София, ЛИК, 1998, 212 с.
  10. Нощта през средновековието, София, Софи-Р, 2000, 635 с. (немско издание: Die Nacht im Mittelalter, Würzburg, Königshausen & Neumann, 2003, 476 S.).
  11. Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие, София, Софи-Р, 2007, 448 с.
  12. Философия на фотографията. Лекционен курс, София, Изток-Запад (Библиотека Фо, 4), 2014, 241 с.
  13. От Плитон до Висарион. Философските дискусии от последните десетилетия на Византия, София, Изток-Запад 2016, 184 c.
  14. Историко-философски изследвания, т. 1, София, Изток-Запад, 2017.
  15. Историко-философски изследвания, т. 2, София, Изток-Запад, 2018 (под печат).
  1. Съставителства:
  1. Идеята за времето, Антология, София, Наука и изкуство, 1985, 481 с. (със З. Попов).
  2. Пиер Абелар, Избрани съчинения, София, Наука и изкуство, 1985, 414 с.
  3. Пет средновековни философски трактата, София, Наука и изкуство, 1989, 580 с.
  4. Средновековни философи, София, Университетско издателство, 1994, 503 с. (с Г. Каприев).
  5. Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter, Turnhout, Brepols, 2000, 554 S. (с Г. Каприев и А. Шпеер).
  6. Разум и възвишеност (в чест на проф. Д. Аврамов), Издателско ателие Аб, София, 2004 (с Б. Кунчев), 254 с.
  7. Играта през средновековието, София, Софи-Р, 2005, 144 с.

III. Поезия:

Пясъчен хълм. Стихотворения 1970 – 1974, София, Факел, 1999.

Пастир на думи, София, Аб, 2000.

Прозорец на север, София, Аб, 2002.

Сбогуване с предмети и други живи същества, София, Аб, 2005.

Книга на ирониите и опрощенията, София, Да, 2016.

Обратното на слънчогледа, София, Да, 2017.

  1. Дискове:

„Съвест – угризение – прошка” („Професорското каре” с В. Градев, Г. Каприев, К. Янакиев) – 5404/19.02.2009,  в: Християнство и култура, бр. 2/2009 (зима).

„Свободата на волята” („Професорското каре” с В. Градев, Г. Каприев, К. Янакиев) – 54229(1-2)/14.05.2009,  в: Християнство и култура, бр. 5/2009 (пролет);

  1. Фотография:

Пътят на човека, Пловдив, Жанет 45, 2014 (с Николай Трейман).

Домът на човека, София 2016 (с Николай Трейман).

Punctum, София, Изток-Запад, 2017.

Човешката участ, София 2018 (с Николай Трейман).

Източник: Столична библиотека