Творческа обиколка на преводачката Анета Данчева в Белгия и Холандия

Публикувано:
11:21ч / 10.01.2018г
Брой прочитания:
301
Брой коментари:
0

С талантливите преводачи Анета Данчева-Манолова и Андрей Манолов се събрахме във фондация „Европа и светът“ за поредния ни творчески разговор след дълга раздяла – Анета беше за два месеца и половина в Белгия и Холандия, където имаше професионални срещи с други преводачи, писатели, издатели и журналисти. Преди Коледните празници към нея се присъедини Андрей и двамата посетиха културни прояви и музеи в различни градове в двете държави.

Анета е силно впечатлена от Панаира на книгата в Антверпен (ноември 2017 г.) – голямо събитие с билети по 10 евро и множество посетители, купуващи книги, особено детски. Съпътствано е от развлекателна програма, но акценът, естествено, са премиерите на нови стихосбирки и романи.

В Брюксел гостува на белгийския поет-дадаист Филип Меерсман. „Живот и здраве, много ми се иска да го преведа – казва Анета. – Страшно артистична личност е! Освен това организира в Белгия състезания за поезия в стил Poetry Slam, в които може да се включи всеки автор на стихове, да прочете свои произведения пред публика и да бъде оценен.“

26694544_1645868765469796_1748100009_n 26755373_1645866718803334_793599036_nДвамата с Андрей са във възторг от новооткрития уникален музей на влаковете в Брюксел – Train World”. Не са пропуснали  да отидат за пореден път и в двата музея на великия сюрреалист Рене Магрит. Винаги е голямо изкушение човек да се снима пред една от най-популярните му творби, озаглавена „Това не е лула“ (снимката вдясно). Парадоксалното е, че от прозореца на скромната си къща художникът не е виждал абсурдносиньото небе с белите облачета, които откриваме в картините му, а по-скоро е мечтал за него и си го е представял.

Разказаха ни за промените в Музея за съвременно изкуство в Амстердам (Het Stedelijk) и за дискусиите в Холандия на тази тема, защото постоянната колекция е преместена в мазето, а на нейно място има временни изложби, някои от които са свързани с емиграцията. В музея са представени и емблематични творци, влезли в каталозите на изкуството от ХХ век, като Жан Дюбюфе, чиято скулптура е на снимката вляво.

В Амстердам едно от най-трогателните им преживявания е в Еврейския исторически музей, където доброволци показват традиционни ястия, свързани с различните ритуали и празници, някои датиращи от две хиляди години. Усмихнати дами черпят със собственоръчно направен маслен сладкиш, червено цвекло с хрян, хляб маца, нар, фурми. В този музей в момента има изложба, посветена на откривателя на грамофона Емил Берлинер, с богата колекция от грамофонни плочи. Пак там са и невероятните, силно въздействащи рисунки от поредицата „Живот – или театър!“ (“Leben oder theater”) на германската художничка с трагична съдба Шарлот Заломон. Тя загива по време на Холокоста, но преди това чрез терапевтично рисуване, създавайки  „Живот – или театър!“, се бори с наследствена обремененост – всички жени във фамилията й се самоубиват…

Разбира се, основната причина за творческата обиколка в Белгия и Холандия са ангажиментите на Анета като изтъкнат преводач от нидерландски. В Амстердам тя се включва в преводачески симпозиум на тема „Временно да бъдеш друг“, на който дава много висока оценка. Обсъждат се въпросите как литературният преводач с месеци, а понякога и с години се налага да „влиза в кожата” на автора си или на героите му, да изживява неговите/техните емоции – вълненията, разнежването, гнева, фрустрациите им, и как това се отразява на крайния продукт – преведената книга.

В паузите между основните лекции на сцената се появява групата на „Новите преводачи”, която по свой, шеговит начин представя „битките на преводача” – с боксови ръкавици!

С букети, почести, благодарности и огромно уважение е изпратен в пенсия основателят на преводаческия симпозиум и негов дългогодишен двигател Петер Бергсма. Специално за случая колегите му пишат песен и я изпълняват със ставане на крака. „Дали от това някак си не биха могли да се поучат у нас, където пенсиониращите се често отиват в забвение без оценка или поне една добра дума?“ – пита се Анета.  Тя е удовлетворена и от неформалните дискусии с германски преводачи. Споделят творчески опит как да се превежда от диалект. Самата Анета има опит с „киршорьодш”, който се говори между Холандия и Германия. Може да се каже, че тя е първият български преводач, която е превеждала от диалекта „киршорьодш“ и всъщност въвежда това название в България.

Двамата с Андрей посрещат Коледа в Амстердам и успяват да я подготвят в български стил за местните си домакини – с луканки, ракия и дори с нашенска баница с кори, купени от турски магазин. Импровизираните „късмети” са със стръкчета от розмарин (поради липса на дрян). В празника се включва и журналистка от водещия холандски вестник „NRC“, която на другия ден взема от Анета най-дългото й интервю досега – 4 часа запис! „Поразително впечатление прави прецизността, сериозността, с която журналистите там подхождат към темите си, трудът, който влагат, дори при неголеми материали, професионализмът, с който отсяват най-същественото“ – коментира изтъкнатата българска преводачка.

Анета Данчева-Манолова е донесла от това пътуване много книги, които със сигурност ще заинтригуват не едно издателство:  новия бестселър „Мазел тов” от Маргот Вандерстретен – за живота в хасидската еврейска общност, сборник разкази от Маренте де Моор, биографията “Американската принцеса”от Анейет ван дер Зийл, романа на Кун Петерс за Африка…

„Това са автори, които следя. Темите в произведенията им са актуални за Европа. Може би изглеждат донякъде екзотично за българската публика, но разширяват хоризонтите й. В малките Белгия и Холандия хората отдавна са устремили поглед към широкия, далечен свят с неговото огромно и прекрасно разнообразие“ – убедена е най-добрата ни литературна преводачка от нидерландски.

Сродни публикации на сайта ни:

Нидерландска вечер с преводачката Анета Данчева-Манолова

Източник: www.evropaworld.eu