Като малка се чудех защо една от улиците в центъра на София се нарича „Узунджовска“. По-късно съм чувала за Узунджовския панаир, но не знаех, че е бил сред най-големите в цялата Османска империя. За историята на панаира научих повече при посещението на Узунджовската църква „Успение Богородично“, която всъщност е преустроена джамия. Тя пък била построена на мястото на разрушена християнска църква.

Един родолюбив българин, Тенчо Тенчев, е събрал в малка книжка проучванията за миналото на Узунджово, което се е славело със своя панаир. Той се е провеждал всяка година в края на лятото около някогашната джамия и през XVIII в. е траел 40 дни. На него са пристигали търговци и купувачи от Европа, Близкия Изток, Азия и Северна Африка.

Решението за строежа на джамията и на цял коплекс около нея, включващ керван сарай (хотел), имарет (приют за бедни пътници и посетители) и два хамама (бани), е взето от Великия везир Синан паша през 1592 г. На мястото на днешната камбанария в двора през XVII в. е имало часовникова кула Сахаттепе с 4 циферблата и отброяването на часовете се чувало надалече.

Предполага се, че строителят на джамията е ученик на прочутия Мимар Синан и че е бил от християнски произход. Когато през 1905 г. тя е преустроена в църква и свалят от купола отвън полумесеца, звездата и емблемата, представляваща цъфнало лале, откриват, че тичинките на лалето се сплитат в кръстен знак. Днес в църквата се намира чудотворната икона на Света Богородица. През последните десетина години са добавени дърворезбите пред олтара, стенописите и витражите. Храмът е запазил обаче и декоративни елементи от джамията по стените отвън. Сред тях откриваме лале и до него стилизирано изображение на звездата на Давид. Това дава поредното основание на Тенчо Тенчев да предположи, че строителят на джамията е бил с християнски корени, защото според Библията Исус Христос е потомък на цар Давид. Би могло да се допусне обаче, че звездата на Давид подсказва еврейския произход на майстора. 

За прочутия Узунджовски панаир, чието ядро се е намирало около джамията, Тенчо Тенчев пише в книжката си, че отделните му чаршии (търговски улици) били обособени по държави или по градове: Фелибелийска, Карловска, Сливенска, Габровска, Одринска, Цариградска, Анадолска. Имало чаршии на търговците от Триест, Венеция, Генуа, Марсилия, Виена, Брашов, Букурещ, Одеса и др. В „Темната чаршия“ се продавали оръжия, сребърни и златни накити, кашмирени шалове, китайски копринени платове и други скъпи стоки, затова вечер тя се е заключвала с две големи железни врати в двата й края. В „Темната чаршия“ била и еврейската „Чуфутска чаршия“. Френският учен Ами Буе пише през 1841 г. за панаира: „Никаква полиция не се вижда, а владее голям ред и чистота. Аз бях поразен от блясъка на някои търговци. Един от тях, родом от Влашко, имаше дюкян с кожи, който по богатство и избор стоеше по-високо от най-хубавите подобни магазини в Париж и Лондон“.

Покрай панаира е имало и чаршии за забавления със змиеукротители, огнегълтачи, въжеиграчи, фокусници, карагьозчии (циркаджии), театър под открито небе, гадатели, зъбовадачи, менажерии с екзотични животни.  Около панаирните постройки имало много фурни, чешми и шадравани. Водата за пиене обаче не била достатъчна, докарвали я в мехове от Марица и я продавали с викове „Марица су!“

Най-хубавото място било между „Атпазар“ (пазарът за коне) и началото на покритата чаршия, където стърчала висока кула за оглеждане на целия пазар. На север от джамията била чаршията със сладкарниците, зад нея имало площад, на който се намирал конакът на пашата, а срещу него – „Паша чешма“ с 12 чучура.

Още с пристигането си пашата, който идвал от Пловдив или от Одрин, заповядвал горе на височината да бъде издигната бесилка, която почти не се налагало да се използва, обаче се виждала от всички пазари, като предупреждение, че който си позволи да открадне стока, ще бъде жестоко наказан.

Видяното на Узунджовския панаир оставяло незаличими спомени у посетителите. През последните години преди Освобождението станало модно и жени да ходят на панаира с мъжете си и да си пазаруват оттам модерни дрехи от Виена и Париж.

През XIX в. панаирът продължавал 30 дни, а през последните години преди Освобождението – 15.

За последен път международният Узунджовски панаир се провежда през 1876 г. Възстановен е през 1893 г.., но вече без международно участие. В новоосвободена България традицията на международния панаир се пренася в Пловдив. На 15 август 1892 г. по време на управлението на Стефан Стамболов се открива Пловдивският панаир.

Всичко това може да се прочете в книжката на Тенчо Тенчев „Узунджовската църква“, издадена през 2015 г. С удоволствие бихме го потърсили да поговорим с него, но още при влизането в църквата „Успение Богородично“ видяхме некролог с тъжната вест, че е починал. Оставил е обаче събраните в едно ценни сведения за важни моменти от историята на този край.

В днешно време Узунджово е известно най-вече с летището си.

Още снимки от Узунджовската църква може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu