В българската литература разцъфна „Цвят на кактус“

Публикувано:
11:27ч / 08.03.2020г
Брой прочитания:
529
Брой коментари:
0

В сборник със заглавие „Цвят на кактус“ поетесата Таня Попова, позната най-вече с преводите си от балкански езици, събра свои стихотворения от последните години по настояване на поета Димитър Христов и издателя и литературен критик Пламен Тотев. Книгата излезе в издателство „Изида“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Корицата и впечатляващиге илюстрации са направени от дъщерята на поетесата – Яна Попова.

Кактусът е растение, което цъфти рядко, но колко красиви са цветовете му, когато се появят! Така е и със стиховете на Таня – ярки и помнещи се дълго. Не бих могла да забравя нейните „Плачещи върби“ и приличащите на тях плачещи жени, които не крият сълзите си, вървейки по улицата, защото „има сълзи, които не бива да видят децата им.“ Или стихотворението й за думите, които като грозни гарвани икълвават душата и оставят след себе си гарванова перушина. Поетесата Лалка Павлова сполучливо е озаглавила предговора си към изданието „Изстрадани открития за земния свят“.

Вълнуваща е духовната връзка между майка и дъщеря, която ще откриете в тази книга. Всяка жена би могла да открие себе си в стихотворението, в което поетесата седи в стола на майка си и премисля своя живот, усещайки нейното невидимо, но осезаемо присъствие.

В „Цвят на кактус“ има и много стихове за любовта. Откровени, без капка сълзливост, но и без феминистка парадност. Лиричната героиня на Таня Попова не крие наранимостта си, но в нея запазва своето достойнство и нерядко намира опора в самоиронията: „Чувствата ми са толкова светли/, че ти ослепяваш от тях/ и вече не ме забелязваш.“  Ще цитирам и финала на стихотворението, дало заглавието на стихосбирката:“Беше ли истински, питам се?/ Помня само, че те обичах/ точно двайсет часа./ Малък цвят сред бодли.“

Премиерата на книгата беше на 5 ноември 2019 г. в тесен кръг от добри приятели и семейството на Таня. Тогава поетесата сподели, че чувства самата себе си като кактус, защото има бодли, за които най-добре знаят най-близките й хора. Всъщност, това е откровението на деликатен човек, чувстващ вина, че с реакцията си на болки, причинени отвън, наранява най-често онези, които са непосредствено до него.

Непременно прочетете тази книга! В нея ще откриете неподправеност и откровеност, каквато невинаги се среща в съвременната поезия и най-важното – ще откриете истински поетичен талант.

Гергина Дворецка

Повече снимки от премиерата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: www.evropaworld.eu