Във вълшебния свят на азербайджанските музеи

Публикувано:
16:09ч / 03.10.2017г
Брой прочитания:
215
Брой коментари:
0

„Музеят – привлекателен обект на културен туризъм“ беше посланието на конференцията на тема „Музеите на Азербайджан“, която се проведе наскоро в Дома на Европа в София. Организатор беше посолството на Азербайджан у нас. Събитието е свързано с отбелязването на 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между страните ни и се състоя под патронажа на Министерството на културата и туризма на Република Азербайджан и Министерството на културата на Република България, в партньорство с Българската културна фондация „199“.

При откриването с приветствия към гостите се обърнаха Н.Пр.д-р Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас, Теодор Стойчев, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България, и доц. д-р Венцислав Велев, директор на дирекция „Културно. наследство“ в министерството на културата. Водещ беше Божидар Алексиев, председател на фондация „199“.

Конференцията имаше за цел да запознае българските експерти в областта на музейното дело, както и приятелите на Азербайджан, с богатото културно наследство и музейните традиции на страната чрез опита на Азербайджанския музей на килимите и на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан. И двата музея са създадени през 1967 г. и отбелязват своята 50-годишнина. Другото, по което тези музеи си приличат, е, че ревностно съхраняват вековните традиции, но не само като музейни експонати, а и като част от съвремененния живот. 

Г-жа Ширин Меликова, директор на Азербайджанския музей на килимите, представи първия специализиран музей за килими в света, който се намира в Баку. Първоначално той се е помещавал в Джума джамия. След разпадането на Съветския съюз през 1992 г. се пренася в бившия музей на Ленин, а по-късно за него е построена специална сграда във формата на разгъващ се пъстър килим и от 2014 г. колекциите на музея могат да бъдат разгледани там. Това са около 14 000 килими, бродерии, облекла, медни изделия, предмети на ювелирното изкуство, съвременни творби от стъкло и дърво. Част от тях бяха показани на конференцията в София в кратка мултимедийна презентация. Разбира се, основен акцент се поставя на килимите, които заемат изключително важно място във всекидневието на азербайджанеца. Те покриват всичко в къщата му – не само пода, а и стените, дори тавана. В азербайджанската традиция килимът не само предпазва от студ и влага, а върху него се спи и се яде. Докато през XVI в. в Европа килимите са били изключително скъпи и са красили само дворците и домовете на най-богатите хора, в Азербайджан всяко семейство, дори и най-бедното, е притежавало много килими и то хубави, с майсторски изработени орнаменти. 

Някои от шарките на азербайджанските килими напомнят на българските, но други са заредени с по-различна символика. Там има характерни изображения, символизиращи огъня – такъв огнен символ е паунът. Образът на дракона също се среща често. Той пък символизира водата и плодородието – ако в Китай драконът е свързван по-често със злата сила, то в Азербайджан съвсем не е така.  Често повтарящите се съчетания от синьо и червено в азербайджанските килими също е символично: синьото е цветът на Каспийско море, а червеното – огънят, пред който азербайджанците се прекланят. 

В Азербайджан с тъкачество се занимават най-често жените. Дори се е смятало, че ако една жена не може да тъче, шансовете й да се омъжи са малки. Винаги е имало обаче и мъже килимари и един от най-големите майстори сред тях е Латиф Каримов, радетел за създаването на Азербайджанския музей на килимите. Той е известен със своите портретни килими – направил е такъв с образа на Ленин. Времената са били такива.

В наши дни музеят организира образователни курсове с етнографи, историци, изследователи. Експерти от цял свят са канени, за да проучват историята на азербайджанските килими. Много традиционни техники на тъкане с изгубени или застрашени от забрава и затова тъкачки от цялата страна са привличани, за да обучават свои млади последователи. В рамките на проекта „Културнто наследство на Азербайджан“ се организират и курсове за възстановяване на някогашен текстил, бродерии, традиционни носии. В музея се сформират и майсторски класове по тъкане. Специално за децата се правят курсове за приказки. Всяко дете с удоволствие би слушало, разказало и повярвало в приказка сред вълшебните шарки на азербайджанските килими! Правят се и срещи с писатели, художници и други хора на изкуството. Представят се книги. Музят е и първият в страната, който работи с доброволци. Особено важно е, че той е отворен към света. В него вече са били представяни унгарски килими по повод националния празник на Унгария. На въпрос по време на конференцията в София дали е възможно чипровски илими да бъдат изложени там отговорът беше утвърдителен.

Д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан, разказа за музея, който съхранява историята на азербайджанските музикални инструменти. Тя веднага уточни, че музеят не е само за инструментите – те са част от колекцията, но целта е да се запази и съживи музикалната традиция на страната. Експонатите на музея са над 55000. Кратък филм представи част от тях. Особено интригуващи бяха малко познатите за българите мугам, ашикар и цитра – това са трите основни инструменти в азербайджанската музика. 

Към музея има музикален състав, който изпълнява забравени мелодии. Организират се специални образователни програми за деца. Създаден и е клуб на любителите на музиката, който обединява непрофесионалисти, но на сбирките им присъстват музиканти и певци.

В страната има 8 музея с музикална насоченост – уточни д-р Алла Байрамова.

В рамките на презентацията й бяха показани и снимки, разказващи за живота на големия азербайджански композитор Кара Караев, чиято 100-годишнина ще бъде отлелязана през 2018 г. 

И този музей е отворил вратите си за чуждестранното изкуство. В него има образци на музикални инструменти и от други страни. Д-р Алла Байрамова изрази съжаление, че все още няма експонати от България, но се надява този пропуск да бъде запълнен.

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Освен че ни запозна с новостите в музейното дело на Азербайджан, конференцията ни припомним нашето пребиваване там през есента на 2013 г., когато имахме възможност да посетим азербайджански музеи, а и да открием на различни места красотата на местните килими и оригиналните традиционни музикални инструменти. Част от снимките ни може да видите тук.

Автор: Гергина Дворецка

Още по темата в сайта ни:

Спомени за килими и музикални инструменти в Азербайджан

Източник: www.evropaworld.eu