През тази година посрещнахме Великден в Малта. На Разпети петък отидохме в градчето Орми – на двадесетина минути път с автобус от столицата Ла Валета – за да видим шествието, за което ни бяха казали, че там е най-импозантно. Самото селище никак не е голямо, дори не съм сигурна как точно го определят жителите му – като село или като градче, но разбрахме, че никой в Малта не се обижда, ако му кажат, че живее на село. Великденската украса на Орми обаче не отстъпваше по импозантност на тази, която вече бяхме видели в малтийската столица – на стълбове по протежение на някои от улиците и по доста балкони на къщите бяха окачени пищни църковни хоругви, вееха се големи знамена с малтийския кръст.

В катедралата имаше много хора и се провеждаше церемония, на която ние не останахме, защото тя си беше тайнство на тукашните вярващи. Шествието обаче привлича не само жителите на Орми, а и много чуждестранни туристи. За местните хора това е важно събитие и някои от тях си купуват предварително места на специално построените стъпаловидни временни пейки. Разпоредители следят всеки да заеме точното си място, както и да му бъде осигурена добра видимост, защото понякога трупащите се правостоящи зрители скриват гледката от онези, които са си платили за нея.

В очакване на шествието отседнахме в местна бирария, както бяха направили и някои от жителите на градчето – добра възможност да опитаме прочутата малтийска бира „Чиск“ и характерния малтийски специалитет пастици – малки банички с различен пълнеж – сирене, грах…   На голям телевизионен екран в бирарията можеше да се проследи какво се случва междувременно в катедралата, а после и пред нея. Шествието тръгна оттам и бавно се проточи по главната улица на Орми. Начело вървеше свещенослужител в бели дрехи с огромно лилаво знаме в ръце. Следваха го хора, облечени в дрехи от библейски времена, сред тях имаше и немалко деца. Разбира се, важно място в процесията заемат огромните скулптурни фигури, изобразяващи сцени с Христос, Богородица, светци и други участници в библейските събития. През годината тези скулптури се пазят в църквите, но за празника ги изваждат оттам и вярващите ги носят върху специални платформи на раменете си. Процесията се движи бавно, защото скултурите тежат много и се налага носачите им често да спират, за да си почиват. Не останахме да видим как ще приключи всичко, защото бързахме за автобуса към Ла Валета.

 В нощта на Възкресение Христово отидохме в катедралата на Света Богородица на кармелитките в град Слима, защото се намираше най-близо до хотела, в който бяхме отседнали – в съседния град Сейнт Джулианс. Влязохме в катедралата към 8 ч. вечерта. Тя вече беше пълна, но лампите не светеха. Хората седяха в тъмнината по пейките и се молеха безмълвно. После от врата встрани от амвона заизлизаха свещеници и официално облечени хора – вероятно видни граждани на Слима – и се отправиха навън, пред входа на катедралата. Там ритуално беше запален огън. Техният „благодатен огън“ не дойде чрез божествена сила, както е при нас, православните християни, а бе запален пред всички от един свещенослужител с най-обикновена запалка. После свещениците си взеха от огъня със свещите си и всички отново се върнаха в храма. Там енориашите отиваха до някой свещеник с горяща свещ в ръка и запалваха своите. Поискахме и ние да си купим свещи, но се оказа, че те се дават безплатно.

Преди да започне церемонията, всички изгасиха свещите си. Самата церемония представлаваше четене на текстове от евангелието, които се редуваха с песнопения, изпълнявани от местен хор, както и от всички присъстващи. Текстовете, които четяха енориаши на различна възраст – от зрели хора до десетина-годишни деца, бяха предварително отпечатани в книжка с илюстрации и всеки присъстващ можеше да я получи. До определен момент се стараехме да следваме церемонията с книжка в ръка, но тя беше на малтийски. От илюстрациите към текстовете се досещахме горе-долу за какво става дума, но всеки знае как се чувства човек, когато дълго слуша неразбираем за него език, а и когато наоколо се извършват ритуали, по-различни от тези, с които е свикнал… Запомнихме повтарящия се припев, който завършваше с „тал Мулей“. После разбрахме, че това означава на малтийски „на Господаря“. Тръгнахме си от катедралата в Слима, без да дочакаме Възкресението, но от преживяното ни остана хубав спомен.

Навръх самия Великден, на сутринта след Възкресение Христово, заминахме на екскурзия в селцето Марсашлок, в южната част на Малта. Това място е известно с яркобоядисаните лодки на пристанището, които се използват за туристическа реклама – наистина са много красиви. Друго, с което е известен Марсашлок, е седмичният пазар край брега на морето, който се смята за най-големия в цяла Малта. Този път на него можеха да се намерят типични малтийски сладосии – предимно разнообразни видове нуга, някои от които вероятно са великденски специалитети. В Ла Валета предишния ден вече бяхме опитали нещо като нашенски козунак, но малко по-различен – от същото тесто, което става на конци, но от черно брашно, ухаещо на екзотични подправки, вероятно карамфил и кориандър. Такива козуначета с кръгла форма като малки топчици се продаваха на сергии из целия град, както и едни гигантски гевреци, украсени с бадеми. Купихме си кръгло козуначе пред прочутата катедрала на Свети Йоан Кръстител и бяхме много учудени, че струва само 60 евроцента.

Разбира се, при нашето посещение в Марсашлок навръх Великден, отидохме за кратко и на празничната служба в катедралата на селото. За съжаление, не разполагахме с много време и не успяхме да чуем изпълненията на местния младежки духов оркестър, който се беше настанил пред катедралата.

Затова пък следобеда същия ден, докато се разхождахме из столицата Ла Валета, точно духовият оркестър ни подсказа накъде да тръгнем, за да видим великденското шествие. Привлечени от музиката, стигнахме до площада пред Двореца на Великия магистър. Оттам шествието продължи по улицата на Републиката. Тук носеха на рамене само една скулптурна група – извисяващия се Исус Христос със знамето на Малтийския орден в ръка и край него, снишени, заслепени от светлината му, двама римски воини. Следваше оркестърът с духовата музика, зад него – официалните лица, а към тях се присъединяваха и минувачи. Започваше да притъмнява и гирляндите от електрически крушки, обточени по цялата улица светнаха. Беше тържествено и вдъхновяващо, независимо кой към коя от версиите на християнството принадлежи и дали е ревностен вярващ или просто човек, отворен за духовното.

Още снимки от Великденското шествие в Ла Валета може да видите тук.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu