Виктория Илиева – един поливалентен талант

Публикувано:
15:05ч / 19.06.2015г
Брой прочитания:
635
Брой коментари:
0
Виктория Илиева
Виктория Илиева

Виктория Илиева напълно потвърждава наблюдението, че талантливите хора често имат много дарби – тя пее хубаво, свири на виолончело, пише разкази, впечатляващо зрели за толкова млад автор. Като добавим и че е отлична студентка по медицина, както и че е стигала до финала в конкурса на Британски съвет „Лаборатория за слава FameLab“ през 2012 г. за популярно представяне на научни теми, със сигурност можем да наречем Вики поливалентен талант. Твърди, че има своя магия за време и не можем да не й повярваме, защото иначе е трудно да си обясним как успява да се занимава с толкова много неща. Като всяка истинска магьосница, Вики не иска да споделя тайната как времето й стига за всичко, затова пък има нещо, което връстниците й могат да научат от нея:  при всяка възможност човек да съизмерва с другите какво е постигнал, да участва в състезания и конкурси. Дори да не е винаги сред победителите – трупа опит за бъдещи изяви. Самата Вики вече има в колекцията си немалко отличия: поощрителна награда в националния литературен конкурс „Огънят на Орфей” през 2010 г. , трето място в литературен конкурс „Изкуство против дрогата” 2011 г., първо място в Национален литературен конкурс „Огънят на Орфей” 2011 г., трето място в Национален литературен конкурс „Любовта на края на кабела” 2014 г., първо място в Международен литературен конкурс „По стъпките на лятото” 2014 г.

Ето такъв е накратко щрихираният портрет на Виктория Илиева, която поканих за участие в рубриката ни „Таланти“. Повече ще научите от интервюто с нея.

Първо ще те помоля да разкажеш накратко за себе си: коя гимназия си завършила, защо си решила да следваш медицина – семейна традиция ли е лекарската професия за теб?

– Здравей, Гергина. Искам да ти благодаря, че си решила да включиш точно мен в рубриката „Таланти”, защото, както знаеш, не съм професионален творец. На твоите читатели  вероятно ще им бъде интересно, ако кажа, че съм на 25 години и само 6 от тях съм се занимавала с изкуство. Първо съм учила в 91 Немска Езикова Гемназия „Константин Гълъбов” в София и след това се преборих за място в Медицински университет – София, следвайки своята детска мечта. Реших да стана лекар, когато бях на 5 години. Тогава паднах от една пързалка и си счупих ръката на две места. Ортопедите в „Пирогов” предупредиха родителите ми, че може да не успеят да възстановят напълно функцията на лакътя ми. Полежах известно време в болницата, лекуваха ме няколко месеца, но накрая резултатът беше невероятен – можех да движа ръката си свободно. Тогава си казах, че и аз като „добрите батковци” искам да помагам на хората да оздравеят. Не съм променила решението си и до днес, когато само три изпита ме делят от дипломата. Въпреки че в моето семейство няма лекари, не се страхувам да навляза в професията. Ще ми бъде много трудно, защото нямам връзки (А всички знаем за съжаление как стават нещата в България.), но няма да спра да се боря.

Знам, че се изявяваш в различни сфери на изкуството, но все пак би ли изброила в кои?

– Преди шест години се записах в Академичен хор „Света Параскева” към Националната художествена академия, няколко месеца по-късно се появи първият ми разказ, а три години по-късно започнах да свиря на виолончело.

Струва ми се, че си много самокритичен човек, но кои, според теб, са най-успешните ти творчески изяви досега?

– В областта на хоровото пеене несъмнено най-успешната ми изява е на Охридския хоров фестивал през  2011г. Тогава освен концертите в зала, трябваше да пеем и на открито на брега на Охридското езеро и да привличаме вниманието на минувачите. Една вечер хорът ни се раздели. Половината отидохме да вечеряме на пицария, а другата половина – в рибен ресторант. След това се бяхме разбрали да се срещнем и да пеем на брега. Но съхористите ни от рибния ресторант не се появиха навреме, защото ги бяха излъгали със сметката и ние трябваше да пеем сами. Проблемът беше, че от моята партия (алтовата), аз бях единствен представител. Също така диригентката ни я нямаше и помощникът й трябваше да ни дирижира. Затова решихме да пеем най-лесните си произведения, докато другите пристигнат. Но те не пристигнаха, а публика имаше много и не можехме да си тръгнем. Започнахме да пеем и по-сложните произведения от програмата ни и до края на този концерт бях напълно сама и нямаше кой да ми помогне. Въпреки това всички изпълнения се получиха много добре и публиката остана доволна. Тогава придобих самочувствие, че мога да пея и съм пълноценен член на нашия хор, а не фигура за пълнеж  на сцената. Затова смятам, че това е най-успешната ми творческа хорова изява.

В областта на литературата най-успешната ми изява е несъмнено премиерата на първата ми книга „Удумбара” в град Разлог. Много държах да се случи именно там, защото беше по време на Лятна академия „Огънят на Орфей”, която ме вдъхнови да продължа да се занимавам с писане и музика.

С виолончелото най-успешното ми представяне беше вчера (17. 06. 2015 г.) Свирих на представянето на стихосбирката на издателя на бъдещия ми роман. Всяко следващо изпълнение става все по-добро, но има още много да се желае от мен в свиренето.

Вики на премиерата на"Удумбара" в Разлог
Вики на премиерата на“Удумбара“ в Разлог

Доволна ли си от успеха на първия си сборник с разкази „Удумбара“ – той вече има две издания? Какво е най-важното послание в тази твоя първа книга?

– Като за първа книга, смятам, че имаше добър успех. Дълго време не се съгласявах с моята редакторка да издадем сборника с разкази, защото не смятах, че самоиздаването има смисъл в България. Според мен литературата трябва да достига до по-голям кръг от хора, за да има смисъл. Но въпреки това издадох книгата с помощта на Фондация „Огънят на Орфей” и собствените си финанси. Първото издание се разпродаде на първите две представяния и за третото трябваше да направим второ издание. Част от книгите все още не са продадени, но аз спрях с разпространието, защото в момента уча усилено за държавните си изпити и нямам време да развивам маркетингови стратегии. Въпреки това хората ме питат за книгата и искат да си я купят. Основен проблем е, че с фондацията не пуснахме книгата по книжарниците, защото се иска твърде голям процент от цената. А на книжната борса младите автори също нямат пазар. Надявам се с втората ми книга да достигна до по-широка аудитория и този път да вляза и в книжарниците.

Посланието на „Удумбара” е различно за всеки човек. Искам читателят сам да се разпознае в героите и да се почувства така, като че разказвам именно неговата история. Аз пиша за обикновени неща, които вълнуват всеки човек. Пиша за щастието и това как то може да се постигне единствено чрез вътрешен мир.

Каква ще бъде следващата ти книга?

– Ще бъде роман. В „Удумбара” има два разказа, базирани на оперни арии. Те са много любими на голяма част от публиката ми и хората ме питат за продължение. Затова реших, че трябва да напиша роман за героите от тези два разказа. Ще се разказва за едно училище, в което отиват да учат бежанци.

Какво място заема музиката в живота ти?

– Като се замисля, музиката заема около половината ми живот. Всеки ден свиря по няколко часа, ходя на репетиции на хора два пъти седмично и като добавим концертите, времето за музика се увеличава още повече. Цялата тази инвестиция на труд и време обаче си заслужава. Музиката ми помага да си почивам, да се концентрирам върху ученето и забавлявам приятелите си.

Как откри фондация „Огънят на Орфей“ и защо толкова много държиш на нея?

– Фондация „Огънят на Орфей” по-скоро откри мен. Когато написах първия си разказ, реших, че някой трябва да го прочете. Изпратих го на националния литературен конкурс „Огънят на Орфей” и получих поощрителна награда. По лични причини те можах да отида на награждаването в град Пловдив, но исках да се запозная с хората от фондацията и няколко седмици по-късно си уговорих среща с тях. Така се запознах с директора на фондацията – Евгения Тагарева. Тя ми предложи да участвам в нейния литературен курс в рамките на Лятна Академия за изкуства „Огънят на Орфей”. Аз отидох там и останах очарована от творческата атмосфера и екипа на фондацията. Запознах се и с преподавателя по виолончело Георг Баич, който ме вдъхнови да започна да се занимавам с този музикален инструмент. Оттогава работя активно за фондацията, участвам в нейните проекти и за забавление посещавам курсовете по виолончело на проф. Баич.

На Софийския фестивал на науката през 2014 г. Вики разгазва за генетиката и магическите същества.
На Софийския фестивал на науката през 2014 г. Вики разказва за генетиката и магическите същества.

Ти постигна голям успех и в конкурса FameLab. Мислиш ли да се занимаваш и в бъдеще с популяризиране на науката?

– Може би да, но под друга форма. Искам да подобря здравното образование на децата и в бъдеще да организирам по частните занимални курсове за деца, в които те да научат повече за тялото си, как да се предпазват от болести и да си помагат едно на друго при спешни ситуации, когато са сами. Ако има интерес, мисля да провеждам и обучения за възрастни с насоченост в областта на първата помощ.

Сигурно някои хора ти казват, че се разпиляваш в различни посоки – според теб обаче това разпиляване ли е или обогатяване?

– Да, казват ми, че се разпилявам, но след като постигам достатъчно високи резултати във всички области, смятам, че все още не съм прекалила. Във всички неща, които върша, виждам смисъл и това за мен е достатъчно. Също така, както всичките ми приятели знаят, си имам магия за време, която е фирмена тайна и не издавам на никого.

Ти си много млада, но държиш да подкрепяш други твои талантливи връстници. Кои са откритията ти сред младите хора на изкуството?

– Не смятам, че еднолично съм открила някакъв талант. Заедно с Фондация „Огънят на Орфей” сме подкрепяли много талантливи младежи във всякакви области на изкуството. Донякъде за моя лична гордост смятам Габриела Балева. Тя е на 16 години от град Пловдив, учи в Английската езикова гимназия и иска да кандидатства медицина. Тя също така пее и пише стихове. В нейно лице виждам човек, който е тръгнал по моите стъпки и съм готова да я подкрепя във всяко едно отношение.

Ти си отлична студентка по медицина, но при толкова други таланти, ще работиш ли в бъдеще като лекар или ще се отдадеш на изкуството?

 – Да, със сигурност ще работя като лекар. Много искам да помагам на хората и да опазвам здравето като наше най-голямо богатство. Освен това медицината е една сигурна професия. Въпреки че у нас не се печелят много пари от нея, вероятността да остана безработна е малка. С изкуство не мога да се занимавам професионално, защото няма да мога да изкарвам прехраната си по този начин. Тъжното е, че в България дори лекарите не изкарват почти никакви пари, особено младите. В компаниите за аутсорсинг (колцентровете) получават значително по-високи заплати от тези в болниците.

Какви човешки качества най-много цениш и с какви хора се стремиш да общуваш?

– Най-много ценя хората да бъдат честни и сериозни.  Общувам с хора, които няма да ме предадат. Не държа на образованието или социалния статус. Важното е моите приятели да са готови да ме подкрепят в начинанията ми и да можем да прекарваме весело свободното си време заедно.

Интервюто взе Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu