Виж Неапол и умри!

Публикувано:
06:36ч / 24.08.2020г
Брой прочитания:
2 154
Брой коментари:
0

ИТАЛИЯ – КОГАТО ИМАШ ХИЛЯДОЛЕТНА ИСТОРИЯ

(Част 2)

На майка ми Христина, която възпита у мен любов към красивото и тайнственото

Виж Неапол и умри!

Тези думи са ни се запечатали в съзнанието като заклинание. И не е важно от кого или изобщо дали са били изречени, важното е, че въздействат върху въображението и карат всеки турист да очаква да се увери, че видяното по тия места наистина си заслужава въодушевените хвалебствия.

Качваме се в автобуса и се връщаме обратно към това забележително място. Караме по магистралата. Не мога да прикрия известното ми разочарование от картината навън – доста занемарени и дори разрушени постройки. Но колкото се приближаваме към големия град, толкова сградите стават по-поддържани и представителни. Хълмиста земя с дълбоки ровове. Типичната средиземноморска архитектура – в бяло, с железни балкончета и щори. Няма как – на юг е така.

Тукашната област Кампания, в централната западна част на Италия, продължава на юг чак до Сицилия. Тя е една от световните производители на зехтин. Пълно е с маслини и цитрусови плодове. Преди да се утвърди туризмът, тук са се прехранвали с отглеждане на тези култури, а също и с лимончело – лимонен ликьор. Местните лимони (видяхме ги по дърветата) са с дебела и  грапава кора. Точно заради това, като ги внесат у нас, не са предпочитани. Но точно от тях се прави лимончелото (между другото го опитахме – доста е вкусно).

Изкачваме се по пътя в планината. Отгоре се любуваме на Неаполитанския залив, където има пет острова. Тъй като в момента липсват масивни изпарения, в сърцето на Тиренско море се вижда вулканичният остров Иския, на няколко „вълни” разстояние от Капри. Градът е разположен почти централно в едноименния залив между две вулканични области – Везувий и Флегрейските полета. От едната страна по крайбрежието са плажовете, от другата – яхтено пристанище. За всекиго по нещо от туристическите приходи.  287 слънчеви дни в годината, най-много в Европа. Обширна територия с огромен пласт история и запазени останки от миналото. В римско време е било пълно с вили на императори и патриции. Тук се надпреварвали да пребивават известни личности. Уреждали пищни веселия. По това време  пренасят от Персия непознатите дотогава лимони, череши, кайсии…Така те проникват за първи път в Европа.

Неапол е основан между IX и VIII век пр. Хр. от гръцки колонисти. През V век пр. Хр. откъм флегрейската зона идват  мореплаватели  от гр. Кума, които решават да създадат тук модерно пристанище.  И за да се отличават от предишните наименования, използвали гръцкото nea polis ( нов град) – после през годините то преминава през Неаполис, Наполис, докато се дойде до съвременното му звучене. Скоро той започва да се смята за един от най-проспериращите градове в Magna Graecia (Велика Гърция). По време на гражданските войни в Римската империя (88-82 г. пр. Хр.) Неапол е присъединен към нея, където остава чак до III, началото на IV  пр. Хр.и се прочува като място за почивка и отдих на патрициите. Много по-късно, в епохата на барока през XVI в., аристократите го преоткриват. Възстановяват вилите и дворците по крайбрежието. И така до ден днешен.

В своята три хилядолетна история  Неапол попада последователно под дълги и многобройни чуждестранни  господства, тъй като има важно стратегическо местоположение. След Римската империя, през VII в. градът формира автономно херцогство, независимо от Византийската империя; впоследствие, през XIII в. за приблизително 600 години става столица на Неаполитанското кралство. От Неапол в началото на XV в. тръгва първото усилие за обединение на Италия. Поради исторически, политически и географски причини, от късното Средновековие до Обединението той става един от главните културни центрове, наравно с другите европейски столици. Вече като главен град на Кралството на двете Сицилии (1816-1861) след присъединяването му към Кралство Италия, той и най-общо казано цялата южна част на Италия, претърпяват относителен социално-икономически упадък. Но до голяма степен това не се отнася до Неапол. Днес, като реверанс към славното му минало, тук  се намира Вила „Роузбъри“, една от трите официални резиденции на Президентството. Но прелестите на крайбрежието се виждат най-добре откъм морето.

Минаваме покрай стадиона „Свети Павел”, може би най-модерният в Европа. Там бе открита Универсиадата през 2019 година. Отсреща между зеленината се откроява Везувий. Тук бъка от вулкани. Например и до ден днешен Солфатара клокочи и изпуска кал и газове. За съжаление не можем да го видим отблизо. Достъпът до него е забранен. Последното му изригване е било през 1536 г., при което се образуват кратерите му (днес са около петдесет). Това е последната промяна на релефа в Европа. Понякога се събужда сеизмична дейност и земята леко „пружинира” като при земетресение. Колебанията достигат до метър височина. Но въпреки това областта е гъсто населена. Някои учени смятат, че предстои изригване на много по-големия вулкан Везувий, което би нанесло огромни поражения. На снимката вдясно се вижда вулканът откъм Неаполитанския залив.

Обръщат ни внимание върху внушителните сгради, кацнали върху скалите, това е единствената академия по аеронавтика в Италия. За пилоти и технически персонал. Сред най-добрите в света. През 1224 г.е основан Неаполският университет, първият държавен в света. Най-славна е историята на факултетите му по право и медицина. Днес има около 300 хиляди студенти и преподаватели. Това е вторият по големина след Рим университетски център в Италия. Благодарение на дипломиралите се кадри се развива самолетостроене, лека индустрия, хилядолетен морски транспорт. Златарството и шивашката индустрия водят началото си още от XII век. Златарската промишленост е най-голямата в Европа. Днес от офиса си в Брюксел неаполитанските златари влияят дори върху финансовите пазари на стария континент…

Неапол е истински музей под открито небе. Но за да се опознае градът, разбира се, трябва да си обуем удобни обувки и да тръгнем из улиците. Само така може да се усети очарованието на жълто-оранжавите сгради, които се вграждат в ренесансовите и бароковите дворци. От 1995 г. голямото артистично и архитектурно наследство на историческия център, най-широкия в Европа, е зачислено към местата на световното хуманитарно наследство и е под защитата на Юнеско.Тръгваме от Piazza del Plebiscitо (площад „Плебисцит”, известен още и като Площад на народа). Името му идва от плебисцита, проведен на 2 октомври 1860 г., след който Неапол се присъединява към Обединеното кралство Италия.  Той е доста голям и може да се каже, че е официалният площад на Неапол. Датира от XIX век.  Големите размери му придават величественост и красота.

Край площада се белее църквата „Сан Франческо ди Паола” (част от нея и от Площада на народа се виждат на снимката вдясно), която се откроява с високия 52 метра купол. Вътре прилича на Пантеона в Рим. Черковната фасада има портал с шест колони и два йонийски стълба. На противоположната страна на площада се намира кралският дворец, лятна резиденция на Бурбонските крале. Сега е Национален музей.

Галерия „Умберто” (на снимката вляво) е търговски център със скъпи бутици, кафенета, ресторанти и офиси. Открита е през 1879 г. по време на управлението на крал Умберто I и e наречена на негово име. Предвестник на бъдещите търговски пасажи. Вдигам глава към остъклените покриви и стъпвам върху мозаечните подове с древноримски мотиви. Изобщо впечатляваща архитектура, в която се смесва бароково и ренесансово влияние.

Точно срещу Галерията през далечната 1737 г. е открита операта Сан Карло –  най-старата работеща опера в света. Пристъпваме със страхопочитание – тук са се подвизавали всички светила на оперното пеене, включително Николай Гяуров и Райна Кабавианска. Срещу операта е Замъкът Нуово – един от архитектурните символи на Неапол, типичен средновековен замък-крепост от 1279 г. Днес  в Кастел Нуово се помещава Общинският музей на Неапол. Друг внушителен архитектурен паметник е Кастел дел Ово – Замъкът на яйцето, който се намира на малкия, разположен почти на пристанището, остров Мегаридес. Масивна и внушителна средновековна крепост, в която днес има и музей, и галерия. Седнахме на терасата на замъка, от която се открива незабравима гледка към Неапол. Името на замъка е свързано с големия римски поет Виргилий. Според легендата той зазидал в основите на постройката магическо яйце. Докато то било здраво и читаво, градът също щял да се радва на благополучие… Всичко хубаво, само че Вергилий е живял доста преди да се появи самият Кастел дел Ово.

Сто и петдесет години италианците са били разединена нация. И до ден днешен те не се чувстват съвсем единни. Един казва:  „Аз съм италианец от Неапол”, а друг: „Аз съм от Рим”. Това си личи особено в различните кухни. По този повод не е много известно, че в Неапол са създадени почти всички тестени изделия, с които Италия става популярна по света. Естествено, че в списъка на забележителностите на града е и неаполитанската пица. Според градската легенда1 през 1889 г. крал Умберто и кралица Маргарита Савойска посетили Неапол. По предложение на своя готвач отишли в ресторанта на Рафаеле Еспозито Pizzeria di Pietro. За да потвърди блестящата си репутацията, собственикът приготвил за височайшите особи не една, а три вида пици –  обикновена, с чесън и с аншоа. За всеобща изненада Нейно величество предпочела най-простата от тях – тази с бяла моцарела, зелен босилек и червени свежи домати. Така се родила пицата Маргарита. Смята се, че чрез съставките си тя представя най-добре Италия заради цветовете на трикольора й.

Посетихме ресторант „Гамбринус” (имаме си и у нас такъв), където вкусихме от местните сладкиши – бабá (нещо като нашенското реване), сфолятела (сладкиш във формата на мида, с шоколадов или друг пълнеж), струфоли   (пържени топчета от тесто, захар и сироп, посипани със захаросани плодове),  дзеполе ди Сан Джузепе (пържена или печена подложка от тесто с глазура от шоколад или крем). Част от това сладкарско многообразие ще откриете на снимката вдясно.

Емблематичната за стария Неапол улица „Трибунал” е шумна, пренаселена с хора и скутърчета, които „профучават” покрай пешеходците. Разходката ни се съпътства от провесено пране през прозорците, по стените, на самата улица. Тесни улички, някак си зловещи заради високите сгради от двете страни с почти допрели се балкони.

Разбирам защо Иван Вазов и Константин Величков са отсядали тук. Въпреки че Неапол е прашен и хаотичен, мръсен, пълен с противоречия, той е един от най-очарователните градове в Италия, с величествена история и архитектура, със забележителности, красиво несъвършен, но който веднъж го е видял, не може да не се зарече пак да се върне.

Автор: Асен Милчев

Пътеписът е вдъхновен от пътуване на автора до Италия през лятото на 2019 г.

Снимките в публикацията са на автора.

На сайта ни може да прочетете и първата част от пътеписа:

Върни се в Соренто!

 

Източник: www.evropaworld.eu