За Европейския съюз – спомени и поглед в бъдещето

Публикувано:
10:26ч / 05.02.2019г
Брой прочитания:
148
Брой коментари:
0

Дипломатическият институт към министъра на външните работи организира дискусия под наслов Разговор за ЕС в минало, сегашно и бъдеще време, която се проведе на 1 февруари 2019 г. в Дома на Европа в София. През 2018 г. Институтът и Жан Моне Център за високи постижения към катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“(Jean Monnet Centre of Excellence SEEC) съвместно създадоха Национален архив от спомени за процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, включващ интервюта с над 40 личности, допринесли за успеха на европейската интеграция на България, в които те разказват най-ярките си спомени от този процес.
Целта на събитието беше да се представи проектът и да бъдат споделени мнения на експерти за състоянието на ЕС в момента и бъдещото му развитие. В разговора се включиха петима участници в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз:
– Бисерка Бенишева, директор „Европейски въпроси“, ПанЕвропа България
– Гергана Паси, президент на ПанЕвропа – България/ PanEuropa-Bulgaria
– Любов Панайотова, директор на Фондация Европейски институт, European Institute
– Любомир Кючуков, директор на Институт за икономика и международни отношения – ИИМО
– Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт

Дискусията беше модерирана от директора на Дипломатическия институт Таня Михайлова и проф. д-р Ингрид Шикова, като представители на двете партньорски организации по проекта.

При откриването г-жа Михайлова изтъкна, че интервютата дават по-различен поглед към протеклите исторически процеси. В тях са разказани лични спомени, които не могат да бъдат намерении в официалните документи в държавните архиви. Предстои издаването им от Дипломатическия институт с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел”, както и включването им в традиционния конкурс за приложно-изследователски проект на Института за млади учени, с цел анализ и обобщение на най-важното от тях.

Проф. Ингрид Шикова подчерта, че личните свидетелства са важни, като даде за пример „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и „Строители на съвременна България” на Симеон Радев, без които нямаше да знаем подробности за историческите събития, описани в тях.

Бисерка Бенишева, директор на дирекция „Европейска интеграция” в МВнР по времето на асоциирането на страната ни към Европейския съюз, се върна към първите стъпки през 1992 г. и предварителните разговори за формата на присъединяването. Тя сподели какво разочарование е изживял българският екип, когато България не беше сред 6-те страни кандидатки, които първи получиха покана за започване на преговори през 1997 г. Такава покана дойде за нас две години по-късно и катализатор за това беше кризата в Косово.

Любов Панайотова беше заместник-министър на икономиката от 1999г. до 2001г. и като член на основния екип за присъединяването на България към Европейския Съюз ръководеше четири работни групи: свободно движение на стоки, индустриална политика, малки и средни предприятия, защита на потребителите. и заместник-министър на търговията и индустрията по онова време. Тя говори за ентусиазма, който са влагали екипите по време на преговорите за членство на страната ни.

Славчо Нейков, завеждал Правния отдел в Министерството на енергетиката, се спря на драматичните преговори с ЕС за закриването на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, което се е оказало решаващо, за да затвори България преговорната глава „Енергетика” и да вървят по-бързо преговорите за присъединяване. Той сподели, че първоначално е бил против закриването на блоковете. Сега обаче преценява, че си е струвало да се направи този компромис, защото без него еврочленството ни би се отложило за неопределено време, а страната ни спечели от това, че стана част от Европейския съюз.

Гергана Паси разказа как още като студентка е проявявала интерес към темата за евроинеграцията и той я отвежда в МВнР. Там се запознава хората, които стават главните действащи лица в процеса на присъединяване на България към ЕС. Самата тя участва по-късно в този процес като заместник-министър на външните работи и министър по европейските въпроси. Включва се в преговорите през 2001 г. Тя припомни моменти, когато са възниквали неочаквани ситуации и излизането от тях е изисквало нестандартни решения, включително и чувство за хумор.

Любомир Кючуков, заместник-министърът на външните работи по време на приемането на страната в ЕС, акцентира върху сложната процедура по ратифицирането на договора за присъединяванетона България в ЕС от всяка държава членка поотделно. Той обърна внимание на факта, че тогава се е използвал пълноценно капацитетът на референтите за съответните страни в МВнР.

На срещата бяха засегнати и теми, свързани с настоящите и бъдещи предизвикателства пред ЕС като Брекзит, евроскептицизма изборите за Европейски парламент, европейската интеграция на Западните Балкани и др. Въпроси към участниците в дискусията бяха задавани от аудиторията чрез онлайн интерактивна платформа.

Накрая проф. д-р Ингрид Шиова се обърна към младите хора в залата, много от които бяха студенти по „Европеистика“, с думите да пазят онова, което постигнахме чрез членството в ЕС и което те може би приемат за даденост – като пътуването без визи в страните членки, например.

В отговор на въпрос от залата в коя друга наднационална организация освен ЕС се стреми към членство България, г-жа Таня Михайлова отговори, че това е Организация за икономическо сътрудничество и развитие и присъединяването (ОИСР) към нея би било успех за страната ни.

Интервютата в рамките на „Национален архив от спомени за процеса на присъединяване на България към Европейския съюз“ са достъпни на интернет страницата на Дипломатическия институт – www.bdi.mfa.government.bg.

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: Дипломатическият институт и www.evropaworld.eu