Новата стихосбирка на Лъчезар Лозанов „Кожата на света“ ме грабна веднага с присъщата за поезията му оригинална метафоричност, богатството на теми и емоции, широтата на погледа му към света. Познаваме се още от студентските години, в много литературни четения сме участвали заедно и досега очаквам с нетърпение всяка негова нова книга. Очакването ми за среща със смислена поезия се оправда.

Има поети, най-вече поетеси, чиято основна тема е любовта. Често съм се възхищавала как някой автор може да ражда постоянно нови и свежи поетични образи от любовните си вълнения. При Лъчезар Лозанов се възхищавам от друго: че любовта не е единствената му тема. Тя се разтваря като дихание в шумотевицата на света около нас, долавя се като лек топъл полъх сред проблемите, разтърсващи човечеството, но присъства неизменно. Любовта!

„Гърбове на ветровете ме донасят

в твоя град

и аз валя. Растат

наоколо ти орехи, марули, ястреби,

буболечки и цветя. Ще мислиш:

Бог ги праща. Но съм аз…“

Из „Пристигане“

Идва ми наум едно сравнение, което само на пръв поглед е шокиращо. От младини съм запомнила един откъс от „Пътуване по Харц“ на Хайне. В този откъс са описани прекрасни природни картини и от време на време, като кристален неуместен звън, изниква името Евелина! Читателят очаква да разбере коя е тя, да научи каква е любовната история, споменът за която внезапно е бил отключен, но следва описание на други красиви природни гледки, за да прозвъни най-неочаквано отново: Евелина! За мен това е един от най-вълнуващите текстове за любовта.

Нещо подобно откривам в новата стихосбирка на Лъчезар Лозанов. В  поезията му няма толкова красиви природни картини, но и неговите очи са отворени за красотата наоколо, както и за цялата нелицеприятна истина в нашето всекидневие. И в тази смесица от красиво и грозно неочакван нежен акорд напомня, че любовта е тук!

Другаде

Как ме разряза този град

с непоносимата си ясност –

море, алеи със зеленина

и цветове – Веласкес.

 

И жителите му с умението

рядко – да се наслаждават,

дори ръждата върху кея

като растение те поразява.

 

Но липсва твоята усмивка,

обратно огледало за нещата,

да осмисля бликащия прилив

на радостта и свободата.

И все пак, както вече споменах, не всичко е любов в новата стихосбирка на Лъчезар Лозанов. В нея има философски размисли и прозрения. Прочетох анотацията на книгата, написана от самия автор, и бях респектирана от стройната концепция, въз основа на която той е изградил конструкцията на сборника си със стихове. Петте цикъла са обединени от обща метафора около „кожата“, като всеки от тях вибрира върху различни нюанси на тази метафора. Не се учудвам, че така смислено представената идея е била убедителна, за да заслужи финасовата подкрепа на Министерството на културата за издаването на стихосбирката. За мен обаче още по-убедителното е, че философската концепция е въплътена в жизнени, пулсиращи стихове.

Върху стените на душата –

сплескани движения,

форсфорни трохи

и сенките на хора динамит.

А половината на другия

стои невидима.

Светът е безучастен зрител.

Разменя територии, гримаси и лица.

Сега сме нищо. Но малко време трябва,

за да бъдем всичко,

което ни заобикаля

подобно зейнал разрез

в кръвообращението на света.

Из „Резените на живота“

Харесва ми космополитизмът в „Кожата на света“, наред с привързаността към София. Харесва ми „Пейзаж с устни“, който започва с: „И как ли преминава/ един твой швейцарски ден, Аника?“ Харесва ми „Диагонали“ с „Проснати чаршафи/ върху широкия площад насред Барселона“, където „кръстосват протуберанси със софийски акцент“. Харесва ми „Употребявани светии“, в което „Тъгуваше един от Овча купел,/ довел си северна жена от Коми – синеока и искряща до полуда…“

Едва ли е нужно да изреждам всички стихотворения, които ме плениха в тази книга. Само ще спомена отделни стихове, които ми звучат като крилати фрази: „Как бавно е да си стихотворение“ („Душа и стихотворение“),  „Моят дом е чаша вино“ („Домът“), „Облаците пускат своите коне/ и аз съм върху тях…“ („Знак“)

Оставям ви удоволствието да откриете сами най-вълнуващото за вас в „Кожата на света“.

Ще я намерите в книжарници „Български книжици“ и „Нисим“.

 

Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu