За Яворов – с любов и проникновение

Публикувано:
14:19ч / 26.04.2019г
Брой прочитания:
776
Брой коментари:
0

Първото ми усещане за книгата „Световете на Яворов“ (изд. „Изида“) от Катя Зографова беше с колко любов е написана. В предисловието авторката разказва как в детството й поетът се превръща в нейния „пръв личен литературен култ“, когато сестрата на майка й е уредник в музея в родния му град Чирпан. Така както малкото момиченце е влизало с благоговение в стаята на Яворов и развълнувано се е докосвало до личните му вещи, така години по-късно, вече като литературен историк и изследовател,  пристъпва към творчеството и живота му – винаги с благоговението и уважението, съпътстващи всяка истинска любов.

Катя Зографова не се колебае да говори за „култа Яворов“, пред който се прекланя заедно с многобройните негови почитатели. Още от  първата глава на книгата си тя проследява как се е създавал този култ към човек и творец, който и приживе, и след смъртта си е бил не само възхваляван, но и жестоко низвергван.

Много са изследванията, посветени на поета, и като че ли нищо ново не може да бъде казано за него. „Световете на Яворов“ опровергава това предположение. Позовавайки се на познати факти, авторката умело ги обогатява с малко известни детайли, анализира ги задълбочено, дава им своя трактовка. По повод популярната тема за отношението на Яворов към арменците са добавени по-неизвестни моменти от биографията на поета, които го свързват с живеещите в България арменски бежанци. С много топлота е описана взаимната им обич. И до днес арменците у нас и по света го нарича „Мер Яворов“ (Нашият Яворов). Приемат го като един от тях. Неслучайно поетът е бил известен и като „Агоп“. В книгата са представени версиите за произхода на това негово прозвище.

Известно е колко повратен момент е за поета написването на шедьовъра му „Арменци“ през 1899 г. Тогава той реално изгрява на българския литературен небосклон, предизвиква оценката на Владимир Василев, че с това стихотворение е равен на Ботев. В книгата си Катя Зографова не остава само при литературните факти, а добавя разказа за героизма на доброволците от Арменската рота през Балканската война 1912-13 г. Откроявайки се на бойното поле, те реално въплъщават представата за тях, създадена в стихотворението „Арменци“ – „винаги храбър народ мъченик“. Интересен и малко познат щрих в творческия портрет на Яворов са статиите му по „арменския въпрос“, които още не са достатъчно проучени.

Катя Зографова се спира и на друг известен момент от биографията на поета – участието му в борбите за освобождението на Македония. От книгата й обаче научаваме повече подробности за „безкръвното завземане“ през 1912 г. на град Кавала от четниците, предвождани от поета, дегизирани в български военни униформи. И още един детайл, на който авторката обръща внимание: има редица свидетелства, че Яворов още от дете е страдал от страхове, пристъпи на паника, фатализъм. Това не му е попречило да грабне оръжие в името на кауза, която смята за справедлива. Държал се е достойно, запазвал е самообладание по време на военните действия. Така може още по-високо да оценим какво е успял да превъзмогне у себе си, за да стане истински боец.

Направи ми впечатление колко майсторски е изградена композицията на книгата. В първия раздел, „Прочити“, акцентът е върху Яворов като част от литературната ни история и като обществена личност. Вторият раздел, „Любови“, е съсредоточен върху личния му живот –  чрез жените, които е обичал, а третият, „Сюжети от музеите“, е за опазването на неговата памет.

Катя Зографова е не само талантлив литературен историк, тя има и голям писателски талант. Затова, докато четях книгата й, имах чувството, че това е роман с един основен герой – Яворов, и редица други персонажи, които по различни начини допълват неговия образ, но са описани пълнокръвно, а не като бледи фигуранти. Сред тях откроих войводата Христо Силянов, участвал заедно с поета в Балканските войни; бащата на големия живописец акад. Иван Ненов – д-р Васил Ненов, с когото Яворов е в постоянна кореспонденция… Особено ярък за мен е представеният в книгата образ на поетесата Екатерина Ненчева, чиито първи стъпки в поезията Яворов напътства. Катя Зографова прави задълбочен анализ не само на малкото й по обем, но стойностно творчество, а и на модната в началото на ХХ в. тенденция в литературата ни да се опоетизират болестните състояния на тялото и да се възвеличава смъртта. Екатерина Ненчева умира от туберкулоза през 1920 г. едва 35-годишна. Едно от незавършените й стихотворения е за учителя й в поезията Яворов. Така епизодът, посветен на поетесата, наричана „мадоната в черно“, отново ни връща към основния герой на книгата. Поредното доказателство, че въпреки своята многопосочност „Световете на Яворов“ има свой център, към който се придържа. Книгата не е компилация от отделни статии, механично обединени под общо заглавие. Авторката умее да вплита в нея различни повествователни нишки, но не ги оставя да се разпилеят, а ги събира в единно, осмислено цяло.

Книгата на Катя Зографова ме спечели и с прецизното проучване на фактите, със стремежа те да бъдат видени в контекста на конкретната епоха, но и от днешна гледна точка.

Авторката ме възхити и със своята обективност. Личностите, за които пише, са представени реалистично, без идеализация. Напълно безпристрастно, с открояване на всичките й достойнства, но и някои особености на характера й, е описана племенницата на поета и най-ревностна пазителка на паметта за него, Ганка Найденова-Стоилова. Катя Зографова е обективна и по отношение на Дора Конова, толкова обругаваната съпруга на Михаил Кремен, набеждавана за трагедията в семейството на Лора и поета. С целия си живот „втората Дора“ в интимния свят на Яворов (след Дора Габе) доказва, че той остава нейната голяма любов до смъртта й, и не бива да бъде съдена, без да се вникне в личната й драма. Обективност има и при описанието на „любовната война“ между Лора и Яворов, както и на неговата „неосъществена голяма любов“ с Дора Габе.

Предполагам, че у мнозина най-голямо любопитство ще предизвикат епизодите, посветени на любимите жени на Яворов, и има защо. В тях е описана, например, една „тайна любов“, за която малко се знае – с Весела Монева-Олзомер, която впоследствие се омъжва в Швейцария и умира там. Има догадки, че е родила син от поета. Недоказани догадки, но все пак вдъхващи плахата надежда, че поетът е оставил потомство.

Естествено, апотеоз в описанието на Яворовите любими жени е епизодът, посветен на Мина, най-голямата му любов. Достойнство на книгата е, че в нея са показани преображенията на жената с душа и очи на дете не само в стиховете на Яворов, а и в творбите на други писатели като Петко Тодоров, Александър Балабанов, Емилиян Станев.

Накрая ще добавя и един детайл, който ме трогна, докато четях книгата. На някои места в нея проблясват като светулки – мънички, но ярки – искриците от любовта на авторката към родния й град Панагюрище. Катя Зографова не пропуска да отбележи „панагюрската връзка“ в живота на Яворов, макар понякога тя да е по-скоро косвена. Като епизода с потомствения панагюрец, жител на Тасос, който с лодка отива до Кавала, за да приветства освобождението на града през 1912 г. и когото Яворов реално спасява от смърт. Във военно време подозрителността е голяма и първата реакция на войводата Чернопеев е пътниците в лодката да бъдат разстреляни, нещо, на което поетът категорично се противопоставя. Друго споменаване на Панагюрище в „Световете на Яворов“ е по повод венчавката в този град на племенницата на поета, видната явороведка Ганка Найденова, и художника Васил Стоилов. Градът е избран за място на щастливото събитие, защото е родното място на братовата съпруга на художника.

Тези споменавания на Панагюрище не са самоцелни, те внасят допълнителни щрихи в повествованието, а самият факт, че авторката не ги е подминала, говори за привързаността й към родното място, която намирам за истинска ценност в днешно време.

Катя Зографова не натрапва своето присъствие в книгата, то е съвсем дискретно. Естествено, на моменти се позовава на своя опит като музеен работник и като изследовател. Работата й в музея на Вапцаров е дообогатила книгата с епизода „Черната маска на Яворов в последния дом на Вапцаров“. В контекста на музейната й дейност е особено важно и нейното свидетелство от първа ръка за битките около опазването на Яворовия музей в София, в които поетът сякаш отново е разпъван на кръст след смъртта си. Книгата завършва с надеждата да бъде спусната завесата над това тягостно минало.

На всеки, за когото е скъпо творчеството и паметта за Яворов, бих препоръчала да прочете „Световете на Яворов“, описани от Катя Зографова с любов и проникновение.

Гергина Дворецка

Още по темата на сайта ни:

Премиера на „Световете на Яворов“ от Катя Зографова

Източник: www.evropaworld.eu