Галя Кларк е българска журналистка, която от 7 години живее със семейството си в Норфолк, Обединеното кралство. У нас тя бе репортер в централни вестници, редактор на англоезичното списание “Bulgarian Property Digest – Life and Leisure”, водещ и автор на тв предаването „Дипломатическите мисии“ в телевизия EBF. По образование е историк. Защитава докторска диссертация през 1991 г. и има научни разработки в областта както на най-новата българска история, така и по теми, свързани с британската история от различни периоди. От Великобритания тя продължава да изпраща кореспонденции за наши издания, публикува и в британските списания B Me Voices и Village people. От няколко години пише разкази. Прозата й обхваща случки и наблюдения както от страната, в която живее в момента, така и от България. Сблъсъкът на култури и живеенето в друг свят е тема, която я привлича. Членува в Клуба на пишещи в Хедърсет, Норфолк.

Поредният неин разказ, който публикуваме на сайта ни, е

Замразеният

Галя Кларк

Бийп! Бийп! Бийп! Алармата на телефона събуди д-р Джордж Робъртс. Колегите му го чакаха да замразят Чарли, неговият приятел от гимназията. Това ще е мега събитие в историята на човечеството. За първи път новите научно – технологични методи ще позволят човешко същество да бъде замразено за 200 години. Като малки всички те бяха гледали невероятната комедия с Луи дьо Фюнес „Замразеният“, но не са си и мислели, че ще участват в подобно научно и всякакво приключение.

Всички тогава ще сме умрели, мислеше Джордж. Но какво пътешествие в бъдещето очаква Чарли, хей! Добрият стар Чарли Уотсън, душата на компанията, беше подготвян от психолози и всевъзможни учени за евентуалните последствия. Но дали наистина беше подготвен? Джордж реши да остави философските и етичните въпроси на специалистите и да се концентрира върху необикновената медицинска задача.

Камерата

Чарли се усмихваше и подсвиркваше, беше в някаква еуфория. От друга страна душата (и тялото му) беше разтресена. „Какво правиш, сигурен ли си?“, го питаше вътрешният му глас.  „Хайде, стига си се колебал, не можеш да помогнеш на човечеството по-добре, отколкото доброволно  да се оставиш да те замразят и да видиш бъдещето“. Волята му правеше опити да командва мозъка.

– Хей, Чарли, готов ли си? – попита Джордж приятеля си, който ходеше нервно около специалната камера, където щеше да бъде замразен за дяволски много време.

– Не се тревожи, Джордж, ще съм добре. Чакам да видя как ще се държат бъдещите хора. Дали ще имат същото чувство за хумор?

– Ок, Чарли. Слушай, сега ще ти наговоря клишета, но да знаеш, че всяка моя дума я мисля и премислям. Моля те, кажи им, че ги обичаме, мислим за тях като за наши синове и внуци. Знаеш, че до тялото ти ще е нашето съобщение до тях, в капсула. И все пак и ти можеш да подчертаеш, че се надяваме на мир. Трябва да са луди да продължат всички тези разрушаващи всичко войни. Не само че е ужасно, но и е демоде, каза Джордж.

– Чудно ми е дали ще ми предложат нормална храна и силно кафе… Панирана рибка с картофки ще е перфектно!

– Ха-ха, Чарли..Може би кухнята им ще е по-деликатесна, отколкото си мислиш.

– Ще поживеем и ще видим. Надявам се да не са някакви синьо-оранжеви кубчета с пластмасов вкус.

– Ей, човече, много научнофантастични романи си изчел. По-точно заедно изчетохме в ония години. Чао, Чарли! Приятно пътуване! Поздрави на бъдещето! И се дръж прилично, друже. Жените там вероятно ще са страхотни… след всичките тези технологии за облекчаване на работата и грижа за тялото!

– Чао, Джордж!

Чарли заспа мигновено след специалната инжекция. Екипът затвори камерата. Апаратурата позволяваше температурата да се поддържа без никакво електричество. Размразяването щеше да се случи автоматично след 200 години.

***

– Здравейте! Кой сте вие? – чу Чарли в следващата минута. Очите му все още бяха затворени. Ммм… какъв приятен лимонов аромат. Той почувства допир до косата си и усещането беше чудесно. След малко видя, че деца са заобиколили леглото му. „Боже мили“, си мислеше Чарли. Тази тълпа бе необикновена, странна. Момчета и момичета, на около 10 години, облечени в най-неудобните на света дрехи.

– Къде е учителят ви? – попита Чарли.

– Учител?

– Няма такава професия в нашето общество, ние се учим сами, обясни русо момиче с нотка на превъзходство в гласа.

– Ок, тогава просто ме заведете при някой възрастен, моля ви.

– Не можете да се движите, дрехите ви са мокри. Виждали сме дрехи като вашите в местния музей.

– Деца, ще ви обясня по-късно всичко, просто ви моля да съобщите на някой от възрастните да дойде и да ме види. Имам нужда от сухи дрехи и малко храна.

Пазаруване на Марс

Някои от децата се смееха на Чарли, дразнеха го с шегички, но повечето бяха удивени. Обясниха му, че родителите им ги няма в момента, заети били с пазаруване на Марс. Беше негов ред да се чуди. По-късно той разбра, че ресурсите на Земята не са достатъчни за население от 500 милиарда души. Те живеят и си купуват храна, предмети за бита и прочие от магазините на Марс и някои от другите планети на Слънчевата система. Едно от момчетата – със синя коса и зелени очи, го попита дали е от 19-ти век.

– Не, бях замразен през 21 век, по-точно през 2015 година – отговори Чарли.

– А, ти си от времето на „Хари Потър“! – извика друго момче.

– Да, наистина, от това време съм – позасмя се пътешественикът във времето.

Слънцето залезе и луната се появи. Чарли умираше от глад.

– Стомахът ми стърже, деца; гладен съм като вълк!

– Като вълк ли? Та вълците отдавна са изчезнали, очевидно не са могли да намерят нещо за ядене – промърмори една малка девойчица с ръкавчета на дрехата като крилца.

– Детенце, да не спорим за дреболии! Има ли някакъв начин да вечерям нещо, пък макар и хляб и сирене.

– Добре де, сега ще повикам хранителната полиция – заяви светлокосата с оранжево-кафеникави очи и натисна „рубина“ на гривната си.

След малко пред изгладнелия пътешественик във времето се появи въздебеличък „полицай“ със светлосини дрехи и плащ, напомнящ на нещо като Супермен. Той му поднесе табла с чиния, над която се виеше пара.

– Супа? Свинско?

– Не, не – това е гулаш от океански зайци.

Чарли бе по-гладен, отколкото любознателен, зарадва се, че класиката съвсем не е изчезнала: съществуват си и чиниите, и лъжиците, и таблите. Че и океанът. Старателно си засърба „супата за душата“, която имаше засищаши свойства, но на вкус беше доста непонятна. Въобще не се запита какво е това океански заек, бързаше да пресуши чинията.

Полицаят го наблюдаваше с доволна усмивка под мустак.

– Ще звънна на колегите, които се занимават с космическите бежанци, те ще ви осигурят подходящи дрехи – издекламира той с неочаквано пискливо гласче и натисна „изумруда“ на токата на колана си.

След минути Чарли се озава омотан в странна одежда, която сякаш бе сътворена от ръцете на луд дизайнер, желаещ да остане в страниците на модната история. Какво ли би си помислил приятеля ми Джордж, ако ме види? Вероятно, че съм поклонник на някой местен религиозен водач, помисли си той. Или че съм модел на Вивиан Уестууд. Хи-хи, позасмя се той сам на шегите си.

– Ще ви заведа на среща с представителя на Междупланетния регулатор. Той ще се заеме с научното ви изследване от серия институти, в което без съмнение вие ще склоните да участвате доброволно – подчерта полицаят с тържествуваща нотка.

Представителят на полицията имаше изражението на човек, току що открил изчезващ вид, който не се среща от хилядолетия по тези  планети. Чарли се чудеше да се радва или натъжи от тази вест. И преди медиците бяха изследвали тялото и мозъка му, за да преценят годен ли е за „замразяване“, но сега като че ли Рубиконът бе преминат. Той никога нямаше да е равен с околните; винаги ще е субект, който ще е обект на изучаване от медицината, биологията, историята, археологията, етнографията, философията или както днес се казват всичките тези науки.

– Не, те нямат такива имена – сякаш прочете мислите му полицаят и продължи – Всъщност, науката вече не е разделена тематично, тя е едно единно цяло, тъй като всичко е взаимосвързано.

Това си е живо клише, да се надяваме, че все пак въпросната наука е понапреднала междувременно, замисли се Чарли. Докато течеше разговорът, той изпита някакво облекчение: жив е, сух и нахранен, без съмнение ще му предоставят и „покрив“ за нощуване. Оттук насетне ще му е интересно да види съвременното общество докъде се е развило и в каква посока. Нека го изследват, стига да е в границите на приличното и поносимото, Чарли нямаше да се съпротивлява. Ех, как му се щеше да срещне познати лица и стария си приятел Джордж… да пийнат по бира и да се посмеят на разменените шеги. А може би насън ще е възможна тази среща! Размечтах се, значи всичко е наред, помисли си пътешественикът във времето.

Още от авторката на сайта ни:

Лондонски наброски от Галя Кларк

„Гръм след гръм“ – разказ от Галя Кларк

Източник: www.evropaworld.eu