Запознанство с поета Физули

Публикувано:
20:50ч / 14.04.2019г
Брой прочитания:
332
Брой коментари:
0

Идеята да представим в България азербайджанския поет от ХVI в. Мохаммад Физули беше на София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет. Разказа ми за нея още миналата година и ми предложи фондацията ни „Европа и светът“ да бъде съорганизатор на вечер, посветена на него и творчеството му. Искаше да използва като повод 525-годишнината от рождението на поета  (1494-1556), която се навършва през 2019 г. Обясни ми, че тази годишнина не е залегнала в плановете на посолството на Азербайджан у нас, тъй като усилията му ще са насочени към отбелязването на 650 г. от рождението на друг голям азербайджански поет, Имададдин Насими. Това означаваше, че събитието, посветено на Физули, трябва да бъде организирано при минимален разход на средства, нещо, в което фондацията ни има вече богат опит.

Плакат Физули А2 формат-1Основният ми ангажимент беше да преведа няколко стихотворения, които да бъдат прочетени по време на литературната вечер в негова чест. София Шигаева-Митреска щеше да направи буквален превод от азербайджански, а аз – да му придам поетична форма, като си помагам и с руския превод на същите стихотворения. Заех се това в началото на 2019 г., след като вече определихме мястото на събитието – Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“, и го насрочихме за 10 април.

Всичко, описано дотук, е историята не само на едно литературно събитие, а и на личното ми запознанство с поета Физули, чието творчество – признавам – до този момент беше неизвестно за мен. Заемайки се с преводите на 6 от неговите газели, постепенно навлизах в поетичния му свят отпреди 5 века. В него имаше любов, страдание, самота, но проблясваше и радост от живота, въпреки любовната мъка. Уникално е усещането, че се докосваш до душата на човек, живял толкова отдавна. Опитвах се да достигна до тази душа през насложените един над друг пластове от думи, защото езикът, на който е писал Физули, е бил доста различен от този, който говорят съвременните азербайджанци, и дори те се нуждаят от допълнителни пояснения за стиховете му. София ми превеждаше тези пояснения и понякога те се разминаваха с преводите на руски, които също ползвах. Понякога в една и съща газела лиричният герой ту говореше за любимата си в трето лице, ту директно се обръщаше към нея и не бях сигурна, дали поетът го е казал по този начин или така се е получило при по-късните тълкувания и преводи. Но каква радост изпитвах, когато сред думите, които идваха отпреди 5 века и междувременно върху тях се бяха натрупали допълнителни словесни наслоения, се натъквах на скъпоценни камъчета като сравненията, че устните на любимата са като „детска люлка“, а извитите вежди на красивите девойки са като „смъртоносен сърп“ за сърцето на мъжа:

„Който нежната розова пъпка с рубина на твоите устни сравнява,
посрамен ще бъде, щом чистота на перлите в тяхната детска люлка види.“
„   „   „
Девойките са извор на болка за сърцето,
извитите им вежди са смъртоносен сърп за мен.“
 
Или толкова изящно описание на любовта:
 
„А глътката любов е с вкус на лека пяна
от вино в чаша, стенеща със звук недоловим.“

Газелата е разпространена лирична форма в поезията на източните народи. Състои се от двустишия с несложни рими, като нерядко всеки стих завършва с едни и същи думи. Веднага забелязах една особеност в газелите на Физули. В последните двустишия на всяка от тях поетът говореше за себе си в трето лице – без никаква нотка на  самовъзхищение, а с безпощадна самопреценка и извлечена житейска поука. Така все повече откривах не само един поет с голям талант, но и човек, склонен да се погледне отстрани – трезво и самокритично:

„Физули, до лудост влюбен и от народа прокуден,
от любовните си заблуди няма ли да се пробуди?“
Или:
„О, Физули, колко черен дар ти даде съдбата –
непрестанна мъка да ти изпълва душата.“

IMG_1281-0IMG_1287-0Стиховете, които превеждахме, бяха избрани от другия организатор на събитието – Институтът за ръкописи „Мохаммад Физули“ при Академията на науките на Азербайджан, като критерият за подбора е бил, че са едни от най-популярните и любими на азербайджанците. От Института осигуриха и няколко книги за поета и издания на негови произведения на различни езици, които бяха представени в две витрини във фоайето на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ – тя също беше привлечена като съорганизатор. Екипът на Библиотеката извади от фонда й два ръкописа на известното съчинение на поета „Хадигат ас-Суада” („Градината на щастието”), датирани съответно XVII в. и XVII – XVIII век, които също бяха изложени във витрините.

В словото си при откриването на литературната вечер Н.Пр. д-р Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас, подчерта, че Мухаммад Физули „е един от най-ярките представители на азербайджанската литература от XVII в. След азербайджанския поет от ХV в. Насими, чиято 650-годишнината се отбелязва тази година, Физули повдига на още по-високо равнище литературния ни език с образци, написани на азербайджански, оказва силно влияние върху класическата азербайджанска, както и върху световната поезия, и създава нова литературна школа. Той се е отличавал със своите енциклопедични знания и е оставил ценно художествено-философско наследство.“ Посланичката на Азербайджан отбеляза и факта, че „преди две години, през 2017 г., ръкописът на „Диван“  на великия поет е включен в Международния регистър „Паметта на света“ на ЮНЕСКО. Този ръкопис е датиран 1572 г. и там са събрани над 400 стихотворения, написани на майчиния ни език. “

IMG_1355-0IMG_1331-0Приветствие от името на домакините от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ произнесе нейният заместник-директор, доц. д-р Антоанета Тотоманова, която се спря на успешното сътрудничество на Библиотеката с културните институции на Азербайджан (снимката вляво).

София Шигаева-Митреска (снимката вдясно) прочете и кратък поздравителен адрес от директора на Института за ръкописи „Мухаммад Физули“ към Националната академия на науките на Азербайджан, акад. проф. дфн Теймур Каримли. В него се изразяваше надеждата, „че благодарение на прекрасните преводи, творбите на Физули ще бъдат открити и от българския читател с цялата палитра на словесните им багри и ще докоснат сърцата на младите влюбени.“

Като съорганизатор събитието и като един от преводачите на 6 газели на Физули, споделих, че съм открила в негово лице не само поет, който пише за любовта, а и човек, който изживява дълбоко проблемите на времето си, като същевременно умее да вкусва и сладостта на живота, включително с чаша вино в ръка.

IMG_1374-0IMG_1375-0На биографията и творчеството на поета беше посветена презентацията на София Шигаева-Митреска. Тя отбеляза, че сведенията за Физули са оскъдни, но показват една душевно богата личност. Мухаммад ибн Сулейман, каквото е неговото истинско име, е роден през 1494 г. в град Кербала. Баща му е от древния тюркски род Баят. Мухаммад получава блестящо образование в Кербала, а после в Багдад, което означава, че семейството му е било заможно. Владее съвършено три езика – родния си азербайджанско-тюркски, персийски и арабски. Той никога не се е отдалечавал от Багдад и околностите му, но въпреки това е сред най-напредничавите личности на XVI в. Дълго време преподава, работи и като служител в мавзолея на четвъртия халиф, имам Али ибн Абу Талиб в Наджаф, откъдето е отстранен поради изпадане в немилост пред ортодоксалното духовенство. Десетият османски султан Сулейман Великолепни му определя пенсия от 9 акчета дневно, но той не може да я получава поради големите бюрократични пречки. Умира през 1556 г. по време на чумната епидемия и е погребан в родния си град Кербала. Физули започва да твори още в ранна възраст. Той си избира необичаен псевдоним – „Физули“, което в превод от персийски означава „дързък“, „нахален“, „дърдорко“. В предговора към своя тюркски „Диван“ поетът обяснява избора си с това, че е искал да бъде уникален сред съвременниците си, а никой друг не би избрал такъв псевдоним. Освен това се е опитвал да събира в себе си всички науки и знания, а „физули“ значи и съвкупност. В разговорния език пък същата дума означава опозиция, противопоставяне на нормите на поведение, на общоприетите правила и традиции. Без съмнение поетът си е намерил псевдоним, който напълно да му подхожда.

По-нататък в презентацията беше проследено влиянието на Физули върху утвърждаването на азербайджанския език в литературата. Той пише стихове на „груб“ азербайджански във време, когато съвременниците му са приемали, че поезия може да се създава само на персийски. Физули използва  различни литературни форми, разпространени в поезията на източните народи: газели, рубаи, гита и др. В лириката си възпява любовта, красотата, но и страданията на личността, неразбрана от обществото. Поетът вярва в безсмъртието на душата и в тайнството на възвръщането към Бога, но същевременно обича земния живот.

Специално внимание беше отделено на газелите на Физули и на поемата му „Лейли и Меджнун“, възпяваща трагичната любов между източните Ромео и Жулиета.

56775739_701589883589770_4795980015671967744_nПо мотиви от тази поема през 1907 г. композиторът Узеир Хаджибейов, тогава 22-годишен, създава едноименната си опера – първата в Азербайджан. Либретото за операта пише братът на композитора, публицистът Джайхун Хаджибейов. Това е новаторско произведение – синтез на фолклорни мотиви (мугам) и класическа музика. Премиерата е на 12 януари 1908 г. в театъра на Хаджи Зейналабдин Тагиев в Баку. Оттогава до днес  тя пътува из целия свят и представя творчеството на Физули и Узеир Гаджибейов. През 2008 г. 100-годишният юбилей на операта е включен в списъка на паметните дати на ЮНЕСКО.

IMG_1401-0След презентацията на София Шигаева-Митреска д-р Невена Граматикова, архивист в отдел „Ориенталски сбирки” на Националната библиотека (снимката вляво) сподели личното си удовлетворение от факта, че на Физули е посветена специална вечер. Тя разказа за своята находка: открила е една от газелите на поета, публикувана на турски език, но на кирилица, от П. Р. Славейков в неговата книжка „Славейче, или събрание на различни песни, български и турски, за разтуха на младите” (Цариград, 1864). Това означава, че по време на нашето Възраждане, Физули не е бил непознат по българските земи. Тя прочете и свой превод от турски език на тази газела, като добави, че независимо от любовното й съдържание, в нея е вложен и религиозен смисъл.

Шестте газели на Физули, специално преведени за тази литературна вечер, прозвучаха в оригинал на азербайджански и в българската им версия. Те бяха рецитирани с много чувство и проникновение от студентката от специалност „Тюркология“ Чийдем Алиосманова и магистърът Димитър Филипов, възпитаници на СУ „Св. Климент Охридски“. И двамата бяха в азербайджански национални носии.

IMG_1450-0Публиката имаше възможност да усети атмосферата в поезията на Физули и от видеозапис на откъс от операта по поемата му „Лейли и Муджнун“.  създадена от композитора Узеир Хаджибейов в началото на ХХ в.

Като цяло литературната вечер премина много добре, като изключим проблема с озвучаването в залата, поради който по-голямата част от преводите на български език не можаха да бъдат чути добре от всички присъстващи.

Накрая гостите имаха възможност да се почерпят с азербайджански чай и сладки, осигурени от посолството на страната у нас.

Когато дойде моментът за неформални разговори, бях радостна да чуя високата оценка за преводите на стиховете и за самото събитие, която споделиха с мен доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература при БАН, и проф. д-р Димитър Веселинов от Софийския университет „Св.Климент Охридски“.

Група тюрколози поведоха с мен езиковедски разговор, като ми обясниха, че името на поета е Фузули, а не Физули, както ние със София Шигаева-Митреска бяхме предпочели да го изписваме. Всъщност, има различни версии за транскрипцията на името му. Един от тюрколозите уточни също, че Фи(у)зули не е пиел вино, а шира, където алкохолът е малък процент. Явно това беше реплика на думите ми по време на литературната вечер, че поетът „умее да вкусва сладостта на живота, включително с чаша вино в ръка“. Какво да се прави, в газелите, които преведох, виното се споменава често. Всички тези разговори ми показаха, че опознаването на Физули тепърва предстои у нас.

57039911_264921854459491_4923505471660228608_nПредпочетох да разкажа за събитието от моя гледна точка като негов съорганизатор. За мен то не беше поредното „мероприятие“, което да отчетем в дейността на фондацията ни, а лично преживяване. Вградих в него частица от душата си. Защото поезията на Физули заслужава това.

Иска ми се да завърша с поантата на една негова газела:

„Аз Физули съм, беднякът, молещ за твоята обич,
но ти мен, безполезната капка, в океана не откри.“

Самата аз съм щастлива, че в огромния океан на поезията открих блестящата капка Мохаммад Физули и се надявам все повече българи да го откриват.

Гергина Дворецка

Снимките в публикацията, с изключение на последната вляво, са любезно предоставени от посолството на Азербайджан в България.

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ тук и тук.

Още по темата на сайта ни:

Литературна вечер за азербайджанския поет Мухаммад Физули

Мохаммад Физули – газели

Физули – поет на любовта

 

Източник: www.evropaworld.eu