Представянето на „Юлски разкази“ от Здравка Евтимова беше едно от най-запомнящите се събития на Пролетния базар на книгата в НДК. Литературният критик Митко Новков, който беше поканен да говори за новата книга на популярната и обичана писателка, постъпи нетрадиционно и преди самият той да каже мнението си, помоли авторката да прочете един от разказите – „Всички пътища водят към ъгъла на храбростта“. И тя зачете историята за едно малко и изключително палаво момченце, наричано от баща си Вилнейко. Бащата държи да го възпита като истински мъж, затова за лудориите му го наказва строго – да стои в „ъгъла на срама“. Какъв урок дава малчуганът на татко си ще разберете, когато прочетете разказа, но докато слушахме Здравка Евтимова, усетихме, че очите ни се насълзяват – и на жени, и на мъже. На самата Здравка на моменти гласът й се губеше от вълнение и Митко Новков й донесе вода. Тя благодари, но дочете историята докрай и едва тогава отпи от водата.

Всъщност, литературният критик избра най-красноречивия начин да представи и книгата, и авторката – като даде възможност на присъстващите да добият впечатленията си от първа ръка, без чужд увод. После оставаше само да добави краткия си, но не по-малко емоционален анализ. Митко Новков говори за суровостта, но и за любовта в „Юлски разкази“, за силните жени в тази книга, които приличат по нещо на самата писателка. Той припомни как, докато четеше, тя губеше гласа си, но предпочете първо да приключи с четенето и тогава да отпие от поднесената й вода. Такива са и героините й – на пръв поглед крехки, но с характер, който респектира.

Самото заглавие на сборника подсказва, че в него я има и жегата, но и свежестта, която ни дава месец юли. Здравка Евтимова сподели, че свързва с този месец представата си за сбъдване на нещо хубаво. От отговорите, които даваше на литературния критик, стана ясно, че за нея разказите са като приятели, при които се връща винаги с радост, докато писането на роман е по-скоро самота. Затрудни я въпросът над кой от „юлските“ си разкази е работила най-усилено. Писателката призна, че не чувства писането като труд, а като начин да се отмори вечер след служебните си ангажименти – тя вече години наред пътува за работа всяка сутрин от Перник до София и в края на деня се връща обратно. В късните часове сяда пред лаптопа и пише, без да е обмисляла предварително каквото и да било. Понякога сама се учудва какво се е получило. Напоследък лаптопът й бил повреден и буквите се сбивали една в друга без интервали, после не успявала да разчете всичко и направо го изтривала, нямала време да се занимава с нечетливите пасажи. На тяхно място винаги идват други.

„А какво пишеш, когато си в отпуска?“ – попита я литературният критик.

„Тогава аз… садя дървета.“ – откровено отговори писателката и обясни, че обича да се грижи за фиданките си, присажда калеми, чете специална литература как се отглеждат и как са разпространени по света различните видове дървета.

„А имаш ли си любимо дърво?“ – беше следващият въпрос на Митко Новков.

Тя се замисли и каза: „Не… Освен може би едно, на което му викаме „Глупака“, защото все не вървеше добре, въпреки грижите. Но накрая се оправи.“

В един момент се сети колко й е трудно да опази дърветата си здрави – от вредители, от зайци, които ядат кората на стъблото и растението загива – и набързо разказа една история: как веднъж открила близо до фиданките два големи диви заека и повикала съседа си да я отърве от тях, но го почерпила преди това с ракия. Той изпил ракията и заспал, забравил за зайците.

Някои хора се питат как така Здравка Евтимова пише толкова много разкази и те винаги са различни, един с друг не си приличат. Ето как става: сладкодумният разказвач превръща всяка обикновена случка в уникална, запомняща се история.

Такива са и историите в „Юлски разкази“ – в тях има и силна болка, и гняв, и ярост, и смазващо бездушие. Най-често обаче над всичко се въздига любовта. Като гореща мараня през юли, която хем те изгаря, хем в нея ти се мяркат красиви видения.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaeorld.eu