Публикуваме първата част от презентацията на журналиста Владимир Дворецки по време на литературната вечер в памет на Кевин Айърланд (1933-2023), която се състоя в галерия „Мисията“ на 22 юни т.г. Тя беше организирана от фондация „Европа и светът“ със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи.

Влидимир Дворецки

Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, най-вероятно ще попаднете на негови творби, преведени от Кевин Айърланд (макар преписваческите сайтове обикновено да пропускат името на преводача). Но кой е този литератор, който освен Ботев е превел и стихове на Елисавета Багряна, Иван Вазов, Пейо Яворов, Блага Димитрова и много други наши поети? Допреди половин година и аз не бях чувал за него, макар благодарение на неговите усилия българската поезия да е станала известна и ценена в англоезичния свят.

Кевин Айърланд, който бе един от най-уважаваните новозеландски литератори (носител на Ордена на Британската империя и на Наградата на министър-председателя на Нова Зеландия за заслуги към литературата), е роден на 18 юли 1933 г. в град Окланд. Той почина на 19 май т. г. пак там, два месеца преди да навърши 90 години. Аз имах щастието да поддържам дистанционна връзка по електронната поща през последната година от живота му. Кевин Айърланд бе съхранил разсъдъка, паметта и бодрия си дух и сподели с мен много неизвестни факти за българската литература през 60-те и 70-те години на ХХ в. Колкото и да е невероятно, той е живял в България в продължение на 20 месеца през периода 1959-1961 г., а десет години по-късно пак е дошъл у нас за кратко през лятото на 1969 г. Първия път Кевин идва в София на гости на своя приятел – новозеландският писател Морис Шадболт, който поддържа интимна връзка с преводачката Жени Божилова (по-късно съпруга на Николай Хайтов). В нашата столица младият поет се влюбва в красивата студентка по кинознание Дона Маринова, която му приличала на кинозвездата Ингрид Бергман,и веднага й предлага брак.

Ето как Кевин описва този романтичен епизод в своята мемоарна книга „Backwards to Forwards (Назад-напред)“, издадена в Нова Зеландия през 2002 г.

Владимир Дворецки чете откъс от книгата

Дона се съгласява да се омъжи за младия новозеландец, двамата сключват брак и заживяват в семейното й жилище на ул. Цар Иван Шишман №35 (срещу църквата „Свети Седмочисленици“). Ето как изглежда днес входът на жилището на Кевин и Дона, които са живели в една стаичка на първия етаж.

На корицата на последната стихосбирка на Кевин Айърланд може да видите негов фотопортрет, заснет в Лондон от известната фотографка Ида Кар малко преди поетът да се отправи на път към София през 1959 г.

За съжаление, единствената снимка на покойната Дона Маринова, която открих досега, е сред група преводачки на Световното първенство по футбол в Англия през 1966 г. Тя е третата отляво надясно.

Първоначално младият новозеландец си изкарвал прехраната с преподаване на английски (той имаше много богат език, тъй като от ранна възраст се е занимавал с литература и е учил в Окландския университет). Една сутрин обаче милиционер с кобур на колана го събужда в леглото и му изкрещява „Комитет за връзки с чужбина!“. Кевин се изплашва, че го викат на разпит в Комитета за държавна сигурност, но тъст му – бивш служител в криминалната полиция на Царство България, го успокоява, че го канят на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ) – правителствена агенция, натоварена със задачата да пропагандира „постиженията“ на социалистическия строй зад граница. Известният интелектуалец Цветан Стоянов, в чийто дом живее на квартира, преди да се ожени за Дона, му помага да си попълни автобиографията и молбата за постъпване на работа на длъжност езиков редактор-стилист. Както ми сподели Кевин в имейл, той се почувствал засрамен от преувеличенията на качествата му, които Цветан описвал при попълването на тези документи, но нашият литературовед и преводач му обяснил, че се налага да лъже, защото в социалистическа България никой не би назначил на толкова отговорна работа неизвестен млад новозеландец. Както заявил Стоянов „и затова ще им кажа най-голямата лъжа за теб, за която мога да се сетя. Така става по-достоверно“. В края на декември м. г. Кевин ми изпрати екземпляр от „Назад-напред“ с посвещение. За съжаление, тази мемоарна книга не е известна у нас, макар почти изцяло да е посветена на „българския“ му период. Нека да ви покажа корицата, на която се виждат, освен неговият фотопортрет от 1959 г., и друг от по-напреднала възраст, както и снимка от центъра на София от същата епоха. 

В една от главите на „Назад-напред“ Кевин обяснява как му е било възложено да преведе Ботев. Тогавашните власти искали нашият национален поет-революционер да заеме своето заслужено място в световния литературен пантеон. За целта те сключили договор за превод на стиховете му на английски език с известния шотландски поет комунист Хю Макдърмид, който тогава обикалял Източна Европа по случай 200-годишнината от рождението на Робърт Бърнс. По прищявка на съдбата, Кевин се озовал на официална вечеря, която била дадена в чест на Макдърмид в София. Там той станал очевидец на трагикомична сценка, която преобърнала живота му. Подпийналият шотландски бард заявил, че няма да превежда стиховете на Ботев, които според него били „под нивото на Байрън“. Когато слисаните домакини му напомнили, че са сключили с него договор, Макдърмид отишъл още по-далеч и казал, че няма време да се занимава с „боклук“. Писателят Васил Попов, бивш боксьор, скочил да се саморазправя с шотландеца, но Кевин успял да го усмири и да го изведе от залата. Възможно е алкохолът да не е бил единствената причина Макдърмид да се откаже от ангажимента. Кевин сподели с мен, че според Цветан Стоянов съпругата на шотландеца му изневерила с българин, и то пред очите на цяла група деца, които били на пионерски лагер в едно село.

След това фиаско, тъй като превеждането на стиховете на Ботев вече било влязло в издателските планове, шеф от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина възложил задачата на младия новозеландски поет, въпреки че той все още нямал нито една книга зад гърба си, с изключение на съоснованото от него литературно списание „Мейт“ (първата му стихосбирка „Лице в лице“ се появява на бял свят през 1963 г.). Макар че още не е утвърден като автор, Кевин вече се е представил добре със своите преводи на стихове от наши поети, публикувани в издаваното у нас списание „Bulgaria Today” „Романтика“ на Вапцаров, „Гладиатор“ на Смирненски, „Паисий“ на Вазов, „В меката есен“ на Валери Петров, две стихотворения на Блага Димитрова и др. Ето как звучи например известното двустишие от „Паисий“ в негова трактовка:

„Най-после отдъхна и рече: „Конец!

На житие ново аз турих венец.“

„At last he sighed, and murmured: “The End!”

I’ve fashioned a crown for this work I’ve penned”.

Цялата поема „Паисий“, преведено от кевин Айърланд на английски и публикувано в списание „Bulgaria Today”

Младият литератор не бил уверен дали ще се справи с Ботев и предложил вместо неговите стихове да преведе тези на Яворов. Но шефът от КПКВЧ, чието име Кевин не си спомняше, поставил въпроса ребром – „или Ботев, или нищо“. В края на краищата, младият новозеландец се съгласил да преведе Ботев, тъй като искал да му разрешат да напусне България заедно със съпругата си. Така и станало – двамата отпътували за Лондон през 1961 г.

Луксозното двуезично издание на стиховете на Ботев в превод на Кевин Айърланд, чиято корица виждате, било отпечатано от „Агенция София прес“ през 1974 г. и 1982 г. Първоначално той заяви в имейл, че от мен научава за тези публикации, и че не е получавал никакъв хонорар за тях. Кевин призна, че някои от преводите му на Ботев не са много добри. Той се извини с това, че да се преведе героична българска поезия от 19-и век на съвременен английски език просто не може да бъде направено успешно. Кевин разкри, че единственият човек, който му оказал „почти чудотворна помощ“ при превода на Ботев, била Маргарита (Марго) Алексиева. Тя е дъщеря на дългогодишния ни посланик в Лондон Панчо Хаджимишев, дядо на известния фотограф Иво Хаджимишев. Марго израснала в посолството ни в елитния лондонски квартал Кенсингтън през 30-те години на ХХ в. под грижите на английска гувернантка. „Когато пожелаеше, тя можеше да говори на най-близкото подобие на официален английски език от 19-и век, а освен това тя разбираше всеки нюанс на българския език от 19-и век. Тя ми беше помощничка-чудо“, сподели Кевин. От самото начало двамата решили, че Ботев не може да се преведе на съвременен английски език. Това трябвало да се направи като „историческо упражнение“. „По този начин може да сме изпуснали голяма част от впечатляващата оригиналност на творбите на Ботев, но това придаде на превода доста историческа точност. Ние чувствахме, че това даде на стихотворенията истинската атмосфера на времето, в което са писани, и при все това позволи те да бъдат достъпни за съвременния читател“, изтъкна Кевин. 

На 13 януари т. г. той ме уведоми, че все пак е намерил в дома си екземпляр от книгата с преводите на Ботев (чийто редактор е сестрата на Марго Алексиева – Теодора Атанасова), и че възнамерява да я дари на Националната библиотека на Нова Зеландия „Александър Търнбул“ в Уелингтън, където се съхранява литературният му архив. Като прегледал пак преводите си, той се почувствал доста доволен от тях. „Те предават честно и коректно усещането за 19-и век – героизъм, страст и отдаденост. Не мисля, че би могло да има по-добър опит да се улови убедеността на Ботев и неотклонната му вяра“, твърди Кевин. „Пълните и неточни рими, които съм използвал тук и там, са устояли на изпитанието на времето“, допълва той.

Какъв е преводът на Кевин Айърланд на едно от най-известните стихотворения на Ботев – „Хаджи Димитър“? Намерих копие от него в изданието на Централноевропейския университет NATIONAL ROMANTICISM: THE FORMATION OF NATIONAL MOVEMENTS, от Balázs Trencsényi и Michal Kopeček, публикувано през 2007 г. и постнато в интернет под формата на OpenEdition Books License.

Не е ясно защо издаването на преводите на Ботев, направени от Кевин, е било забавено толкова много. Предполагам, че първото издание е било отпечатано във връзка със 100-годишнината от геройската смърт на поета-революционер. Междувременно Агенция „София прес“ публикува през 1970 г. и двуезично издание на десет стихотворения на Елисавета Багряна, преведени от Кевин Айърланд.

Тази луксозна книга е била издадена във връзка с възможността Багряна да получи Нобелова награда за литература. Тя е била предлагана за това високо отличие на два пъти – по време на Втората световна война и през 1969 г. Самият преводач ми изпрати този екземпляр, който е обиколил Земята – от София през Лондон до Окланд и след това – обратно в София. Кевин на няколко пъти ми писа, че си посипва главата с пепел заради лошото качество на преводите. Той го обясни с това, че българските власти са му дали невъзможно кратки срокове, а и той не е разполагал с добри речници. Понякога му се налагало да превежда по цяла нощ с помощта на Дона. Отгоре на всичко, от издателството на „София прес“, кой знае защо, пуснали за печат най-грубите чернови. Кевин все пак си направил труда да поправи на ръка най-грубата грешка в екземпляра, който се съхранява в Националната библиотека на Нова Зеландия. Сътрудник на тази библиотека любезно ми изпрати снимка от тази страница. Кевин освен това ми сподели, че е превел близо сто стихотворения на Багряна, тъй като му казали, че предстои да издадат голям том с нейни произведения. Той твърдеше, че от тези негови преводи може да се подберат достатъчен бой с прилично качество, за да се издаде книга, представяща адекватно таланта на нашата голяма поетеса. Не е ясно обаче къде са отишли всичките тези преводи, за чието пресътворяване Кевин и Дона са положили толкова усилия.     

По време на литературната вечер беше прочетено едно стихотворение на Багряна в оригинал и в превод на Кевин Айърланд на английски, публикуван в изданието Агенция София прес от 1970 г.

Във втората част на презендацията си Владимир Дворецки се спря на личното творчество на Кевин Айърланд – негови стхихове, преведени на български, и мемоарната му книга „Назад-напред“, в която разказва за връзките си с България и приятелството си с известни наши интелектуалци.

Още по темата на сайта ни:

Още по темата на сайта ни:

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Източник: www.evropaworld.eu