Маестро Косев дирижира заключителния концерт при закриването на фестивала „Мартенски музикални дни“ тази година. Вляво е световноизвестната българска цигуларка Лия Петрова.

Димитър Косев е роден през 1992 г. в Русе. Възпитаник е на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в града, след което е приет в  Prayner Konservatorium във Виена, Австрия,  специалност дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер. През 2014 г. завършва консерваторията с пълно отличие. Дебютира на диригентския пулт през ноември 2013 г. при откриването на Международния конкурс „Франц Шуберт“ в Русе. От 2020 г. е главен диригент на Русенската опера, а от юни тази година е и директор на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“. Извън диригентската си кариера е свирил с различни български и чуждестранни групи като басист, пианист и барабанист. Носител е на многобройни отличия и награди у нас и в чужбина.

Димитър Косев е най-младият главен диригент у нас

По собствените му думи в неговите вени не тече кръв, а музика.

Маестро Косев, от кого наследихте тези вени?

Моят род е разделен на две. Едните са капитани далечно плаване, а другите – музиканти. Явно музикантският ген е надделял. Племенник съм на композитора Атанас Косев, който, когато издаваше сборници с произведения за пиано, ми ги изпращаше по пощата с посвещение: „За г-н Димитър Косев – диригент“. Явно още тогава си е мечтаел в рода да има още един диригент освен него. Родителите ми също са музиканти и от дете съм израснал по ресторанти и барове покрай техните участия. Затова и популярната музика никога не ми е била чужда. Голяма част от рода Косеви са музиканти, така че изборът ми не беше особено голям. За мен е чест името Косев да продължава да се свързва с класическата музика. За това име работя всеки ден.

Историята за Черната мамба мит ли е или реалност?

Първият ми сблъсък с диригентската палка беше на първия учебен ден в Консерваторията във Виена. Около мен студентите започнаха да вадят от специални кадифени кутийки ръчно изработени палки от абанос и палисандрово дърво с техните инициали. Някои от тях са се предавали от поколение на поколение в семейството. А момчето от русенския квартал „Възраждане“, блок „Шабла“ (б. а. – в Русе повечето жилищни сгради са обозначени с имена, а не с номера), бръкна в чантата си и извади един черен молив. За да внеса респект сред останалите със скъпите батони, както всъщност се нарича диригентската палка, нарекох молива си Черната мамба.

Пазите ли я още?

С тази Черна мамба изкарах доста време, докато баща ми не ми купи първата истинска диригентска палка. Бих ви я показал, но я изгубих в Тутракан.

Когато класиката срещне рока, диригентът е с фрак и кецове.

Имате ли любим инструмент, група, композитор, музикално произведение?

Определено пианото и бас китарата са на върха на класацията. Имам пиано с доста интересна история. То беше закупено, когато бях дете, от Йордан де Мео (б. а. – български писател, драматург и общественик от Русе). Легендата разказва, че преди това е било в диригентската стая на тогавашната Русенска филхармония. Той обеща да ми даде списък с диригентите, които са свирили на него, но за съжаление си отиде от този свят, преди да успее да го направи. Така историята на това пиано остана с известна доза мистериозност, което може би го прави още по-ценно за мен.

Барабани нямам, но китарите – соло и бас, станаха твърде много, а някои от тях вече имат и колекционерска стойност. Мисля, че е време да спра да трупам.

Сред групите и композиторите ми е трудно да посоча любими. Но  смело мога да кажа, че твърде късно преоткрих и заобичах Дмитрий Шостакович. Можеше това да се случи много по-рано!

С оркестъра на Държавна опера Стара Загора

Все още ли се занимавате едновременно и с класика, и с рок?

Класиката винаги е била водеща. Като главен диригент на Русенската опера ежедневието ми е изпълнено с опера и симфонична музика. Всички други стилове са били начин за обогатяване и разсейване от строгото всекидневие. Въпреки че рокът и класиката за много хора са несъвместими стилове, в моята работа разбирането и на двете крайности винаги ми е било от полза. Дори при дирижирането на Шостакович познанията в джаза, фокстрота и суинга са съществено важни и помагат в диригентската работа. Успявам да извлека позитиви и от двата полюса и според мен винаги си личи, когато един класически музикант има познания в други стилове.

Димитър Косев като рок звезда

Кое е по-трудно за дирижиране – германската хевиметъл група ACCEPT или симфоничният оркестър на Русенската опера?

Страхувам се да не съм твърде лаконичен в този отговор, но за да те поканят да дирижираш ACCEPT със симфоничен оркестър, се изискват доста специфични познания и доказване в тази област. За да дирижираш оркестъра на Русенската опера – също. Но въпросът Ви ми напомня една мисъл, която от време на време споделям с мои колеги: „Няма трудна опера за дирижиране, има просто зле научена опера“.

Като стана дума за Русенската опера, знаете ли кога най-после тя ще се завърне на своята сцена? От пожара изминаха цели шест години.

От този сезон трупата на Русенската опера вече се завърна на своята сцена. Все още има много неща за ремонт и освежаване, но голяма част от пространството вече е функционално. Остават и много технически неща за възстановяване, но заедно с режисьора Нина Найденова вече направихме първата оперна премиера на сцената на операта от много години насам – „Риголето“. За наше щастие започнахме да представяме все повече оперни спектакли, както и балетни, на собствената ни сцена и постепенно ставаме все по-независими от сцената на Доходното здание.

Маестро Косев с наградата на Русе в категория „Култура и изкуство“, която му бе връчена тази година

Съвсем отскоро сте и директор на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“. Какво ново да очакваме през март догодина?

Бих запазил по-голямата част от изненадите за друг наш разговор. Мога обаче леко да открехна завесата и да кажа, че през март догодина в Русе ще се разгърне фестивал с напълно нови участници, спектакли за деца и младежи, както и завръщане на майсторските класове. Очаква ни издание, което ще запази традициите на „Мартенски музикални дни“, но ще добави и нови посоки за развитие. Концертът за хора с увреден слух „Докосни музиката“ ще намери специално място в следващото издание на фестивала и ще го направи още по-достъпен и уникален.

Концерт за хора с увреден слух звучи невероятно. Как се докосва музиката?

Това ще бъде първият по рода си концерт в България, създаден за хора с частично или напълно увреден слух. По време на изпълнението на симфоничното произведение те ще седят на сцената и ще могат посредством докосване на самите инструменти или чрез надут с въздух балон да усетят вибрацията на звуковата вълна към тях. Ще бъде изнесена лекция с жестомимичен превод, разбира се, по време на която ще бъде разказана историята на един от най-известните композитори с пълна загуба на слуха – Лудвиг ван Бетовен. Той е композирал, захапвайки метална тръба, допряна на пианото, за да усеща вибрациите (б. а. – според някои източници Бетовен е захапвал единия край на молив или дървена пръчка, а другия е опирал в резонансната дъска на своето пианото. Когато натискал клавишите, вибрациите на струните се предавали през пръчката и челюстните кости директно към вътрешното му ухо). Ще бъдат изработени и метални плоскости, които, поставени върху тонколона и поръсени със сол, образуват различни геометрични фигури при определена честота на звука. След концерта хората ще могат да разгледат инструментите, да ги докоснат или да застанат с балона до тях, докато някой от оркестрантите свири.

Автор: Нейка Кръстева

Снимките са от личния архив на събеседника.