Известният певец и публицист Добрин Добрев-Финиотис издаде новата си книга „Добрата съдба – песни през сълзи“, посветена на 100-годишнината на две от най-забележителните певици на Добруджа – Димитрина Кунева и Верка Сидерова.
Българският владетел княз Фердинанд поканил по-голямата сестра на Васил Левски при себе си при откриването на паметника на героя в София през 1895 г. и водил няколкоминутен частен разговор с нея. Това става ясно от публикация в новозеландския вестник „Ивнинг стар“, който се позовава на писмо на британския журналист и пътешественик сър Хенри Норман (1858-1939), изпратено от нашата столица.
За четвърта поредна година читателите на Ozone гласуваха за своите любими книги, определяйки победителите в „Книга на годината 2025“. Над 12 000 читатели подадоха повече от 77 000 гласа
За четвърта поредна година Ozone организира инициативата „Книга на годината“, която поставя читателите в центъра на книжния свят и им дава водещата роля при избора на най-обичаните заглавия.
Представянето на книгата „Цвете от куршуми“ ще се състои н 21 януари от 18.30ч. в литературен клуб “Перото”, НДК във вид на поетично – музикален спектакъл с участието на д-р Кохар Андонян, една от емблематичните арфистки и преподавател по арфа.
Впечатляващата беше официалната вечер на Индия на кинофестивала МЕНАР, която се състоя в Дома на киното на 16.01.2026 г.
Преди прожекцията на филма „1983“, в който се разказва за победата на индийския отбор по крикет на Световното първенство през 1983 г. в Лондон, беше представена двуезичната стихосбирка „Светлозелени очи“ на посланика на Индия у нас, Н. Пр. Арун Кумар Саху.
Споделено и изпитано из Книгите на Яков, чувството за свързаност, и усещането за света като “умножение на [една] стаичка” е това, което се надяваме да пресъздадем с вас на турнето на епичния роман на Олга Токарчук – информират от издатество ICU
Докато търсех какви публикации има за Яворов в сайта на най-голямата библиотека в света – Библиотеката на Конгреса на САЩ (loc.gov), открих, че иначе престижната „Енциклопедия Американа“ от 1922 г. дава доста погрешна и направо комична информация за българската литература. Това може да изглежда маловажно, но все пак от тази „библиотека на всеобщото познание“, както се рекламира тази енциклопедия, са черпили информация поколения американци и вероятно са препредавали неверни факти за нашата книжнина, както установих и в предишна публикация.
Преди 110 години, в края на януари 1916 г., англоезичната преса по цял свят разтръбява сензационна история, която засяга пряко и българските власти. Оказва се, че британски шпионин под маската на журналист от неутрална страна е успял да проникне на строго охранявания банкет, който цар Фердинанд е дал на германския император Вилхелм II в окупирания сръбски град Ниш. Поради военната цензура този гаф останал в дълбока тайна у нас. Но репортерът-шпионин придобил по цял свят огромна популярност под прозвището „Човекът, който вечеря с кайзера“. Едва през последните няколко години бе разкрита неговата самоличност.
Едно от културните събития, които ми доставиха голямо удоволствие през отминаващата година, за пореден път беше Софийски международен литературен фестивал, който се проведе от 9 до 14 декември мв Мламорното фоайе на НДК.
Ойдур Ава Олавсдотир е една от водещите исландски писателки, която изследва човешкото непостоянство с чувство за хумор и поетичност. “Белези” е трогателен роман за човек, който заминава в търсене на смъртта.
В поредица от статии, публикувани в сайта на Фондация „Европа и светът“, се постарах да популяризирам творчеството на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023). Това не бе самоцелно упражнение по анализ на произведенията на един представител на далечна нам литература, а отдаване на почит към един творец, който има неподозирано големи заслуги към българската книжовност.