Представянето на книгата „Цвете от куршуми“ ще се състои н 21 януари от 18.30ч. в литературен клуб “Перото”, НДК във вид на поетично – музикален спектакъл с участието на д-р Кохар Андонян, една от емблематичните арфистки и преподавател по арфа.
Впечатляващата беше официалната вечер на Индия на кинофестивала МЕНАР, която се състоя в Дома на киното на 16.01.2026 г.
Преди прожекцията на филма „1983“, в който се разказва за победата на индийския отбор по крикет на Световното първенство през 1983 г. в Лондон, беше представена двуезичната стихосбирка „Светлозелени очи“ на посланика на Индия у нас, Н. Пр. Арун Кумар Саху.
Томас Ман – из „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“: „Като посягам към перото, в пълно спокойствие и уединение – впрочем съвсем здрав, макар и уморен, много уморен (така че ще мога да напредвам само с малки стъпки и при чести почивки), значи, като се каня с присъщия си ясен и красив почерк да доверя на търпеливата хартия своите самопризнания, в мен се прокрадва беглото съмнение дали все пак съм дорасъл до това духовно начинание според своето образование и знания.“
В серия от публикации на сайта на Фондация „Европа и светът“ разказах за „българския“ период от живота на новозеландския поет и преводач Кевин Айърланд (1933-2023). Той е пребивавал у нас през 1959-1961 г. и за кратко през лятото на 1969 г. Айърланд е описал своите преживелици в своята мемоарна книга „Назад-напред“, която преведох от английски, а Фондация „Европа и светът“ я издаде през м. г.
На 14 юни в медиатеката на Френския институт в България се състоя официалното представяне на книгата на господин Светослав Коцев „Какъвто бях“. Светослав Коцев е роден в София, завършил Френската гимназия и Френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Мой коментар в социалните мрежи за голяма софийска книжарница вдъхнови Марина Стойчева-Франсоа да разкаже във Фейсбук профила си свои впечатления от книжарите в Белгия. С Марина се познаваме още от времето, когато работеше в Информационното бюро на Европейския парламент в София,
След като неотдавна се натъкнах на изненадващо хвалебствена статия за българската преса след Съединението в нюйоркския в. „Сън“ от 1886 г., сега открих още по-ценни данни за първите наши вестници след Освобождението. Източникът е от другия край на земното кълбо – в Нова Зеландия. Става въпрос за седмичника „Ню Зийланд таблет“ от 2 януари 1880 г.
Докато се ровех из старите вестници, дигитализирани и достъпни онлайн благодарение на Библиотеката на Конгреса на САЩ, попаднах на интересен обзор за ролята на българската преса преди 140 години, публикуван в нюйоркския вестник „Сън“.
Библиотеката на София представя церемонията по връчване на Единадесетите годишни награди на Столична библиотека „Писател на годината & Читател на годината – 2025“, която ще се състои на 22 януари 2025 г. (четвъртък) от 12:00 ч. в Столична библиотека, зала III етаж.
По повод Деня на четенето и паневропейската инициатива Ден на европейските автори, Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна насочва вниманието към ролята на съвременните български писатели за изграждането на пълноценна културна среда.
Препрочитайки „Под игото“, установих, че Вазов въвежда в българската литература Достоевски по един категоричен начин – чрез поведението на своя герой Кандов, който планира да повтори до най-малки подробности убийството, извършено от Разколников.
Обща снимка на участниците в края на втория ден …