На 22 юли 2026 г. направих презентация в къщата музей „Никола Йонков Вапцаров“ в София по повод годишнината от разстрела на поета и 90-годишнината от началото на Гражданската война в Испания (започнала с метежа на ген. Франсиско Франко на 17 юли 1936 г.). В нея изложих моята хипотеза за произхода на имената на героите, споменати в испанския цикъл на Вапцаров.
Първият изпълнител на рокендрол в България бил британецът Крис Травис, който въвел тази музика на свободата у нас преди 68 години, става ясно от публикации в англоезичната преса от онова време. Това е станало цяла петилетка преди създаването на първата българска рок група „Бъндараците“ през 1962 г.
На 2 юли (четвъртък) от 16.00 ч. Националният военноисторически музей ще отбележи своята 110-годишнина с откриването на юбилейната изложба „Калейдоскоп на паметта“.
На 25 юни 2026 г. посланикът на Словашката република в България Н. Пр. Васил Гривна даде прием по случай предстоящия национален празник на страната си в сградата на посолството в София. На приема присъстваха представители на президента на Република България, министерства и други държавни институции, народни представители, посланици и други дипломати, акредитирани у нас, представители на творчески съюзи, журналисти и приятели на Словакия.
Може ли да си представите, че една българска княгиня е главното действащо лице в испанска опера от 1878 г.? И че премиерата на тази творба се е състояла в мадридския оперен театър „Театро Реал“ по повод венчавката на крал Алфонсо XII и Мерседес Орлеанска? Да, наистина това е така. Българската княгиня Мария, дъщеря на цар Иван Асен III, е главното действащо лице в операта „Роже дьо Флор“ на испанския композитор Руперто Чапѝ (1851-1909). Това е едно от малкото чуждестранни музикални произведения, в които водеща роля има представител на българската царска династия.
Редовните читатели на моите публикации в сайта на Фондация „Европа и светът“ вече би трябвало да знаят кой е Морис Шадболт – един от най-важните новозеландски писатели на 20-и век, който е свързан и с България. Тези дни открих, че той е написал един от ранните си разкази – „Една бира за стария Джони“, в стая № 418 на софийския хотел „Славянска беседа“!
Софийският камерен хор „Васил Арнаудов“ отбеляза 60-годишнината от създаването си с юбилеен концерт в Националната художествена галерия. Десетки любители на музиката изпълниха тази вечер Балната зала на бившия царски дворец, за да се насладят на вокалното майсторство на хористките.
Стиховете на Пенчо Славейков и създадените за тях илюстрации на Харалампи Тачев се сляха 120 години по-късно. Това стана чрез изложбата „Несбъднатият „Сън за щастие“, която бе открита на 28 май 2026 г. във Високото пространство на Националния литературен музей в София.
На 23 май София отново ще оживее в една от най-очакваните културни вечери в годината.
Над 70 музея, галерии и културни пространства ще отворят врати с вход свободен.
Организирана от Френския институт в България, „Европейска нощ на музеите“ ще озари София на 23 май 2026 г. Специална вечер, по време на която градът оживява в над 70 изключителни обекта, за да отпразнува изкуството, културата и историческото наследство във всичките им проявления.
На 23 май 2026 г. от 18.00 до 22.00 ч. Националният военноисторически музей ще се включи в Европейската инициатива „Нощ на музеите“ с вход свободен
Неизвестни факти за ролята на медиите в Априлското въстание бяха оповестени днес, 20 май 2026 г., на специална конференция в сградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Форумът бе част от Календара на Българската академия на науките за Националните чествания по случай 150 години от Априлското въстание. В него участваха известни български журналисти, университетски преподаватели и общественици.