

Фотоизложба в Централни хали разкрива традициите в Южна Италия
В края на месец март на Сцена Централни хали беше открита фотоизложбата на италианския етнограф, фотограф и писател Никодемо Мисити за традициите и обичаите в Южна Италия.
В края на месец март на Сцена Централни хали беше открита фотоизложбата на италианския етнограф, фотограф и писател Никодемо Мисити за традициите и обичаите в Южна Италия.
В началото на ХХ век Пенчо Славейков става известен в целия англоезичен свят благодарение на съставения от него сборник с български народни песни и пословици The Shade of the Balkans (Сянката на Балкана).
На 8 април 2024 г. (вторник) от 15.00 ч. Кирило-Методиевският научен център съвместно с Чешкия център в София тържествено ще отбележи празника Успение Методиево в залата на Чешкия център на ул. „Г. С. Раковски“ 100.
На 6 април т. г. се навършват 1140 години от успението на Св. Методий Славянобългарски. Той е добре известен като създател на първата славянска азбука – глаголицата, и на славянската писменост заедно с брат си Св. Константин-Кирил Философ.
България официално обяви 2025 г. за Година на глаголицата. Това направиха на 4 април вицепрезидентът Илияна Йотова и директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Калина Иванова.
Едно уникално предложение за тези, които в момента са в София и имат интерес към литературата и историята – до 17 ч може да се възползвате от организираните днес, 3 април 2025 г., екскурзионни турове из Литературния музей „Бележити българи“ на Столична библиотека!
Столична библиотека отбелязва 146 години от обявяването на София за столица на България с фотодокументалната експозиция „Първенствуващият град“, която разказва за културно-историческото и архитектурно-градоустройствено развитие на София като столица на България.
Напоследък в литературните сайтове и социалните мрежи се разгоря дискусия за мястото на „Под игото“ в световната литература, както и колко пъти трябва да се изучава в училище.
Тази година се навършват 670 години от създаването на забележителния паметник на нашата средновековна писменост, известен като Четвероевангелие на цар Иван Александър. Богато украсеният ръкопис е известен и като Кързъновото, или Лондонското евангелие – на името на британския пътешественик, дипломат и писател лорд Робърт Кързън
На Националния празник 3 март (понеделник) Националният военноисторически музей ще работи с обичайното си работно време от 10.00 до 17.00 часа и входни такси.
В своята мемоарна книга „Назад-напред“ новозеландският поет и преводач Кевин Айърланд (1933-2023) описва подробно приятелите си от българския интелектуален елит като Цветан Стоянов, Васил Попов, Георги Марков и Рангел Вълчанов. Той е контактувал с тях по време на пребиваването си у нас през периода 1959-1961 г. и по-краткия си престой в България през лятото на 1969 г.
Много известни писатели са били и дипломати. Но авторът на популярния американски роман „Бен Хур“ – Лу Уолъс, е бил изпратен като посланик на САЩ в Османската империя основно, за да напише продължение на своя шедьовър. По време на своя мандат от 1881 до 1885 г. бившият генерал от Гражданската война е посещавал не само Светите земи, но и България.