В предишна публикация разказах за доскоро неизвестна статия, публикувана във в. „Ню Йорк таймс“ на 2 юли 1876 г., в която анонимен кореспондент разказва за Дряновската епопея, на която е станал очевидец. През май т. г., когато изнесох презентация на тази тема в Историческия музей – Дряново, смятах, че има 50% вероятност анонимният очевидец да е кореспондентът на лондонския в. „Таймс“ в Цариград Антонио Галенга. През изминалите месеци продължих проучванията си и стигнах до извода, че Галенга е бил редактор и съавтор на статията в „Ню Йорк таймс“, но друг западен журналист е видял с очите си обсадата на Дряновския манастир и героизма на въстаниците от четата на поп Харитон. Освен това разширих обсега на изследванията си с още една чуждестранна публикация от онова време – на екипа на френското сп. “L’Illustration”, чиито илюстрации предоставят въздействаща визуализация на османските репресии в Северозападна България.
По случай празника на българската авиация и Военновъздушните сили издателство „Българска история“ представя „Списаревски. Живот в служба на България“ – първата илюстрована биография на емблематичния български военен летец.
На 6 септември, неделя, Националният военноисторически музей ще работи с обичайното си работно време и входни такси, като специално за празника ще предложи на своята публика безплатно към цената на входния билет тематични музейни турове и тъч-скрийн приложение, посветено на ролята на София
Цар Борис III поел управлението на телевизионна камера през есента на 1937 г., с което на практика е станал първият български тв оператор. Това станало при неговото посещение в Лондонската телевизионна станция по време на неофициалната му визита във Великобригтания, за което разказва новозеландският в. „Ивнинг стар“.
Известният британски график и илюстратор Фредерик Вилиърс (1851-1922) описва много странна случка, свързана с Баташкото клане, в своите мемоари, отпечатани в САЩ през 1920 г.
Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” – Варна представя изложбата „100 години Морски бани”, посветена на идеята, строителството и началното развитие на един от символите на морската столица.
В комична опера, дебютирала на Бродуей през далечната 1896 г., действието изцяло се развива в България, която се превръща в един вид царство на истината!
На 22 юли 2026 г. направих презентация в къщата музей „Никола Йонков Вапцаров“ в София по повод годишнината от разстрела на поета и 90-годишнината от началото на Гражданската война в Испания (започнала с метежа на ген. Франсиско Франко на 17 юли 1936 г.). В нея изложих моята хипотеза за произхода на имената на героите, споменати в испанския цикъл на Вапцаров.
Първият изпълнител на рокендрол в България бил британецът Крис Травис, който въвел тази музика на свободата у нас преди 68 години, става ясно от публикации в англоезичната преса от онова време. Това е станало цяла петилетка преди създаването на първата българска рок група „Бъндараците“ през 1962 г.
