Националният ни герой Васил Левски е бил споменат в печатните медии на САЩ за пръв път едва през 1895 г. – 22 години след смъртта му. Това показва онлайн проверка на екипа на „Европа и светът“ в сайта на Библиотеката на Конгреса – най-голямата библиотека в света.
Столична библиотека отбелязва 151-годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски с фотодокументална изложба в две експозиции и оригинална колекция от редки и ценни издания от фонда на библиотеката, посветени на великия българин.
На 2 февруари в Дома музей „Дора Габе“ се състоя сбирка на Литературен салон „Дора Габе-Багряна“. Уредникът на музея Добрин Добрев-Финиотис поясни защо е предложил в названието на Салона да бъдат обединени имената на двете ни големи поетеси.
Шведският славист Алфред Йенсен, който предложил нашия голям поет Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература в началото на 1912 г., впоследствие оттеглил номинацията си. Това станало още преди българският лирик да почине на 28 май същата година в италианското градче Брунате.
Фотоизложба, озаглавена „Испания и България. Заедно в Европейския съюз“, бе открита на 12 декември т. г. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ (ул. Московска 5).
Високото пространство на дома музей на Никола Вапцаров в София за пореден път бе изпълнено с почитатели на творчеството на големия поет, събрали се там по повод рождения му ден на 7 декември.
Декемврийското издание на испански на списание National Geographic посвещава централно място на най-старото съкровище на света от петото хилядолетия пр. н. е., което е част от колекцията на Археологически музей във Варна.
Най-старата писмена система в света е възникнала по днешните български земи, заяви германският учен д-р Харалд Харман при представянето на българското издание на най-новата му книга „Въведение в Дунавската писменост“ (издателство ПИК, Велико Търново) в Американския център на Столична библиотека на 23 ноември т.г.
Националният празник на Унгария, 23 октомври, бе отбелязан в навечерието на тази дата в Първо студио на Българското национално радио с концерт и фотоизложба за революцията от октомври 1956 г.
Паметна плоча за видния унгарски учен проф. Геза Фехер, един от основоположниците на прабългаристиката, бе открита на 18 октомври т. г. пред сградата на Унгарския културен институт в София. Събитието бе организирано съвместно от посолството на Унгария в България и от Българската академия на науките.
Документалният филм на Милена Фучеджиева „Ваймар Експрес“, чиято премиера отразих в предишна публикация, ме накара да се поровя в достъпните онлайн документи за дейността на известната писателка Фани Попова-Мутафова във връзка с организирания от нацистка Германия Европейски писателски съюз (ЕПС).
Паметната плоча на унгарския учен Геза Фехер, работил в България от 1922 до 1944 година, с принос за изучаването на Мадарския конник, един от основоположниците на прабългаристиката, чуждестранен член на БАН (1943) и председател на Унгарското дружество в София (Magyar Egylet) ще бъде открита на 18 октомври, сряда, от 15 ч. пред Унгарския културен институт откъм страната на ул. 6-ти септември.