С много цветя и аплодисменти мина премиерата на „Резонанси…“ от Лалка Павлова, която се състоя на 10 март в „Дом Дора Габе“. Както обясни самата авторка, тя е избрала да представи новата си книга в този музей, защото вече в трети пореден свой сборник публикува статии за творчеството на Дора Габе.
След като неотдавна се натъкнах на изненадващо хвалебствена статия за българската преса след Съединението в нюйоркския в. „Сън“ от 1886 г., сега открих още по-ценни данни за първите наши вестници след Освобождението. Източникът е от другия край на земното кълбо – в Нова Зеландия. Става въпрос за седмичника „Ню Зийланд таблет“ от 2 януари 1880 г.
Докато се ровех из старите вестници, дигитализирани и достъпни онлайн благодарение на Библиотеката на Конгреса на САЩ, попаднах на интересен обзор за ролята на българската преса преди 140 години, публикуван в нюйоркския вестник „Сън“.
Края на миналата и началото на тази година прекарах под впечатлението от романа „Американски триптих“ на Людмила Калоянова, издание на „Жанет 45“, 2024 г. Най-общо казано, в него се разказва за емигранти.
Припомняйки си прочетеното през 2024 г., без преувеличение мога да заявя, че книгата, която най-много ме разтърси, беше „Уилям Шекспир не е девствена“ на Сергей Трайков, издание на „Фама“.
Критиките на постановката на Джон Малкович на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ в Народния театър „Иван Вазов“ и особено опитът на група „патриоти“ да осуетят премиерното й представление на 7 ноември т. г., като блокираха входа и нападаха зрители и актьори, замъглиха темата за достойнствата и недостатъците на тази романтична комедия
Трудно е да превеждаш стихотворения, ако самият ти не си поет. За щастие, новозеландецът Кевин Айърланд (1933-2023) е бил любимец на музата на лирическата поезия Евтерпа. Това му помага не само да преведе стиховете на редица наши творци, но и да развие своя талант като поет.
Има ярки личности, които, след като напуснат този свят, постепенно биват забравяни. Тази съдба е можела да сполети големият български диригент и неуморен популяризатор на класическата музика Илия Темков (1923-2002), прославил страната ни в чужбина, основател на престижния международен фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе през 1961 г., който съществува и досега.
Не знам дали някой у нас обърна особено внимание преди няколко дни на новина от Франция, че правото на аборт вече ще бъде вписано в Конституцията на страната. Аз обаче нямаше как да не си спомня книгата на нобеловата лауреатка за литература за 2022 г. Ани Ерно, в която тя описва собствените си преживявания във време, когато абортите във Франция са били преследвани от закона.
Когато следвах английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, един от най-симпатичните ми колеги бе висок младеж с атлетична фигура, който привличаше погледите на момичетата. Васко обаче странеше от останалите студенти от курса, макар да се държеше учтиво и дори джентълменски. След като се дипломирахме през 1983 г., пътищата ни се разделиха за десетилетия. Едва сега, след като прочетох разтърсващата му книга „Строфи на Кръвта“, завесата падна и много неща от поведението и живота на Васко ми станаха ясни.
Предлагаме ви преведеното от Асен Милчев интервю на журналиста Давид Жак в сайта actuality.sk с харизматичния словашки книгоиздател Коломан Кертеш Багала, който наскоро гостува в София. То привлича внимание с изказаните от него мисли, които се отнасят до голяма степен и за състоянието на нашето книгоиздаване.
Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в град Казанлък, в семейство на гръцки политемигранти. Израства в София, където завършва медицина. Репатрира се в Гърция (1980), където работи като завеждащ лаборатория по микробиология и биохимия в Окръжна болница, град Комотини.