В мразовитата вечер малкият ресторант би трябвало да е празен. Но не. Почти всички маси на тротоара бяха пълни. Може би заради витрината, отрупана с червени раци и други морски дарове, може би заради външните отоплителни тела, които блещукаха като фарове
Бе един обикновен учебен ден. Наближаваше Новата 1976 година, а градът сякаш предпразнично бе затрупан от прясно навалял сняг. В двора на училището рояци врабченца се гонеха и чакаха да дойде междучасието, когато децата щяха да им подхвърлят някоя трохичка от закуската си.
Всеки понеделник, без да пропусне, мис Харпър посещаваше близката библиотека и си вземаше по две книги. Една за убийства, другата за пътешествия. Така мислено тя посещаваше много страни и знаеше подробности от тяхната история и култура.
Събуди се, протегна се и впери поглед в прозореца: видя светлина, дори птича песен чу ухото му. В следващата минута мозъкът му напълно се разбуди. Венци бе наясно, че коронавирусът бе още тук, не бе изчезнал и преборен, всичко бе затворено, училището не работеше.
Камдън, Ню Джърси, САЩ, 1980 г. Дванайсетгодишната Мини остава съвсем сама, след като брат й, проблемен тийнейджър, забъркан с местните банди, изчезва безследно, а майка й умира заради мъката и тревогите, които това изчезване й причинява. По стечениe на обстоятелствата осиротялото момиче неволно нахлува в живота на съученичката си Лито
Винаги съм бил заинтригуван от трамваите в София, от тяхното потракване и шум по разхлопаните им релси. Хората стоят на спирките, мърморят си под носа, очаквайки следващия трамвай, който би трябвало да е дошъл преди сума време.
Той беше един стар, очукан куфар. От онези старовремските. Не можеше да се каже, че има луксозен фасон. Прост картонен куфар, подсилен с дървени лайсни и обкован по ъглите с патинирана ламарина. От дълго време куфарът стоеше в ъгъла на една стая.
Мария Пар, авторката на романа „Вафлено сърце“, любим и на децата у нас, написа разказ за коронавируса. Авторката разреши на българските си издатели от „Изида“ той да достигне безплатно онлайн до читателите в България, преводът е на Росица Цветанова
От „Илиада“ до трилърите на Стивън Кинг и Дийн Кунц литературата е пълна с истории за заразни епидемии, земетресения, наводнения, нашествия на извънземни, атаки на зомбита, порази, изпуснати от ужасяващи, лабораторно създадени от човека, вируси и др.
Манолис Анагностакис (Солун, 1925 – Атина, 2005) е един от водещите творци от т.нар. „първо следвоенно поколение“ в Гърция. Поет с политически ангажирано съзнание, прекарал години в затвора, осъден за смърт заради идеите му
Гейл Холст-Уорхафт (Gail Holst-Warhaft) е поетеса, преводачка, музикантка, занимава се професионално с литературни изследвания. Живее в Итака, щат Ню Йорк, където преподава в университет. Автор е на книгите „Залезът на Атина“ (мемоари в стихове и проза)
Опасна съм! Зная това, понеже всичко започна в трето отделение, през септември, малко след като бях приключила с урока в школата „Валаянис“, на две пресечки от дома ни.
– Момиченце, можеш ли да позвъниш на звънеца на вратата на първия етаж, звънецът на входа е развален