Мариза Декастро е родена през 1953 г. в Атина. От 1973 до 1982 г. е живяла в Париж, където следва педагогика и литература за деца и юноши в Сорбоната. Завръщайки се в Гърция, преподава история и литература в системата на частното образование.
Последният непубликуван роман на Никос Казандзакис, под редакцията на Здравка Михайлова, излиза за първи път на български език, половин година преди появата си в родната му Гърция. „Стръмнина“, издаван у нас от „Ентусиаст“ с превода на Николай Костов и със стилното библиотечно оформление на Яна Аргиропулос
Франсиско Муньос Солер е роден в испанския град Малага на 24 декември 1957 г. Автор е на близо 30 книги с поезия. Има публикации в над 100 литературни издания. Наскоро той ни изпрати цикъл свои стихотворения, преведени на български от Виолета Бончева
За новелата „Къщата в полумрака“ от сборника „Островът Уикенд“ на Гергина Дворецка, литературният критик доц. Георги Цанков, който е и редактор на книгата, казва, че е „изпълнена с мистика и с чувство за духовна свобода“.
В рубриката ни „Творби“ ви предлагаме откъс от книгата с подборка от пътеписи на Никос Казандзакис, която се появи на книжния ни пазар тези дни под заглавието „Пътешествайки“ (издателство „Ентусиаст“).
В мразовитата вечер малкият ресторант би трябвало да е празен. Но не. Почти всички маси на тротоара бяха пълни. Може би заради витрината, отрупана с червени раци и други морски дарове, може би заради външните отоплителни тела, които блещукаха като фарове
Бе един обикновен учебен ден. Наближаваше Новата 1976 година, а градът сякаш предпразнично бе затрупан от прясно навалял сняг. В двора на училището рояци врабченца се гонеха и чакаха да дойде междучасието, когато децата щяха да им подхвърлят някоя трохичка от закуската си.
Всеки понеделник, без да пропусне, мис Харпър посещаваше близката библиотека и си вземаше по две книги. Една за убийства, другата за пътешествия. Така мислено тя посещаваше много страни и знаеше подробности от тяхната история и култура.
Събуди се, протегна се и впери поглед в прозореца: видя светлина, дори птича песен чу ухото му. В следващата минута мозъкът му напълно се разбуди. Венци бе наясно, че коронавирусът бе още тук, не бе изчезнал и преборен, всичко бе затворено, училището не работеше.
Камдън, Ню Джърси, САЩ, 1980 г. Дванайсетгодишната Мини остава съвсем сама, след като брат й, проблемен тийнейджър, забъркан с местните банди, изчезва безследно, а майка й умира заради мъката и тревогите, които това изчезване й причинява. По стечениe на обстоятелствата осиротялото момиче неволно нахлува в живота на съученичката си Лито
Винаги съм бил заинтригуван от трамваите в София, от тяхното потракване и шум по разхлопаните им релси. Хората стоят на спирките, мърморят си под носа, очаквайки следващия трамвай, който би трябвало да е дошъл преди сума време.
Той беше един стар, очукан куфар. От онези старовремските. Не можеше да се каже, че има луксозен фасон. Прост картонен куфар, подсилен с дървени лайсни и обкован по ъглите с патинирана ламарина. От дълго време куфарът стоеше в ъгъла на една стая.