Проф. Спасов припомни моменти от експедицията по следите на един изчезващ вид – кавказкия леопард. Животното е труднооткриваемо, затова българските учени са заложили два фотокапана на места, където се предполага, че преминава. Според достигнала наскоро информация, вече има „уловени“ образи на леопарда.

При откриването на изложбата председателят на БАН, акад. Юлиан Ревалски, поздрави участниците в експедицията.

В словото си Н.Пр. д-р Наргиз Гурбанова напомни, че в Азербайджан се намират 9 от съществуващите 11 климатични зони и те определят разнообразието от видове и екосистеми. По-нататък тя поясни:

„Започвайки от морските и крайбрежните екосистеми на Каспийския бряг в рамките на два часа път с кола, можете да пресечете полупустини и степи, широколистни гори, субалпийски и алпийски ливади и да достигнете до върховете на планините. Благодарение на разнообразните си природни условия Азербайджан притежава живописно животинско царство. Азербайджанската фауна включва 10-12  хиляди вида. 223 представители на фауната заедно с леопардите са включени в Червената книга на Азербайджан.“

„Според Червения списък на световнозастрашените видове на Международния съюз за защита на природата се счита, че в Азербайджан има от 13 до 17 вида леопарда, от които от 3  до 4 са били в сегашния окупиран регион Нагорни Карабах.

Най-старите леопардови останки в Азербайджан, на възраст от 300 до 400 000 години, са открити в Азъхската пещера в района на Нагорни Карабах. Леопардови черепи от около 3000 г. пр. н.е., са открити в пещерите в Гобустан и Агстафа.

Това животно е изобразено на скалните рисунки от каменна ера в Гямигая (Нахчъван), Келбаджар и Гобустан. Леопардът е показан и в ловни сцени в средновековни миниатюри в Азербайджан. Зоолозите са открили следите му в Гирканските гори, в Нахчъванското и Мингечевирското водохранилища.

Почитани като жива красота на Кавказ, леопардите са защитени от проектите „Кавказка голяма петорка“ и “Защита на леопардите“ на Обществено сдружение „Международен диалог за околната среда“- каза Н.Пр. д-р Гурбанова.

Изложбата продължава до 15 март.

Още снимки от откриването може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.