Панорама на документални филми на режисьора Росен Елезов на джаз фестивала в Боровец
Йълдъз Ибрахимова (отляво) в кадър от филма „Цветовете на гласа“ и Димитър Симеонов-Мончо в кадър от филма „Оркестър на София“, прожектирани на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец. Колаж: Владимир Дворецки
За втора поредна година по време на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец имаше киноследобеди с документални филми за джаза. Проф. Божидар Манов беше подготвил панорама от ленти на режисьора Росен Елезов, който почина в края на м. г. Видният наш кинокритик беше направил селекцията заедно със сценаристката им Хелия Чавдарова, която е съпруга на Росен Елезов.
За съжаление, поради други ангажименти ние – двамата представители на сайта на Фондация „Европа и светът“, успяхме да видим само два от филмите, създадени от Росен и Хелия, но те оставиха у нас незабравими впечатления. Лентите демонстрираха невероятен синтез между кино и музика. Това не е случайно, тъй като Росен Елезов първоначално е учел за цигулар в музикалното училище. Той обаче си счупил ръката и затова се развил в друга насока, но музиката завинаги е останала в сърцето му. Хелия Чавдарова пък е завършила музикалната академия в Пловдив. Освен като сценарист, тя се изявява и като водещ на радио и телевизионни предавания.
Говори директорът на фестивала д-р Татяна Илиева, вляво са проф. Божидар Манов и Хелия Чавдарова
На 1 август т. г. бе прожектирана лентата „Оркестър на София“, създадена от този творчески тандем през 2013 г. Директорът на джаз фестивала в Боровец д-р Татяна Илиева изтъкна пред изпълнената зала на хотел „Рила“, че киноследобедите са предизвикали голям интерес още предишната година. Тя добави, че специално за тази прожекция са дошли братът на покойния основател на джазфестивала д-р Емил Илиев – Веселин Илиев и съпругата му Маргарита.
Бивши музиканти от Оркестър „София“ прегръщат Мончо след близо 30 години раздяла.
Главният герой на филма „Оркестър на София“ е легендарният саксофонист и диригент Димитър Симеонов-Мончо (1932-2019). В центъра на сюжета на лентата е срещата му с негови бивши колеги от Оркестър „София“ – една от водещите формации в развитието на българската поп и джаз музика през 60-те и 70-те години на 20-и век. Мончо, когото те самите избрали за ръководител на състава, останал начело на оркестъра до края на съществуването му през 1984 г. Инструменталистите, които са развили уменията си в резултат на тази страхотна школа и са се наложили като имена у нас и в чужбина, обикалят заедно София, като си спомнят за съвместната си творческа дейност, отново свирят заедно свои хитове и разказват как са надлъгвали цензурата, за да могат да запознаят българската публика с шедьоврите на джаз музиката. За нас бе много приятно, когато те споменаха сред имената на своите колеги китаристите Асен Гаргов (Гари) – първи братовчед на Гергина, и Илия Караянев (Личо Стоунса), който свири на абитуриентския бал на Владимир. Един от най-вълнуващите моменти във филма бе посещението на гроба на солистката на Оркестър „София“ Паша Христова, загинала заедно с част от инструменталистите при самолетна катастрофа на 21 декември 1971 г.
Йълдъз Ибрахимова разглежда стар грамофон на анадолски базар.
На следващия ден – 2 август, бе прожектирана лентата „Цветовете на гласа“ от 2014 г. В нея се разказва за световноизвестната вокалистка Йълдъз Ибрахимова, която според проф. Божидар Манов е едно „вокално чудо“. Хелия Чавдарова сподели, че идеята за филма й дошла наум, след като Йълдъз изгубила съпруга си Али Динчер – виден турски политик, роден в България. Тя взела дълго интервю с бившата си колежка от БНР, което Росен Елезов използвал като аудиофон при заснемането на лентата. Част от филма показва Йълдъз пред паметника на съпруга й в Анкара, чийто кмет е бил, както и при посещения на природни забележителности в Анадола. Лентата обаче разказва и за творческия път на вокалистката, която учи за оперна певица, но се насочва към джаза, тъй като в класическото изкуство няма арии, които да й дадат възможност да използва цялото невероятно богатство на гласа й. Филмът не отминава и един от най-болезнените епизоди от съвременната ни история – т. нар. възродителен процес, когато Йълдъз Ибрахимова е принудена да си измисли „българското“ име Сузана Ерова. Певицата разказва с мъка за трагичното раздвоение, което е изживявала, когато й се е налагало да излезе на сцената под това чуждо за нея название. В един от най-впечатляващите кадри на филма, когато Йълдъз посещава музикалната фонотека на БНР, тя с рязък жест откъсва надписа „Сузана Ерова“, лепнат върху лента с неин запис. Този епизод развълнува силно Гергина, която е работила заедно с певицата в националното радио. Тя сподели спомените си с Хелия Чавдарова, която също е нейна бивша колежка.
Да се надяваме, че и догодина Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ ще продължи да показва документални филми за това изкуство на свободата, които дават ново измерение на музиката.
Още фотографии от двете прожекции може да видите тук.
Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки
Сходни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu