2025 и 2026 са години на юбилеи за галерия АСТРИ – 30 години от галерийна практика на арт директорката й Вихра Пешева, 25 години от създаването на АСТРИ, а през ноември – 25-о издание на годишната изложба за живопис ФОРМАТ 30/30.

Изложбата „Веласкес, Алисия, Захари, Франсоа и аз“ е посветена на всички, за които изкуството е повече от забавление и декор – пояснява Вихра Пешева.

„Четките на Веласкес – ръка, мисъл и мит“ по Алисия САНЧА

живопис, скулптура, монотипии, макет, мултимедия, рисунки – пастел, въглен и дигитал   

Идея, подбор и грижа: Вихра ПЕШЕВА 

С участието и присъствието на:

Алисия САНЧА 

Захари КАМЕНОВ     

Франсоа ДЮПЮИ

ВЕРНИСАЖ: 23 април, четвъртък, 17.00 – 20.00…

Изложбата е на разположение до края на април, както и през целия месец май

23.IV – 30.V.2026

„Начинът, по който виждаме нещата, е повлиян от това, което знаем или в което вярваме.“

„Ние никога не гледаме само едно нещо; винаги гледаме връзката между нещата и самите нас.“

                      Джон Бърджър, „Начини на гледане“ John Berger, Ways of Seeing, 1972

Фактът, че Веласкес оказва огромно влияние върху художниците след себе си, но в много по-малка степен върху широката публика, част от която сме и Вие, и аз, ме караше да се чувствам като застанала на прага, недопусната в един примамлив далечен свят. Имах нужда някой да отвори вратата.

Разбира се!

Трябваше да търся отговор при художниците. Та нали самият Диего дава ключа в „Менините“, изобразявайки себе си в ролята на превеждащия ни от нашия в ненашия свят?

Поканих за наши водачи Алисия, Захари и Франсоа – изградени в различни култури, расли в различни светове, но с еднакво висок критерий към творчеството си, със собствен образ, голям творчески капацитет и опит, които интерпретират връзката си с художника на художниците, както го нарича Едуар Мане…

Произведенията им в тази изложба представляват не буквални интерпретации на Веласкес, а преживяване, „разговор“, както Франсоа нарича своя карнет от 86 страници, изпълнен с визуалните „диалози“ от тези срещи между творци. Те са лични асоциативни моменти, отключени от картините на Веласкес. Всеки един от тримата пренасочва смисъла на съществуващите образи с техните културни и исторически кодове и предлагат нова територия, в която ние, зрителите, изграждаме собствения си смисъл, „четем“ пряко засягащото ни. Освен зрители сме и „съучастници“ с личната си памет, култура и моментно психологическо състояние. Няма готови и общовалидни интерпретации, а само условия за възникване на нови в нашите мисли, напълно релевантни, за да затворят кръга художник – артефакт – зрител.

Бидейки себе си, тримата художници отварят вратата и за нас. Приобщават широката публика за участие в разговора с Диего. Откриваме, че грандиозната традиция на барока не е застинала и недосегаема, а жива, способна да бъде съвременна. Прочитът на историята от Алисия, Захари и Франсоа добива за всички ни нов смисъл. Разговорът вече е между миналото и настоящето, а е поглед към бъдещето. Докосваме се още повече и чувстваме още по-близки съвременниците си чрез техния превод на класиката. Оглеждаме се в техните произведения и разпознаваме собствените си емоции и личност. Това е среща, даваща смисъл на изкуството.

                                                                                       Вихра Пешева

Повече за изложбата може да прочетете тук >>>

Източник: Галерия АСТРИ