Афиш на „Казабланка“, създаден от Бил Голд (Уикипедия)

Който е гледал култовия филм „Казабланка“ от 1942 г. с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман в главните роли, вероятно е забелязал, че в лентата се показва и семейна двойка младоженци от България. Тази „българска следа“ изглежда като плод на въображението на сценаристите, тъй като едва ли наши сънародници са бягали през Мароко по време на Втората световна война. При дългото ми проучване обаче установих, че в този минисюжет може да се базира на реални събития, тъй като пиесата, въз основа на която е създаден сценарият, е написана след пътуването на автора през Лазурния бряг през 1938 г.

За тези, които не са гледали „Казабланка“, е добре да разкажа накратко епизода, за който става дума. Действието във филма се развива основно в бара на американеца Рик Блейн в мароканския град Казабланка, контролиран от френския пронацистки режим. Тъй като заведението „Кафе Америкен“ е известно свърталище на трафиканти, младата българска двойка се обръща към Рик за съдействие при издаването на лелеяната транзитна виза, която да им позволи да заминат за САЩ. Красивата ни сънародничка (в чийто образ се превъплъщава младата актриса Джой Пейдж, доведена дъщеря на продуцента Джак Уорнър) обяснява на бармана, че в България „нещата са много зле. Дяволът е хванал народа за гърлото“. Тя му споделя, че корумпираният полицай капитан Луи Рено (Клод Рейнс) иска тя да преспи с него, за да издаде визите, и пита Рик доколко може да има доверие на французина, и дали си струва да изневери на съпруга си (Хелмут Дантин). Тогава барманът безцеремонно й отвръща „Искате ли съвета ми? Върнете се обратно в България“. Все пак циничният Рик изживява катарзис, тъй като, когато отчаяният ни „сънародник“ решава да заложи всичките си пари на рулетка с надеждата да спечели пари за подкуп, той му подсказва числото 22, така че да го чуе неговият приятел – крупието Емил (Марсел Далио) и да нагласи механизма за печалба.

Кадър от филма: Рик (вляво) помага на бълтарското семейство да спечели на рулетка

Снимка: skiffleboom.wordpress.com

Някои наши кинокритици разглеждат този епизод като една от слабостите на филма, твърдейки, че в него си проличава непознаването на обстановката в България по време на Втората световна война. Те привеждат като доказателство за това и имената на нашите „сънародници“ – Анина и Ян Брандел, които никак не звучат по български. Въпросът с названията и националностите в „Казабланка“ и в пиесата „Всички идват в бара на Рик“ наистина е доста спорен. Например екранният съпруг на Ингрид Бергман, който е водач на чешката съпротива, се казва Виктор Ласло – по-скоро унгарско име. Има и други несъответствия при имената на второстепенни персонажи. Но, макар в пиесата и във филма никъде да не се споменава етническият характер на бежанците, които се трупат в Казабланка с надеждата да избягат в Америка, очевидно става въпрос за евреи от окупирана Европа. А Анина и Ян Брандел съвсем спокойно биха могли да бъдат с подобен произход. Между другото, мнозина от екипа на филма са евреи, избягали от Европа.

Тази хипотеза се потвърждава и от биографията на автора на пиесата Мъри Бърнет. Той е американски евреин, който през 1938 г. отива да навести свои роднини във Виена. Антисемитизмът, обхванал Австрия след аншлуса, го ужасява. Той се запознава с „нова порода хора“: бежанци, нежелани в тяхната родина, които не могат лесно да избягат от Европа. При завръщането си в САЩ Бърнет и съпругата му минават през Лазурния бряг. Двамата отсядат в хотел в курорта Жуан-ле-Пен на Френската Ривиера. По време на почивката си те посещават нощен клуб, наречен „Красивата Аврора“, където чернокож пианист забавлява с джазови пиеси клиентите си – германци, французи и бежанци. „Знаеш ли, това би станало наистина страхотна сцена за пиеса!“, споделил Бърнет със съпругата си, цитиран от американската изследователка Алджийн Хармец в книгата й „Създаването на „Казабланка“. Така и става. 27-годишният Бърнет написва пиесата „Всички идват в бара на Рик“ само за шест седмици през лятото на 1940 г. със съдействието на Джоан Алисън (която става негов съавтор) Това произведение има много общи черти с филма „Казабланка“, включително и имената на повечето действащи лица. Отначало обаче действието се развива в неутрална Португалия, а по-късно Бърнет решава да го премести в мароканското пристанище, което също като Лазурния бряг тогава е под контрола на режима от Виши. Младият автор не успява да намери театър, който да постави неговата пиеса. Агентът му обаче изпраща текста на няколко холивудски студиа и това се оказва печеливш ход. На 8 декември 1941 г. – ден след японското нападение над Пърл Харбър, рецензент от „Уорнър брос“ прочита пиесата и написва възторжен отзив. Това привлича вниманието на продуцента Хал Уолис, който решава, че ролята на Рик е идеална за Хъмфри Богарт. На 12 януари 1942 г. „Уорнър брос“ подписва договор с Бърнет и Алисън за придобиване на правата върху „Всички идват в бара на Рик“ срещу 20 000 долара (това се равнява на около $341 000 през 2023 г.). От днешна гледна точка, тази сума изглежда обидно ниска, но навремето е била рекордна компенсация за непоставяна пиеса. Разбира се, след като „Казабланка“ става един от най-популярните филми в историята на киното и печели три награди „Оскар“, Бърнет завежда серия от дела в опит да си върне авторските права. Във всички случаи обаче съдът решава в полза на „Уорнър брос“. Едва през 1997 г., когато идва времето да се подновят авторските права, киностудията дава на Бърнет и Алисън по 100 000 долара (еквивалентни на $240 000 през 2023 г.) плюс правото да поставят пиесата в лондонския Уест Енд. Именно там се появява още една „българска следа“. Премиерата на „Барът на Рик в Казабланка“ е в театър „Уайтхол“ през април 1991 г., като главната роля е поверена на популярния английски артист Лесли Грантъм. За съжаление, постановката не се ползва с успех и пиесата се играе само шест седмици. Години по-късно обаче Лесли Грантъм се влюбва в България и се заселва у нас. Той дори изигра главната роля в комедийния сериал на БНТ „Английският съсед“ по романа на Михаил Вешим. Актьорът обаче се разболя от рак и почина през януари 2018 г. в Лондон.

Връзката на България с първоначалния замисъл на Бърнет е по-хипотетична. Възможно е по време на почивката си в Жуан-ле-Пен авторът на пиесата да се е срещнал с български евреи, бягащи от надвисващата нацистка заплаха. Има такива документирани случаи, но онези от тях, които не са успели да напуснат Франция преди германското нашествие, са били депортирани в Аушвиц и няма данни някой да е оцелял в лагера на смъртта. В този смисъл, ако евентуалните първообрази на Анина и Ян Брандел бяха послушали съвета на Рик и се бяха върнали в България, животът им щеше да бъде спасен…

Направих опит да установя къде точно на Лазурния бряг са били Мъри Бърнет и съпругата му Франсис през лятото на 1938 г. За съжаление, нощният клуб „Красивата Аврора“ вече не съществува. Според австралийския писател и пътешественик Майкъл Моран, идеята за пиесата „Всички идват в бара на Рик“ хрумнала на Бърнет в луксозния „Гранд Хотел дю Кап“ край Антиб. От управата на хотела обаче любезно ми отговориха, че не могат да потвърдят, че Бърнет се е вдъхновил от техния имот. А популярността на „Казабланка“ се експлоатира от много заведения в Средиземноморския басейн. Един нощен клуб в Танжер претендира да е прототип на бара на Рик. Има подобно заведение и в самата Казабланка, което бе посетено от съпругата ми Гергина Дворецка през 2015 г. Това обаче е тема за съвсем друг разказ.

Гергина Дворецка пред „Кафенето на Рик“ в Казабланка Снимка: личен архив

Автор: Владимир Дворецки

Още по темата:

Блогът на Гергина Дворецка: Моят марокански филм

Източник: www.evropaworld.eu