Испанският цикъл на Вапцаров: кои са първообразите на Фернандес, Долорес и Лори?
Испански републикански войници се снимат за спомен, преди да тръгнат за фронта. Отдясно – Никола Вапцаров. Снимки: Архив на община Мадрид, БНР. Колаж: Владимир Дворецки
На 22 юли 2026 г. направих презентация в къщата музей „Никола Йонков Вапцаров“ в София по повод годишнината от разстрела на поета и 90-годишнината от началото на Гражданската война в Испания (започнала с метежа на ген. Франсиско Франко на 17 юли 1936 г.). В нея изложих моята хипотеза за произхода на имената на героите, споменати в испанския цикъл на Вапцаров. Става дума най-вече за Фернандес и съпругата му Долорес, както и неговият приятел Лори.
Искам да уточня, че не съм проучвал кои са прототипите на тези лирически герои. Според някои литературни критици, в приятелските отношения между Фернандес и Лори Вапцаров проектира дружбата си със своя земляк и съмишленик Антон Попов, с когото са разстреляни заедно на 23 юли 1942 г. в Гарнизонното стрелбище в София. По тази логика, би трябвало прототипът на Долорес да е съпругата му Бойка, а свекървата на Долорес сеньора Франческа Лаборе – майка му Елена. Както обаче самият Вапцаров споделя с Бойка, след като гледали кинопреглед през декември 1938 г., на който били показани колони испански бежанци, изтеглящи се към френската граница, „Особено силно впечатление ми направи лицето на една млада жена, не зная дали я забеляза. Тя тикаше детска количка пред себе си със стиснати устни. Върху нейното уморено и почерняло от прах лице се четеше несломима твърдост. Това лице казваше: ние загубихме сражението, моят любим другар е убит, но вие жестоко се лъжете, ако
мислите, че сте ни победили. Аз, обикновената жена, ще продължа делото на моя мъж“. Очевидно е, че това е първообразът на Долорес, която в стихотворението „Писмо“ е бременна с детето на Фернандес.
Моята задача бе по-различна – опитах се да установя откъде на поета може да са му хрумнали точно тези испански имена.
Д-р Петър Велчев чете свой доклад за рецепцията на „Дон Кихот“ в България на конференция в БАН през 2023 г. Снимка: Владимир Дворецки
Надявах се тук да присъства големият наш поет, преводач и литературен изследовател д-р Петър Велчев, който ме вдъхнови за тази презентация със своята задълбочена студия за цикъла на Вапцаров „Песни за една страна“, публикувана в сп. „Везни“, бр. 3/2013 г. За съжаление, д-р Велчев почина по-рано тази година, затова ще посветя презентацията на неговата памет.
Отначало имах желанието да чуете една песен по текст на стихотворението „Испания“ на Вапцаров, която бе създадена още в средата на 70-те години на 20-и век. След като диктаторът Франко почина на 20 ноември 1975 г., у мен и у много други европейци се зародиха оправдани очаквания, че Испания ще поеме по пътя на демократизацията. По онова време моя съученичка от Английската езикова гимназия в Пловдив ме помоли да й помогна да се включи във фестивала на политическата песен „Ален мак“ с оригинална песен. Аз й предложих да използва внезапно станалото актуално стихотворение „Испания“ на Вапцаров. Музиката бе съчинена от брат ми Олег Дворецки, който свиреше добре на китара. Нямам представа как се е представила моята съученичка на „Ален мак“, но мелодията, създадена от бате Олег (който почина през 2015 г.), продължава да звучи в паметта ми. Макар да не успяхме да я запишем на времето, през последните няколко месеца я нотирах и помолих поета с китара Димитър Христов да я аранжира. За съжаление, оказа се, че има още много да се работи по нея, затова сега ви предлагам да чуете една друга песен, която използва същия текст – тя е на българската рокгрупа „Christed“ и е създадена преди два месеца, открих я случайно в Ютюб.
Част от публиката на презентацията. Снимка: Гергина Дворецка
Както вече споменах, д-р Петър Велчев изследва задълбочено цикъла „Песни за една страна“, като съпоставя хронологията на написването на петте стихотворения с тази на протичащата паралелно Испанска гражданска война. Според него, първото стихотворение „Испания“ е създадено през пролетта на 1937 г. По онова време републиканското правителство е съумяло да отблъсне първото настъпление на фалангистите към Мадрид през есента на 1936 г. и ситуацията на фронта се е стабилизирала. Това си личи и от оптимистичния тон на стихотворението.
В това произведение може да се доловят общи мотиви с пътеписа на Мария Грубешлиева „Какво видях в Испания“, създаден въз основа на посещението й в иберийската страна през юли 1937 г. Тя е известна навремето писателка и поетеса, съпруга на писателя Людмил Стоянов. Заедно с още един ляв творец – Кръстьо Белев, те участват в Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата, проведен в Мадрид и Валенсия през 1937 г.
Бедна майка с деца в испанската столица по време на Гражданската война. Снимка: Архив на община Мадрид
На стр. 61 от пътеписа си Грубешлиева разказва за концерт на млади испански композитори, на който е присъствала: „Богатата испанска музика, тъй изобилна с народни елементи, е добила нов воинствен ритъм. Но весела Испания е вече легенда на миналото. Гитаните са само оперетни героини. Испанският „кабалеро“ се изправя изведнъж пред сложна и сериозна задача, да брани земята си от чуждо нашествие“. Началото на стихотворението на Вапцаров също противопоставя традиционната представа за Испания и реалността:
„Какво бе ти за мене? —
Нищо. —
Една загубена страна
на рицари и на плата.
Какво бе ти за мен? —
Огнище
на някаква любов жестока,
която диво се опива
от кръв
от блясък на ками,
от шлагери
и от китари
от страст,
от ревност
и псалми…
Тя днес издига барикади,
налива в жилите кураж,
крещи, безумна в свойта радост:
„Мадрид е наш!
Мадрид е наш!“.
Стихотворението „Испания“ е единственото от цикъла „Песни за една страна“, което не е включено в първата и единствена стихосбирка на Вапцаров „Моторни песни“. Причината е, че неговият приятел – писателят Георги Караславов, не е съумял да убеди цензурата да го „пусне“. Липсата на това уводно стихотворение, което представлява историческо въведение и дава възможност за вникване във фабулата и авторската идея, според д-р Петър Велчев направо е „осакатило“ цикъла. От друга страна, като имаме предвид, че през 1940 г., когато излиза от печат „Моторни песни“, левицата вече е загубила Гражданската война, оптимистичният тон на „Испания“ е изглеждал анахроничен.
Анархисти от Националната конфедерация на труда се возят в конфискуван автомобил в Барселона през юли 1936 г. Снимка: Калифорнийски университет в Сан Диего
Както изтъква д-р Петър Велчев, „Песни за една страна“ е грижливо обмислено и майсторски изградено лирично повествование, чиито съставни части са здраво обединени от общ сюжет. Според него заглавията на отделните стихотворения са всъщност подзаглавия, напомнящи глави на роман.
Безспорно, става въпрос за единно произведение, макар петте му части да са различни по обем и настроение. Поради това аз не бих се съгласил със сравнението с роман, по-скоро смятам, че „Песни за една страна“ е един вид поетична сюита. В тази музикална форма може да се редуват части с различно темпо и продължителност, мажорни и минорни, обединени от една идея. Надявам се, че рано или късно цикълът „Песни за една страна“ на Вапцаров ще бъде осъзнат като либрето за сюита и ще намери своя композитор. Основният персонаж в цикъла е боецът на Испанската република Фернандес. В „Испания“ той е безименен, описан само като „Един работник с синя блуза до мене прострелен лежи“. В останалите четири той вече фигурира с името си, дадено му от Вапцаров. Всъщност, както правилно отбелязва д-р Петър Велчев, Фернандес не е лично, а фамилно име. Освен това и Фернандес, и Долорес на испански се произнасят с ударение на втората сричка. Според д-р Велчев, „излишно е да коментираме тези неправилни произношения, тъй като поетът не е имало откъде да бъде запознат с испанската ономастика“. Това е така, тъй като през 30-те години на ХХ в. испанският все още е бил рядък език в България. Д-р Велчев изтъква още един пример за погрешно изписване на име – „фамилното име на майката Хуеска“. Всъщност това е градът от адреса на писмото – Уеска, но за тази транслитерация Вапцаров не е виновен, така се е изписвал този град в провинция Арагон в тогавашната българска преса. Имало е и други утвърдени тогава транскрипции на испански географски названия, които днес се изписват по друг начин, например и Светослав Минков в „Мадрид гори“, и Мария Грубешлиева в „Какво видях в Испания“ пишат за „Барцелона“ и „Валенция“.
Очевидно Вапцаров не е знаел испански. Той обаче е владеел френски език, където ударението пада на последната сричка на думата, и затова вероятно е използвал неправилните произношения Фернандèс и Долорèс.
Никола Вапцаров е учил само френски. В трети прогимназиален клас на Банската прогимназия е имал успех добър (4) по езика на Молиер. В Разложката смесена непълна гимназия си разваля успеха, завършва със среден (3) по френски. В Морското училище също е учил само този чужд език. Там е имал успех между 7 и 8 (при 12-обална система на оценяване).
Стихотворението „Писмо“ (Майко, Фернандес убит) в превод на испански. Снимка: Национален литературен музей
На една от снимките в тази презентация се вижда испанският превод на стихотворението „Писмо“ (Майко, Фернандес убит), публикуван от изд. „Свят“ през 1985 г. В него преводачът е коригирал някои от неточностите на Вапцаров – „Франческа“ (което е италианско име) е предадено като испанското „Франсиска“, а „Фернандес“ е с ударение на втората сричка. Но как на Вапцаров му е хрумнало да нарече главния герой в „Песни за една страна“ именно Фернандèс? През втората половина на 30-те години на 20-и век събитията в Испания често се отразяват на първа страница на българските вестници. Нашата преса обаче не пише нищо за който и да било Фернандес, загинал в Мадрид по време на Гражданската война. В броя си от 12.12.1936 г. в. „Воля“ пише за вечеря в съветската легация в София, на която бил поканен и г-н де Фернандес — представител на испанското правителство във „Валенция“ (там е било преместено седалището на републиканския кабинет след боевете за Мадрид). Малко вероятно е обаче именно този дипломат да е дал на Вапцаров името на главния герой в „Песни за една страна“. Възможно е нашият поет да е научил името Фернандес от други източници освен от казионния български печат.
Валериано Оробон Фернандес. Снимка: Уикипедия
Най-популярната личност от испанската левица с това фамилно име, намерила смъртта си в Мадрид през 1936 г., е известният анархосиндикалист Валериано Оробон Фернандес (1901–1936). Той е от пролетарски произход – баща му е бил железничар. Валериано първоначално работи като продавач в магазин, става активист в испански синдикат, заради което му се налага да емигрира първо във Франция, където издава анархистки вестник и е екстрадиран. След това отива в Германия, където се оженва за немкиня и си изкарва прехраната с преводи и уроци по испански език. Той се връща в родината си след обявяването на Втората република през 1931 г. Валериано Оробон Фернандес предлага съвместни действия на всички леви сили и синдикати, заради което е критикуван от свои другари анархисти. През 1934 г. властите го арестуват, тъй като се опасявали, че той може да предизвика обща стачка и размирици с цел превръщането на Испания в съветска република. Престоят в затвора съсипва и без това крехкото здраве на Валериано. Той е пуснат на свобода през 1936 г., но умира малко след това в едно мадридско предградие, около месец преди метежа на франкистите. Преди смъртта си обаче Валериано написва стихотворението „На барикадите!“, което става химн на анархистите по време на Испанската гражданска война. Тогава, както е известно, се осъществява идеята му за Народен фронт, който да се противопостави на реакционните сили. Една от бойните колони на анархистите, воювала на страната на републиканците, получава името „Валериано Оробон Фернандес“.
Нека сега да чуем химна „На барикадите!“. Хората от по-възрастното поколение със сигурност познават тази мелодия – на руската революционна песен „Варшавянка“.
Не успях да открия доказателства за хипотезата си, че Вапцаров е бил запознат с личността на Валериано Оробон Фернандес. Но в средата на 30-те години „огняроинтелигентът“ е бил близък до разбиранията на испанския анархосиндикалист и е възможно от свои приятели и съмишленици да е научил за него. Например неговият приятел – поетът Лалю Маринов, с псевдоним Ламар, тогава е бил известен анархист и главен редактор на ориентираното към анархизма списание „Новис“. Ламар споделя в литературната анкета, която му прави Михаил Тошков, че Вапцаров знаел наизуст неговите стихотворения.
Долорес Ибарури (отляво) изпраща 13-а интернационална бригада през октомври 1938 г. Отдясно: Долорес дел Рио във филма „Райска птица“ от 1932 г. Снимки: Уикипедия. Колаж: Владимир Дворецки
Що се отнася до Долорес, източникът на това име е повече от ясен. Най-вероятно това е Долорес Ибарури с прозвището Ла Пасионария (Пламенната) – известна комунистка и депутатка от испанския републикански парламент. Тя е създателка на лозунга „Но пасаран!“ (Няма да преминат!) по време на настъплението на франкистите към Мадрид през 1936 г. и на крилатата мисъл „По-добре да загинеш прав, отколкото да живееш на колене“, която Вапцаров адаптира в испанския си цикъл като
„по-добре е да умреш,
вместо да живееш скотски“.
Преди избухването на метежа, Ибарури често критикува правителството и дори участва в заговор за свалянето му, за което няколкократно е арестувана. По време на Гражданската война обаче Ла Пасионария твърдо подкрепя властите в Мадрид, включително и при братоубийствения конфликт с анархистите и троцкистите в Барселона. След края на Гражданската война Ибарури емигрира в СССР, а синът й Рубен загива при отбраната на Сталинград.
По онова време е имало още една популярна личност с името Долорес – мексиканската актриса Долорес дел Рио. Българските вестници през 30-те години са пълни със статии за нейни участия в холивудски филми, както и с реклами за прожекциите на тези ленти. Макар Вапцаров да критикува американската филмова индустрия в стихотворението си „Кино“, няма как в съзнанието му да не се е набило името „Долорес дел Рио“.
Картината „Трети май“ на Франсиско Гойя. Снимка: Уикипедия
А фамилното име на героинята от „Песни за една страна“ – Долорес Мария Гойя, явно визира прочутия художник, автор на цикъла от графики „Ужасите на войната“ и на известната му картина „3 май“. В нея Гойя изобразява разстрела на испански партизани в Мадрид, извършен на 3 май 1808 г. от бойци на Наполеоновата армия.
Що се отнася до приятеля на Фернандес – Лори, както отбелязва Петър Велчев, по всяка вероятност става въпрос за прозвище. Възможно е да е умалително от Лауренсио или Лоренсо. Не успях да намеря известен испански левичар през Испанската гражданска война, който да носи това име.
Корицата на книгата „Защо изградих чеките в Барселона: Лауренсич пред военния трибунал“ от Рафаел Чакон и снимка на такава килия. Снимки: Уикипедия
Междувременно открих, че по същото време в Испания е станал печално известен френският художник анархист от словенски произход, на име Алфонсо (Алфонс) Лауренсич. Той е имал многостранен талант – бил е и диригент на джаз оркестър, и архитект, но и отявлен авантюрист. За да не бъде арестуван, той станал сътрудник на републиканските сили за сигурност и предложил пленените франкисти да се затварят в специално създадени килии, наричани на испански checas (във връзка със съветската тайна служба ЧК). Те наподобявали триизмерни картини на Дали и Кандински, с наклон на пода от 20%, за да се дезориентират и подлагат на психически тормоз арестантите. След разгрома на Втората република Лауренсич е бил осъден на смърт на показен процес в Барселона и разстрелян през 1939 г.
Както, надявам се, ви стана ясно, испанският цикъл на Вапцаров дава възможност за един нов поглед към Гражданската война в Испания, в която са загинали около половин милион души и от двете страни на барикадата, включително и много цивилни жертви (сред тях са и родителите на доня Маргарита Сакскобургготска, които са били разстреляни от републиканци през ноември 1936 г., когато тя е била само на 1 година). Това е един пролог към Втората световна война, тъй като на страната на франкистите се бият германски и италиански войски. В подкрепа на Испанската република се включват 35 хиляди интербригадисти от 54 страни, сред които и над 600 българи. Около 150 от тях са загинали. Един от тях – Методи Христов, загива вече като партизанин в Испания след края на Гражданската война! И на страната на франкистите са се били наши сънародници – открих сведения за поне трима, като двама от тях са служили в испанския Чуждестранен легион.
Български интербригадисти под командването на Иван Бицов в Испания през 1937 г. Снимка: Уикипедия
Има сведения, че Вапцаров също е изявявал желание да замине като интербригадист, но е бил отхвърлен поради влошеното му здравословно състояние (заболял е от туберкулоза в начална фаза). Но когато след началото на Втората световна война се включва в Съпротивата, по ирония на съдбата той става помощник на ръководителя на Централния военен съвет на БКП полковник Цвятко Радойнов, който по-рано е бил изпратен от съветските власти в Испания като военен съветник и е участвал в боевете при Гуадалахара и в отбраната на Мадрид. Може съвсем обосновано да предположим, че двамата са си говорили за Испанската гражданска война.
В края на краищата, и Вапцаров, и Радойнов биват разстреляни през лятото на 1942 г. Днес обаче мечтите на поета, изразени в испанския му цикъл, са доста близки до реалността. На власт в Испания е едно ляво правителство, което предприема активни мерки за скъсване с наследството на франкизма и за почитане на паметта на жертвите на Гражданската война. В кабинета на премиера Педро Санчес има Министерство на териториалната политика и демократичната памет. То е регистрирало в Испания 4922 масови гроба от Гражданската война. От тях 40% все още не са проучени.
Вече стана дума за пътеписа на Мария Грубешлиева, с който Вапцаров е бил добре запознат. В него се цитира стихотворението на Рафаел Алберти „Последният херцог Алба“, което напомня за творбата на нашия поет „Писмо“ (Ти помниш ли морето и машините):
„Ние знаем, ваша светлост,
че зора – зора сменява,
и че утре тя ще дойде
в блясък, с пурпурно сияние“ (стр. 70).
А в „Писмо“ четем:
„За мен е ясно, както че ще съмне —
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне“.
Фоторепортажи на Гергина и Богдан Дворецки от презентацията може да видите тук и тук.
Автор: Владимир Дворецки
Сходни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu