На 26 и 27 юли на сцената на Малкия театър в Епидавър, в рамките на тазгодишното издание на Атинския/Епидавърски фестивал ще бъде игран режисираният от Ефи Теодору спектакъл „Федра“ от Расин. Пиесата пресъздава познатия мит за Иполит и Федра, вълнувал литератори и трагически поети  от древността до днес, от Еврипид и Сенека до Сара Кейн. За разлика от „Иполит“ на Еврипид, трагедията на Расин (1677) е с фокус върху преживяванията на поразената от любов към доведения й син Федра. В началото на произведението, възползвайки се от отсъствието на баща си Тезей, Иполит крои планове за бягство заедно с Арикиа, дъщеря на съпернически царски дом, за която възнамерява да се ожени. И докато Федра изповядва на дойката си Инони любовта си към Иполит, малко по-късно новината за смъртта на Тезей я тласка към това да разкрие чувствата си пред самия Иполит, който обаче я отблъсква хладно. Всичко се преобръща, когато вестта за смъртта на Тезей се оказва фалшива и владетелят се завръща в града. Надявайки се да предотврати катастрофата на своята господарка, дойката казва на царя, че Хиполит се е опитал да изнасили мащехата си. Изправен лице в лице с баща си, Иполит разкрива любовта си към Арикия, като същевременно отказва да постави Федра в трудно положение. Отказвайки да изложи Федра, Хиполит заминава в изгнание, сподирян от проклятието на баща си. Краят на мита и трагедията са известни: Хиполит се сгромолясва от колесницата си, а Федра разкрива истината и след това се самоубива. Според една от версиите, Тезей използва едно от трите желания, дадени му от Посейдон, за да хвърли клетви по Иполит, а Посейдон изпраща див бик, който подплашва конете на царския син и Иполит е влачен от тях докато не се разбие колесницата му. Театралната творба завършва в атмосфера на печал, но и изкупление.

Старогръцката трагедия на Еврипид „Иполит“ е основана на мита за сина на Тезей. Поставена за пръв път на атинска сцена през март 428 г. пр. н.е., тя печели първа награда. Това е втората обработка на митологическия сюжет за Федра и Иполит. Първият вариант е бил с името „Иполит – покриващият лицето си“, защото в сцената с откровението на Федра, той е стоял с покрито от срам лице. Втората обработка приема името „Иполит – венценосният“ (заради появата му с венец, в чест на Артемида). Разликата между двете разработки е, че в първата Федра сама разкрива на царския син любовта си и дори се опитва да го прелъсти. Във втория вариант тази роля е отредена на дойката на Федра, която разкрива пред Иполит любовта на господарката си, против нейното желание. Накрая Федра е представена като невинна и целомъдрена жертва на Афродита, бореща се с връхлетялата я страст. Чрез лъжливото писмо, което оставя, царицата опитва да спаси честта си и да даде урок на Иполит за липсата на съчувствие.

Режисьорката на гръцкия спектакъл „Федра“ от Расин Ефи Теодору споделя за собствения  си прочит при поставянето му:

„Класическата трагедия на Расин „Федра“, шедьовър на френския седемнайсети век, която черпи източниците си от Плутарх и Виргилий, и чиято тема е вдъхновена от произведенията „Иполит“ на  Еврипид и „Федра“ на Сенека, ще бъде представена в Малкия театър в Епидавър, много близо до Тризина, където се разгръща действието на митологичната трагедия.

„Не зная, но чувствам, че Федра е обладана от гръцкия пейзаж“, коментира поетът и преводач от френски Стратис Пасхалис (на български са издадени негови стихове, „Загледан в лесове“, изд. „Балкани“, 2006, прев. Здр.Михайлова), който почти трийсет години след първия вариант на превода в свободен стих, се завръща към преводаческата си версия, която посредством съвременен език предава морфологията на оригинала в мерена реч и рими, колкото е възможно по-близо до неговите тоналност и ритъм.

Този нов превод, който бива представян за пръв път в Гърция, откроява музикалността на оригиналния текст и позволява нов драматургичен, режисьорски и актьорски подход към творбата с акцент върху диалога между езиците. Откъси от текста ще прозвучат в запис на френски от актьори, които се числят към авангарда на съвременната френска сцена: Valérie Dréville, Matthieu Sampeur, Cédric Eeckhout, Mélodie Richard, François Loriquet, Farida Rahouadj и други.

Спектакълът е с надписи на гръцки и английски, с Мария Скула  (Федра), Янос Перленгас  (Тезей), и Янис Пападопулос (Иполит ) в главните роли.

Автор: Здравка Михайлова

На снимката вляво: артистичният директор на Атинския/Епидавърски фестивал, известният режисьор Вангелис Теодоропулос, по време на пресконференцията по повод тазгодишното издание.

Повече снимки от спектакъла на режисьорката Ефи Теодору по пиесата „Федра“ от Расин  може да видите на сайта: greekfestival.gr

 

 

Източник: www.evropaworld.eu