Изложба „Пейзаж“ на Цонка Петрова в галерия АСТРИ

Публикувано:
13:11ч / 06.02.2024г
Брой прочитания:
166
Брой коментари:
0

“Почнах!

Всичко ври и кипи, образуват се гънките на земята, тревата расте, водата е   натежала горе в облаците.

Скоро пак ще завали дъжд от морето… и всичко това заради огъня!

Никъде няма прави линии! Зелено, зелено, зелено! Прекрасно е!

Тихо, тревата расте! Не плачи…”

Цонка Петрова, декември 2023 г.

Самостоятелната изложба на Цонка Петрова „П Е Й З А Ж“ може да бъде видяна в софийската галерия АСТРИ, ул. „Цар Самуил“ 34, от 6 до 23 февруари 2024 г.

Вернисажът е на 6 февруари от 17 ч. 

              

Цонка Петрова е родена през 1961 г. в Добрич. Завършва ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Живопис”, а през 1998 г. специализира реставрация и консервация и работи и до сега като реставратор ХГ „Борис Денев“ във Велико Търново. От 1995 е асоцииран член на групата на Великотърновските художници, а от 2000 г и на СБХ.

            За ценителите на кавалетното изкуство Цонка Петрова е добре познато име.  Има над 150 участия в национални и регионални изложби. Първата ѝ изложба е в София през 1999 г. В галерия АСТРИ, през 2005 г., е следващото цялостно представяне на авторката –  фигурални композиции, третиращи теми от живота на жената и семейството, любовта. Картина от този цикъл е дарение на НДФ „XIII века България“. През тези, почти двайсет години оттогава, тя редовно излага в Годишната изложба за живопис ФОРМАТ 30/30. Можехме да следим, макар и фрагментарно, пътя на художничката, винаги перфектен и виртуозен технически. Виждахме все по-изчистените композиции и форми, вдишвахме все по-кристалния въздух над долините и моретата ѝ, все по- малкото ставаше все по- безкрайно.

            Настоящата изложба „ПЕЙЗАЖ,“, която е не просто планирана, а истински преживяна, идва като кулминация на последните десетина творчески и житейски години на Цонка Петрова. В целия цикъл от 22 платна, независимо от размерите им, безкрайността и необятността шеметно обгръщат и завладяват. Търсени или интуитивно достигнати, внушенията са могъщи, освобождаващи за полет и духа, и фантазията. Море, небесен океан от облаци, изгрев или залез, безкрайни долини в България или Италия, през „Април“ или „Ноември“…

            Нечие присъствие в самотата на пейзажа е осезаемо.

            Колкото човешко, толкова и  Божествено.

                 Вихра Пешева, януари, 2024 г.