Наш шахматист емигрант – герой в испански филм
Българският актьор Иван Бърнев стана звезда на испанското кино, без да знае испански. Той изпълнява главната роля във филма „Васил“, който тръгва на широк екран по нашите кинотеатри на 27 януари. Три дни по-рано част от творческия екип се срещна с български журналисти след преспрожекция в кино „Арена“ в The Mall.
Бърнев се превъплъщава в българина Васил – умен и чаровен мъж, първокласен играч на бридж и шах, койjо обаче живее по улиците на Валенсия. Пенсионираният архитект Алфредо го приютява в дома си по молба на своя приятелка уж за малко, но постепенно се привързва към нашенеца, въпреки че не той не говори испански. Цялата история всъщност се основава върху истински случай с бащата на режисьорката Авелина Прат, за която „Васил“ е творчески дебют. Тя сподели пред българската преса, че за съжаление баща ѝ починал, преди филмът да е бил окончателно завършен, но преди това прочел сценария и заявил, че всичко е самата истина. Авелина Прат е променила името на главния герой – нашият сънародник се е казвал Георги. Българските съпродуцентки Весела Казакова и Мина Милева го издирват чрез Българската федерация по шахмат, но засега усилията им не са дали резултат.
„Баща ми ми се обади една сутрин, за да ми каже, че има българин в къщата си– разказва Авелина Прат. – Така започна всичко. Аз съм онази дъщеря, която, объркана от ситуацията, се посвети на постоянни наблюдения какво се случва, като на филм. Разказвах на колегите си, очаровани от всяко ново събитие, преоткривах баща ми… Когато всичко свърши, разбрах, че съм била само зрител, че съм изгубила нещо.. И разбрах, че без да познавам този човек, той е събудил нещо в мен. Така че направих единственото, което можех да направя: написах тази история“.
В историята, която Авелина Прат разказва във „Васил“, дъщерята се заема да научи повече за родината на човека, когото баща й е прибрал в дома си. Заравя се в книгите и в интернет. Там прочита за български герой, който създава комитети за освобождаването на народа си от чуждо робство, но бива предаден и обесен. Българският зрител веднага разпознава в него Васил Левски, макар името му да не се споменава във филма. Просто за испанците името му е непознато. Особено вълнуващ е моментът, когато героинята Луиса отива в консулството на страната ни във Валенсия и още от вратата я посреща вълшебна мелодия – българска народна песен, изпълнявана от кристални женски гласове, а от стените я гледат потрети на Левски и Ботев. Същевременно героинята от филма се сблъсква и с друга представа за България, която битува на Запад: че това е най-корумпираната страна в Европейския съюз и т.н. и т.н.
Филмът е реалистичен. В него са показани бюрократичните перипетии, през които трябва да премине всеки емигрант в Испания – понякога това се оказва невъзможно. Показана е и силата на предубежденията срещу човека, който идва от друга страна, от друга среда. Васил неведнъж се натъква на такава предубеденост във Валенсия, независимо от качествата, които проявява. Неговият домакин, приютил го по милост, също не отваря веднага сърцето си за него. Ключова е репликата му по адрес на Васил, че „при други обстоятелства биха могли да бъдат приятели“. „При други обстоятелства?“ – пита дъщеря му в недоумение каква е тази невидима преграда, която пречи на баща й да приеме за свой приятел някого, с когото очевидно много се разбира. Алфредо не долавя какво се крие във въпроса й. За него е невъзможно да приеме за равен на себе си, човек, който е спал по улиците.
По време на пресконференцията Иван Бърнев разказа, че с изпълнителя на ролята на Алфредо, Карра Елехалде, веднага много са си допаднали. Често след снимки Карра отивал при него и му обяснявал с извинителен тон: „Аз не съм такъв, ролята ми е такава“.
Човешката история за зараждането на едно силно приятелство между двама мъже, които говорят различни езици и ги свързва единствено играта на шах, дава възможност да се открои актьорският талант на Бърнев и на неговия екранен партньор Карра Елехалде, който е сред най-популярните кинозвезди в родината си. Този тандем получи висока оценка чрез съвместната награда за най-добър актьор на фестивала във Валядолид, което е изключително престижно отличие. Освен това лентата „Васил“ бе отличена с шест награди „Берланга“ , връчени от Валенсианската аудиовизуална академия, в категориите: най-добър филм, режисьор, сценарий, оригинална музика, звук и най-добра поддържаща роля. Филмът има две номинации – за най-добра комедия и най-добър актьор, за наградите ФЕРОЗ – испанският еквивалентът „Златен Глобус“ в Испания. Авелина Прат пък е номинирана за наградата „Гауди“ за режисьорски дебют.
Бърнев, който е играл и в „Обслужвах английския крал“ на чешкия режисьор Иржи Менцел през 2006 г., разказа колко трудно му е било да получи ролята на Васил и да я изиграе, при положение че изобщо не е знаел испански. За кастинга той наизустил репликите си с помощта на преводачката Павлина Божкова. От испанския екип оценили усилията му, но най-вече впечатляващото му излъчване, и дори променили сценария, за да пасне по-добре на актьора. Така Васил става по-симпатичен, трудолюбив и културен – доста по-различен от обичайния образ на нашенците, описвани в „черната хроника“ на медиите на Иберийския полуостров.
На нас, българите, които сме склонни към самокритичност, образът на Васил може да ни се стори силно идеализиран. Той не само е перфектен шахматист и бриджор, но умее всичко, включително да се справя успешно с домашни ремонти. Същевременно обича да чете, слуша класическа музика. Освен това e изключително подреден – дори поставя на празните библиотечни рафтове в дома на домакина си книгите, стоящи от години в кашони из апартамента. Проявява и забележително чувството за хумор. Колкото и беден да е запасът му от думи на испански, винаги е готов да разказва смешки, в които забавното често се преплита с житейската мъдрост.
Запитан от evropaworld.eu дали е вярно написаното във в. „Ла Вангуардия“, че вече е забравил испанския, който е понаучил по време на снимките във Валенсия, Бърнев призна, че е така. След „Васил“ е трябвало да участва в други филми и театрални постановки, да се подготвя за нови роли. Той все пак си припомни една от култовите си реплики в испано-българската продукция: „Pintor detenido, pero contento“ (Художник задържан, но доволен). Бърнев изтъкна, че му се е налагало да запомня и ходовете, които трябвало да прави по време на епизода със сеанса по едновременна игра на шахмат с няколко опонента. Това го затруднявало, тъй като ставало въпрос за възстановка на реални партии на големи шахматисти като Каспаров и Карпов. Все пак този спорт му бил по-понятен от бриджа, за който нищо не знаел. Наложило се експертка да обяснява цял ден правилата на тази игра с карти на екипа малко преди снимките.
Старателната подготовка на филма, както и перфектният подбор на актьорите, са дали чудесни резултати. Дори изпълнителите на епизодичните роли, като дамите и господата от бридж клуба, създават запомнящи се образи. Какво да говорим за участващите кинозвезди като Сузи Санчес (партньорката по бридж на Васил), известна от филмите на Алмодовар, любимката на Антонио Бандерас – Александра Хименес, която изпълнява ролята на Луиса, дъщерята на главния герой Алфредо, Сю Флак (Морийн) – приятелката на Алфредо и благодетелка на Васил)! А камерата на оператора Сантяго Раках ловко улавя емоциите на героите и създава впечатляваща картина на пустите, но красиви улици на нощна Валенсия.
Иван Бърнев обърна специално внимание на режисьорските умения на Авелина Прат. Макар че това е дебютният й филм, тя е вървяла уверено към осъществяването на творческата ди идея, не се е оставяла да й влияят чужди мнения. Все пак се е случвало актьорите да внесат и нещо свое по време на снимките. В една от комичните сцени героят на Бърнев издирва в българо-испанския речник как се казва „мотоциклетна каска“, но намира дума, означаваща „шлем“, с което предизвиква истеричен смях у Алфредо. За да покаже, че приема смешното в ситуацията и носи на майтап, Васил слага разтворена книга на главата си, изобразявайки каска на мотоциклетист. Нашият актьор призна, че жестът с книгата е негова импровизация. Двамата с Елехалде често измисляли подобни шегички и ги предлагали на режисьорката, но тя обикновено ги отхвърляла, за да не се засили прекалено много комичният характер на филма.
„Васил“ е прекрасен разказ за силата на приятелството между хора от различни култури, което в крайна сметка превъзмогва предразсъдъците. Българската публика ще си даде сметка също, че той е една великолепна индиректна реклама на България отвъд традиционните турстически щампи, защото героят, който с харизмата си подбужда хората да отворят сърцата си един към друг, е българин! Той е „глътката свеж въздух“, както го нарича една от партньорките му в клуба по бридж. Какъв е благотворният ефект от присъствието му върху останалите персонажи, ще узнаете, гледайки филма. А ако на нас, като българи, ни се струва, че образът на сънародника ни е силно идеализиран, то нека го възприемем като съчетание от всичко най-добро, което носим като народ у себе си, и да се стараем по-често да го проявяваме.
„Васил“ е първата испано-българска продукция. Да се надяваме, че при толкова успешно начало това творческо сътрудничество ще продължи!
Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки
Подробен фотоалбум от събитието може да видите тук.
Източник: www.evropaworld.eu