Едно дългоочаквано представление – операта „Набуко“ от Джузепе Верди – се превърна в събитие за София. В продължение на 6 вечери от 23 до 31 юли площадът пред катедралния храм “Св. Александър Невски“ привличаше многобройна публика. Имахме щастието да бъдем част от тази публика на 29 юли. Случихме на изцяло български състав – в други от представленията участваха и гостуващи чуждестранни звезди: диригентът Михаил Синкевич (Русия) и певците Роберто Скандюци (Италия, Сузана Бранкини (Италия), Шай Блох (Израел), Оана Андра (Румъния), Кахабер Шавидзе (Грузия). Спектакълът, който ние гледахме, беше под диригентството на Григор Паликаров. Кирил Манолов в ролята на Набуко и Радостина Николаева (Абигайл) – бяха многократно аплодирани по време на представлението заради перфектното вокално изпълнение и артистичността си. Много добри бяха и Даниел Дамянов  (Измаел), Цвета Сарамбелиева (Фенена), Светозар Ангелов (Захария).

Специални адмирации заслужават оркестърът, хорът и балетът на Софийската опера, но за да стане тази постановка незабравимо събитие, много допринесе режисурата и сценографията на Пламен Карталов. В режисьорските си бележки, публикувани в програмата на спектакъла, Маестро Карталов обяснява какви са акцентите в постановката му на площада пред храма: „На първо място това е монументалната и издигаща се стълба към небето, която стои до светия катедрален храм като вграден, издигащ се нагоре образ на възвишеност, а от прозорците му сякаш излизат високо вдигнатите мощни ръце на Мойсей, който държи здраво в ръцете си завещаните от него скрижали с моралните императиви на заповедите му.“ Самата сцена беше под формата на огромна разтворена Тора, чиито два цилиндрични края се превръщаха в екрани за видео допълненията към сценографията. Репликата на Висящите градини – пирамида на няколко етажа с дървета и цветя, като символ на Вавилон, скрижалите на Мойсей пред кубетата на „Александър Невски“, хорът на евреите вместо православни песнопения – това беше съвременното послание на тази постановка на операта „Набуко“ за мирно съжителство между религиите и културите.

За силното въздействие на спектакъла безспорно допринесе това, че беше под открито небе. Възможността да отидеш на опера без задължителното официално облекло, удоволствието да слушаш любимите арии не в затворена зала, а в приятната прохлада на вечерния въздух, което създава усещането, че действието се развива в реална обстановка, а не на сцена, са плюсовете на такава постановка.

Накрая ще добавя и някои важни детайли, които на пръв поглед изглеждат само технически, но биха помрачили впечатлението, ако не бяха качествено изпълнени: отличното амфитеатрално разположение на местата за зрителите, така че сцената да се вижда добре отвсякъде, както и субтитрите на български и английски, дело на Снежина Русинова-Здравкова.

Да си пожелаем нови щастливи срещи с класическото изкуство в съвременен вариант!

 

Автор: Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu