Кадър от филма с актьорите Микаела Рамацоти и Алесандро Гасман  Снимка: Фейсбук страницата на Италианския културен институт в София

През месец юни имаме удоволствието да гледаме три италиански филма от кинопанорамата „Fare Cinema 2025“ (Да правиш кино) на Министерството на външните работи и международното сътрудничество на Италия. Мястото на прожекциите е сцена Централни хали, а първият филм, който видяхме, беше „История без име“ (2018 г.) на режисьора Роберто Андò.

 Говори д-р Мария Маца, на заден план е мениджърът на сцена Централни хали Драгомир Димитров

Във встъпителните си думи д-р Мария Маца, директор на Италианския културен институт в София, поясни:

„Проектът „Fare Cinema“ (Да правиш кино) е създаден, за да се популяризира в чужбина най-доброто от италианската филмова продукция, като се изтъкват не само готовите филми, но и творческата работа по тях. Оттук идва и името „Да правиш кино“. Филмът, с който се открива фестивалът е „История без име“, в който елегантно се съчетават мистерия, ирония и фантазия. Сюжетът се основава на реално събитие – кражбата, която така и не е разкрита, на шедьовъра на Караваджо „Рождество Христово“, на който са изобразени светите Лаврентий и Франциск от Асизи. Картината е открадната в Палермо през 1969 г. Историята е разказана по много оригинален начин. Главната героиня е млада секретарка, която мечтае да пише за киното, и получава от мистериозен непознат идея за сценарий, който се отнася до въпросния криминален случай. Това е отлична възможност да се запознаете с творчеството на Роберто Андò, уважаван автор на съвременното италианско кино. Обучението му започва под ръководството на майстори като Федерико Фелини, а кариерата му е съпроводена с награди, свидетелство за дълбочината и качеството на работата му. В този филм Андò предлага едно преплитане на кино и реалност, мистерия и размисъл и сме сигурни, че ще успее да очарова българските зрители. Пожелавам ви приятно гледане и се надявам, че това ще е един от многото случаи, когато ще споделим удоволствието от голямото италианско кино.

Д-р Мария Маца сподели с публиката, че сред нас е и един участник във филма. Това е усмихнатият господин в средата на снимката по-долу. Той веднага уточни, че е само статист в една от сцените, тъй като е от Палермо, където са правени част от снимките. Въпреки скромността му, в залата настъпи приятно оживление, когато го разпознахме за кратко на екрана.

„История без име“ наистина е трилър, но с комични елементи, и в крайна сметка се оказва филм във филма. Фактите са взети от реалния живот. Знае се, че в кражбата на шедьовъра на Караваджо е замесена мафията, а тя не си поплюва, когато се усети застрашена. Зрителят обаче си отдъхва с облекчение, когато разбира, че дори най-драматичните моменти са били „като на кино“. Все пак през цялото време има съспенс, неочаквани обрати, не липсват и романтични сюжетни линии. Очарователен образ изгражда Микаела Рамацоти – стеснителната секретарка Валерия с поетичната фамилия Трамонти („залези“ на италиански), която притежава таланта да пише великолепни сценарии, но се е съгласила години наред да ги подписва мъжът, в когото е влюбена – Пес (Алесандро Гасман). Докато работи по сценария за кражбата, тя изненадващо решава да влезе и в ролята на фатална жена, което й се получава доста убедително. От всички критични ситуации, в които попада, я спасява вездесъщият пенсиониран следовател Алберто Рак (във великолепното изпълнение на Ренато Карпентиери), обсебен от идеята да разкрие съдбата на изчезналия шедьовър. Накрая се оказва, че Рак неслучайно е избрал точно Валерия, за да й повери сюжета за откраднатата картина и държи да я предпази от опасост, настоявайки тя отново да не се подписва като автор на сценария. Във филма има и сантиментални акценти, които умело балансират сцените с грубите действия на мафията.  

Следващата среща от кинопанорамата „Fare Cinema 2025“ (Да правиш кино) на 17 юни на прожекцията на филма „Моменти на обикновено щастие“ (2019) от големия италиански режисьор Даниеле Лукети.

Текст и снимки: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu