България официално обяви 2025 г. за Година на глаголицата. Това направиха на 4 април вицепрезидентът Илияна Йотова и директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) доц. Калина Иванова. Обявяването се състоя на церемония в НБКМ преди откриването на изложбите „Азбука и история“ и „Св. Методий Славянобългарски“. Създаването на глаголицата, покръстването на България са в основата на нашата държавност, изтъкна вицепрезидентът Илияна Йотова.

Тази година се отбелязват 1170 г. от създаването на глаголицата и славянската писменост от братята Кирил и Методий, както и 1140 години от успението на св. Методий. По-късно глаголицата е заменена от българската абвука, създадена у нас от ученици на Кирил и Методий, които в знак на почит към своя учител я наричат кирилица. „Искаме да изкажем нашата благодарност за това, че госпожа Йотова е наш патрон за Годината на глаголицата и заедно, съвместно с президентството, ще осъществим и реализираме редица инициативи в рамките на цялата година“, каза пред медиите директорът на НБКМ доц. Калина Иванова.

Сред предстоящите събития, посветени на глаголицата, е и международна конференция, чийто акцент се очаква да бъде мултикултурното и езиково разнообразие в Европа и по света. Илияна Йотова изрази надеждата си изучаването на глаголицата да навлезе и в учебната програма, за да може децата да се запознаят с тази красива писменост.

Двете изложби, които могат да се видят в залата с каталозите на НБКМ, са организирани от Държавния културен институт към министъра на външните работи съвместно с Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и са показвани в редица страни по света. На 24 пана са представени етапите от развитието на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата, и промените им като писмени системи. Включени са репродукции от древни ръкописи и надписи на двете азбуки.

Изложбата „Азбука и история“ е с автор проф. Вася Велинова и консултанти проф. Казимир Попконстантинов и проф. Аксиния Джурова, а изложбата “Св. Методий Славянобългарски“, бе посветена на  1140 години от неговото Успение, и неин автор е д-р Бояна Минчева, ръководител  на направление „Опазване на ръкописно-документално наследство“ в Националната библиотека.

Голям интерес предизвикаха и изложените там Изборен апостол от 13-и век (на снимката горе) с най-ранния препис на службата за Св. Методий, съставена от Константин Преславски, и екземпляр от старопечатната книга „Стематография“ на Христофор Жефарович, издадена през 1741 г. във Виена, в която има изображение на Св. Методий в цял ръст (на снимката по-долу).

Изборният апостол бе показан само за три часа, тъй като крехкият пергамент не бива да стои по-дълго извън специалното си хранилище.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Подробен фоторепортаж от събитието може да видите на този линк: https://www.facebook.com/media/set?vanity=dvoretzky&set=a.10162873036434804

Източник: www.evropaworld.eu