Групата навлиза в биосферния резерват. Отдясно: Зорница Христова. Колаж: Владимир Дворецки

Писателката Зорница Христова отново поведе в събота, 12 септември т. г., любителите на литературните разходки из Витоша. Този път темата бе „Цветята като литературни герои: от Шекспир до Йовков по витошките пътеки“. Стартът бе даден близо до хижа „Алеко“, а след уводните думи групата от около 30 души се отправи по пътеката на изток, към биосферния резерват Бистришко бранище.

Водещата насочваше вниманието на участниците в разходката към различни цветя и храсти по околните поляни, които са станали герои на литературни произведения – още от древногръцките митове, та чак до Йовков. Помагаше ѝ ботаничката Десислава Гюрова, която е и консултант на издадената от Зорница семейна енциклопедия за Витоша, към която излезе и поредица от 10 илюстровани карти с различни витошки маршрути.

Растението иван-чай (или огнено биле) често се среща на Витоша.

Най-често покрай пътеката се виждаше високо розово растение, наричано иван-чай (от руски) или огнено биле, тъй като е първото, което пониква след горски пожар. Оказа се, че именно с него Толкин е „засял“ Палена поляна от „Властелинът на пръстените“. Зорница спомена, че орловите нокти (honeysuckle) присъстват често в английската литература от Чосър до Кийтс. Офиката пък е възпявана в различни митологии като божествено дърво, което според английски легенди дори предпазва от вещици. Когато минавахме под лифта „Витошко лале“, Зорница изтъкна, че цветето, дало името си на това съоръжение, всъщност е разпространено и в други страни. То е национален символ на Удмуртия, където се нарича “италмас“. Водещата показа растението лопен и изтъкна, че индианците слагат меките му листа в мокасините си, за да не им убиват. А римските воини ги използвали за факли.

Малините и къпините пък били първи братовчеди, но се ползвали с коренно противоположна слава в различните митологии. Бодливите къпинови храсти се свързвали с дявола, някои художници дори рисували Исус с трънен венец именно от къпини. А шишарките били свързвани с бог Дионис, който украсявал своя жезъл с тях.

Ботаничката Десислава Гюрова (отдясно) показва отровното растение самакитка.

Десислава Гюрова показа и отровното растение самакитка, което в никакъв случай не бива да се пипа. През август то изпълнило цяла поляна в резервата със сините си цветове. Римският поет Овидий писал в „Метаморфози“, че то пониквало от пяната в трите усти на кучето Цербер, допълни Зорница. Тя изтъкна, че и самакитката, и друго халюциногенно растение – блениката, били споменати в едно стихотворение на Кийтс. А в славянската митология се говорело за папратовото цвете, което носело безсмъртие. Това обаче било измислица, тъй като папратта, която е изобилна в бранището, не цъфти, защото се размножава чрез спори.

Трицветната теменуга, известна още като „любов от скука“, пък е „героиня“ на Шекспир. Тя е известна като цветето на краля на феите Оберон от пиесата „Сън в лятна нощ“. В нея пакостникът Пък капва от сока на теменугата в очите на кралицата на феите Титания и тя се влюбва в тъкача Кросното, въпреки че той е с магарешка глава. Алпийската шипка пък се използвала от феите, за да стават невидими.

Поради предстоящия дъжд разходката из Витоша бе съкратена, но Зорница разкри, че Йовковият Люцкан е „научил“ езика на цветята благодарение на съпругата на писателя. Тя попаднала на него през френски сборник, но идеята достигнала до Европа от далечна Япония. 

Ако искате да научите повече за маршрутите из Витоша на Зорница Христова, може да видите сайта на издателство „Точица“: https://tochitza.com/.

Проектът „Литературните маршрути“ се организира от фондация „Прочети София“ и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“.

Разширен фоторепортаж от „цветната“ разходка из Витоша може да видите тук.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Сходни материали на сайта ни:

Вазов възпял зеленото преди Лорка

По следите на първите български преводачи в София – I част

Източник: evropaworld.eu