Вляво: паметникът на Св. Методий в чешкия град Тршебич;вдясно: Клементина Мащалиржова се моли на мястото на разкопките  Снимки: Уикипедия, Чешко радио Колаж Владимир Дворецки

На 6 април т. г. се навършват 1140 години от успението на Св. Методий Славянобългарски. Той е добре известен като създател на първата славянска азбука – глаголицата, и на славянската писменост заедно с брат си Св. Константин-Кирил Философ. Но и до днес не е ясно къде са тленните му останки. В летописите се казва, че Св. Методий е починал във великоморавската столица Велехрад на 6 април 885 г., и е бил погребан в главната катедрала от лявата страна на олтара на Света Богородица. Проблемът обаче е, че не знаем къде се е намирал Велехрад, а още по-малко – архиепископската катедрала, където е служил славянският просветител.

Един любопитен факт – че врачка е разкрила къде е гробът на Св. Методий, узнах тези дни от новозеландската преса от септември 1932 г. Вестник „Греймут ивнинг стар“ пише, че се съобщава за впечатляващ случай на успешно предсказание в моравското селище Бухлов. То се намира близо до Велехрад – бившата столица на Великоморавия, унищожена от нахлуването на маджарите в края на девети век. Селянка с ясновидски способности показала мястото, където, според нея, бил неизвестният гроб на Св. Методий – първият християнски мисионер в района и архиепископ на Великоморавия. При разкопките на значителна дълбочина бил открит надгробен камък с надпис „Санктус Методиус“ и отличителни знаци на епископ. Отварянето на гроба било отложено до пристигането на експерти.

Част от статията в новозеландския вестник „Греймут ивнинг стар“ от септември 1932 г. Снимка: Национална библиотека на Нова Зеландия

В статията се пояснява, че Св. Методий и брат му Св. Кирил са гръцки монаси от околностите на Солун, живели през първата половина на 9-и век. Те са известни като славянски апостоли и са играли важна роля в историята на Източна Европа. Св. Кирил пръв създал писмеността на старобългарския език, който според „Греймут ивнинг стар“ се нарича и старославянски. Вестникът допълва, че преработена версия на създадената от него азбука все още се използва от руснаците, украинците, българите и сърбите. Но макар Св. Методий пръв да занесъл християнството на чехите и славяните (вероятно имат предвид словаците – б. а.) от Константинопол, връзката им с източната църква се прекъснала от нашествието на езичниците маджари, така че оттогава те са свързани с латинското християнство и като следствие от това използват латинската азбука като поляците, словенците и хърватите. „Греймут ивнинг стар“ заключава, че надписът на надгробния камък на латински подсказва, че това не е първоначалния гроб, тъй като в такъв случай би трябвало да се очаква надпис на гръцки или славянски.

Историята с врачката, описана от новозеландския вестник, прилича малко на „развален телефон“. Но в чешките сайтове lovecpokladu.cz и medium.seznam.cz открих потвърждение на този невероятен случай, макар и с някои корекции. Името на въпросната врачка било Клементина Мащалиржова. Тя била домакиня от селцето Ступава, разположено в източната част на днешна Чехия. Клементина имала видения – присънвал й се Св. Методий и я молел да го отърве от камъка, който затискал тялото му. Тя убедила група свои съселяни да отидат с нея в местността Хроби в гората край селото и да копаят там. На дълбочина от пет метра те намерили няколко плочи от пясъчник. Според някои съобщения, на едната от тях имало надпис „Метуди“ и годината на смъртта на славянския просветител. Според други, там пишело на глаголица „S ARČIBIS METODĚEI PROS ZA NAS U BOHA“ (Св. Архиепископе Методий, моли се за нас пред Бога) и имало изображение на епископска митра. Гробът обаче бил празен. Клементина наредила да се копае по-надълбоко. Съселяните й копали до 22 м дълбочива, когато стигнали нивото на подпочвената вода. Тогава 51-годишната врачка дала указание да се разшири изкопът. Копачите успели да намерят още една надгробна плоча, която била счупена на няколко парчета. Междувременно мястото на разкопките се превърнало в място за поклонение. Хиляди пилигрими се стичали към Ступава, с което допринесли за нарастването на благосъстоянието на местните хора. Те продавали на поклонниците не само бира и наденички, но и снимки на надгробните плочи, както и на молещата се Клементина Мащалиржова. Освен това събирали от тях дарения за продължаване на разкопките.

Една от фалшифицираните надгробни плочи Снимка: Чешко радио

Година по-късно обаче на мястото отишли експерти, които установили, че става въпрос за груба фалшификация, тъй като ъглестата глаголица от първия надгробен камък била хърватска, каквато се използвала най-рано от 13-и век. Надписът на втората плоча бил по-убедителен, но учените открили, че той бил копиран от популярната книга „Илюстрована история на чехословашката нация“. Останало загадка кой е заровил в гората плочите, които са тежали по 70 килограма. Клементина Мащалиржова продължила да упорства. През 1960 г. тя писала до комунистическите власти в страната с искане да се отпуснат средства за нови разкопки, но никой не й обърнал внимание.

„Гробът на Методий“ бил „намиран“ и на други места в Чехословакия, а дори и в Сърбия. Най-сериозната находка бе докладвана от видния чешки археолог проф. Зденек Кланица. Неговата монография „Тайната на гроба на Методий, моравски архиепископ“ бе публикувана на български език през 2014 г. от издателство „Изток-Запад“.

Снимка: Издателство „Изток-Запад“

Както пише проф. Кланица, през 60-те години на 20-и век при разкопки в голямото ранносредновековноградище край с. Микулчице, в района на Бърно, е бил открит гроб на висш духовник. Според известния чешки археолог, там е погребан самият Св. Методий. Гробът под номер 580 се намира в нефа на най-голямата църква (трикорабна базилика) в Микулчице. В него имало меч, брадва, кинжал с украсена ръкохватка, тока за колан и златно копче. Според проф. Кланица, моравският архиепископ е трябвало да бъде въоръжен. Тялото на покойника е било положено в ковчег от ковани железни пластини. От скелета обаче останала само една лакътна става. Не е ясно дали гробът е бил плячкосан от маджарските нашественици, или тленните останки са били отнесени от учениците на Св. Методий. При всички случаи, от 80-те години на 20-и век Микулчице става място за поклонение на българи от Чехия, Словакия и други страни.

Снимка: Уикипедия

През 2009 г. в селото бе издигнат паметник на Св. Св. Кирил и Методий, дело на българския скулптор Емил Венков (на снимката). Нашите сънародници се събират всяка година на 11 или 24 май пред голям кръст в тамошния археологически резерват. Според чешката археоложка Доротея Волнерова, друго възможно място за погребението на Св. Методий се намира в комплекса от 9-и век Садска вишина край окръжния център Ухерске храдище. През 1964 г. под олтара на черква с формата на кръст била открита гробница, иззидана с тухли. И там обаче нямало никакви телесни останки или погребални дарове. Предполага се, че те може да са били отнесени от учениците на славянския просветител, за да не бъдат поругани от неговия наследник на архиепископския пост – немецът Вихинг.  

Кой знае дали издирването на гроба на Св. Методий, продължаващо от векове, някога ще се увенчае с успех. По-важното е, че и у нас, и в много други страни той е тачен наред с брат си Св. Кирил заради просветителската им дейност, която постави началото на славянската писменост.

Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

2025-а бе обявена за Година на глаголицата

Източник: www.evropaworld.eu