Сериалът „Войната на буквите“ – приумици, заемки

Публикувано:
14:29ч / 16.01.2023г
Брой прочитания:
424
Брой коментари:
0

Бях гледала по БНТ 1 интервю с Людмила Филипова няколко дни преди излъчването на първия епизод на „Войната на буквите“. Тя предупреди, че от историческите романи и филми не бива да се очаква пълната историческа истина, защото това са художествени произведения и в тях може да се проявява творческо въображение. Важното е да развълнуват читателя или зрителя. В такъв случай, предлагам в началото и в края на всеки епизод от въпросния сериал да се поставя надпис „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“. Иначе няма как да приема, че цар Симеон Велики (Деян Донков) постоянно крещи, ругае сина си Баян (Даниел Върбанов), използвайки израза: „Седни си на задника!“ и изобщо се държи като невротик. Като добавим, че прави секс с царицата върху трона си, вече ми идва в повече. Самата царица (Теодора Духовникова) ми напомня на злата мащеха от приказката за Снежанка (когато заповядва да отнемат единствената крава на дойката на Баян, защото се дразни от сърдечността между селянката и царския син). Освен, че е представена като злобна и несправедлива, царицата е в някаква странна близост с кавхана Сурсувул (Захари Бахаров), на когото, според историческите сведения, е била сестра. Освен че двамата често са заедно и като че ли непрестанно заговорничат, имат и моменти на интимност, като например: двамата са се усамотили в сумрачна стая и кафханът нежно разресва косите й. При тях влетява вечно гневният цар Симеон  и назидава Сурсувул, че все се увърта около полите на сестра си. Ако си припомним историята, кавханът е бил вторият по значимост човек след владетеля по време на Първото българско царство. Но Людмила Филипова вече ни е предупредила, че в художествените творби, макар и да се водят исторически, има творческо въображение. И ето ти образ на кавхан, който се увърта около полите на сестра си! Във „Войната на буквите“ не е пощаден и бъдещият цар Петър I (Ненчо Костов). Той пък е показан като страхливец – крие се, когато става пожарът в библиотеката, не се втурва да преследва подпалвачите. Все пак неговата мекушавост става симпатична, когато решава да бъдат прекратени мъченията над един от заподозрените за подпалването.

Но нека последваме полета на творческото въображението в новия български исторически сериал. Не съм чела романа на Людмила Филипова и не знам дали заслугата е нейна или на сценаристите (Теодора Маркова, Невена Кертова, Георги Иванов), но някой от тях много харесва пиесите на Шекспир. И хоп, попадаме в една кръчма, която трябва да е в престолния град Преслав, но е точно като от екранизациите на шекспирови пиеси: звучат мелодии, в които не долавям нищо българско, танцьорки кършат снаги в чуждоземни танци, леки девойки се опитват да съблазнят княз Баян. Изневиделица се появява, преоблечена като мъж (истинска Виола от „Дванадесета нощ“!) млечната сестра на княз Баян, тайно влюбена в него! Искала и тя да се весели като мъжете. Естествено, бързо бива разконспирирана и т.н. За повече подробности четете автентичния Шекспир!

Венец на творческото въображение във филма е пребиваването на княз Баян в Константинопол. Честно казано, не се бях замисляла дали в известната Магнаурска школа са допускали жени. Вярно е, че там са учели децата на императора и висшата византийска аристокрация, както и престолонаследници от други страни, но доста се стреснах, когато сред учениците беше приседнала внучката на императора, принцеса Мария (Клементина Фърцова), и то придружена от прислужницата си. На всичкото отгоре, тази прислужница има завидно самочувствие и по-късно се държи с Баян така, като че ли самата тя е императорската наследница, макар добре да знае, че говори с княз. Внучката на императора също е представена с напредничави разбирания за класово равенство като поема пълната кошница от ръцете на прислужницата си и я праща да си хареса нещо от пазара. И всичко това – за да може да я срещне точно в този момент Баян и да се потвърди заблудата, че принцесата е слугиня. А Мария дяволито му казва, че го са се „засичали вече“. Така е, трябва да се осъвременяват диалозите, провеждани преди векове!

Та това са в общи линии впечатленията ми от началото на „Войната на буквите“. Да добавим и стремежа да се прави екшън от славни моменти в миналото ни, да се внушава конспиративна теория, че се е водила люта битка за изличаване на някаква азбука от българската историческа памет – за прабългарските рунически знаци ли, за глаголицата ли става дума, не можах да разбера от първия епизод. Важното е да има някаква загадка а ла Дан Браун!

Изобщо, голям тюрлюгювеч от заемки и приумици. Само дето тюрлюгювечът е апетитно ядене, а филмовият му вариант, който си наложих да преглътна снощи, беше доста подлютен, пресолен, в някои части – ненужно подсладен. Питам се доколко такава творческа манджа е полезна за добрия вкус.

За финал обаче ще изтъкна нещо положително – намирам за подходящ избор актьора Даниел Върбанов в ролята на Баян. Ако гледам втория епизод, ще бъде само заради него.

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu