България става царството на истината в американска комична опера от 1896 г.

Публикувано:
12:10ч / 14.08.2026г
Брой прочитания:
1
Брой коментари:
0

Отляво – корицата на партитурата на комичната опера „Богинята на истината“. Отдясно – Лилиан Ръсел през 1896 г. Източник: Библиотека на Конгреса на САЩ / Обществено достояние

В комична опера, дебютирала на Бродуей през далечната 1896 г., действието изцяло се развива в България, която се превръща в един вид царство на истината!

Става въпрос за творбата „Богинята на истината“ на либретиста и автор на текстовете на песните Станислас Стандж (Stanislaus Stange) и композитора Джулиън Едуардс. Тази комична опера е била написана специално за актрисата и певица Лилиан Ръсел (1860-1922) – една от най-големите звезди на Бродуей в края на 19-и и началото на 20-и век. В това произведение на нея е отредена главната двойна роля – на българската принцеса Алма и Богинята на истината. Премиерата на комичната опера в две действия е на 26 февруари 1896 г. в „Абис тиътър“, който има 1500 места. Отзивите за представлението в нюйоркските вестници не пестят суперлативите си за Лилиан Ръсел, като споменават с добри думи и нейния сценичен партньор Ричи Линг. Някои критици обаче дават по-слаба оценка за сюжета на операта, както и за работата на композитора (дошъл от Англия в САЩ, също като либретиста).

Вестник „Джърнал“ разкрива, че в началото на операта публиката зърва Лилиан Ръсел на пиедестал. Тя е статуята, изваяна от българина Майкъл, която представлява „Живата Истина“. Примадоната носела древногръцки одежди и червено-златиста перука, като върху нея били съсредоточени светлините на всички прожектори, които продуцентите успели да осигурят. Както изтъкват нюйоркските журналисти, в програмата се споменавало, че сюжетът е въз основа на пиесата „Дворецът на истината“ на британския драматург Уилям Гилбърт, но това не допринасяло за успеха на спектакъла.

Вестник „Нюз“ от Провидънс, щата Роуд Айлънд, дава повече подробности за „българската следа“, отразявайки предпремиерата, която се е състояла седмица по-рано в оперната зала на този град. Декорите, изготвени за представлението в Ню Йорк, били прекрасни. Двете сцени изобразявали градините на кралския дворец на България с изглед към Дунава и зала в самия дворец. „Нюз“ разкрива и фабулата – съживената статуя кара всички в царството (с изключение на монарха) да говорят само истината в продължение на няколко часа. От това се пораждали доста комични ситуации.

Въпреки че „Богинята на истината“ е важна за нас, тъй като действието се развива в България – нещо необичайно за американска творба, тази комична опера има скромно място в историята на музиката и сценичнота изкуство на САЩ. Тя е имала само 45 представления на Бродуей, от които не успях да намеря дори и една снимка.

Партитура на арията „Аз съм царят на България“ от комичната опера „Богинята на истината“. Снимка: Библиотека на Конгреса на САЩ / Обществено достояние

Все пак трябва да отбележа, че партитурата на тази комична опера е запазена в Библиотеката на Конгреса на САЩ. Някой наш музиковед би могъл да я прегледа и да прецени дали има смисъл отново да се поставя 130 години по-късно. Във всеки случай, някой наш певец може да си хареса ироничната ария на царя на България, поради нейната злободневност.

Автор: Владимир Дворецки

Пълния текст на статията ми, публикувана на сайта на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“, може да прочетете тук.

Източник: evropaworld.eu