Момент от приятелския разговор между писателя Захари Карабашлиев (вдясно) и преводача на македонски Душко Кръстевски в присъствието на модераторката доц. Ани Бурова. Снимка: Владимир Дворецки

Дворът на Къщата за литература и превод в София се изпълни с любители на изящното слово и млади българисти от чужбина, които искаха да видят и чуят разговора между известния наш писател Захари Карабашлиев и неговия преводач на македонски Душко Кръстевски. Интригуващата среща пред публика на 14 юли т. г. бе водена от модераторката доц. д-р Ани Бурова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Душко Кръстевски, който е един от най-активните преводачи на съвременна българска литература в Република Северна Македония, е на резиденция в Къщата за литература и превод, за да работи по превода на романа на Карабашлиев „Опашката“. Той е превеждал и други книги на нашия автор, като романа му „18% сиво“, който се ползва с успех и в двете страни. Кръстевски изтъкна, че вече може да си позволи лукса да избира какви произведения да превежда, и не се поддава на натиска да претупва работата. За съжаление, много издатели в родината му подхождали „партизански“ към възлагането на преводи. Той обаче е доволен от поръчката да преведе „Опашката“ – роман, който много му харесва, и вече е преполовил работата по превода. „Лягам и ставам с Карабашлиев“, пошегува се Кръстевски. Финалната точка на превода обаче ще сложи в Скопие.

Доц. Ани Бурова изтъкна, че „Опашката“ е роман за кризата на съвремието с дистопичен елемент, чието действие се развива по време на пандемията. Кръстевски изрази убедеността си, че той ще се чете и в Северна Македония. Преводачът обаче предупреди, че в родината му книгите се издават в малки тиражи – 500 екземпляра се считало за много. Той припомни, че при промоцията на превода на „Времеубежище“ от Георги Господинов в Скопие били продадени около 100 бройки. Дори след като авторът бил удостоен с Международната награда „Букър“, се купили едва около 70 екземпляра.    Захари Карабашлиев разказа, че Душко Кръстевски го запознал с македонските му издатели на една тролейбусна спирка в София след концерт на Роджър Уотърс през 2018 г. Той вече бил започнал да пише „Опашката“, но първоначално като пиеса. Карабашлиев я предложил на няколко наши театъра, но творбата била отхвърлена. Имало затруднения с това, каква точно опашка е поникнала на главната героиня, и как да се прикрепва към тялото й. По-късно авторът оформил историята като роман, което му развързало ръцете.

Доц. Ани Бурова задава въпрос на Душко Кръстевски, докато Юлия Рафаилович снима през прозореца. Снимка: Владимир Дворецки

Писателят и преводачът споделиха и някои тайни от творческите си лаборатории. Кръстевски изтъкна, че най-много трудности му създават т. нар. фалшиви приятели – думи, които имат различно значение в двата езика. Той даде пример с един епизод, в който тираджии отиват в тоалетната и си говорят, че ще трябва „да въртят геврека“. Преводачът отначало си помислил, че им се налага да пекат гевреци, но нещо не му се връзвало. По-късно се досетил, че става въпрос за въртене на волана на ТИРа. От своя страна Карабашлиев сподели, че в свой роман допуснал грешка, свързана с термин за роднинска връзка. Тогава обаче това произведение се превеждало в Хърватия и преводачката Ксения Банович го коригирала, че не може мъж да има девер, а трябва да е шурей. Тя дори му изготвила специална диаграма за думите за роднинство в българския език и той поправил грешката си в следващото издание на романа.

Душко Кръстевски разказа, че между българските и македонските поети са създадени трайни връзки, което води и до повече поетични преводи („препявания“) на двата езика. Той допълни, че с особена популярност в родината му се ползвала поетесата Поли Муканова, която присъстваше на срещата в двора на Къщата за литература и превод. Запитах го към кои български прозаици, освен към Георги Господинов и Захари Карабашлиев, проявяват интерес неговите сънародници. Кръстевски отвърна, че в родината му доста се четат произведенията на Владимир Зарев, на покойния Алек Попов (известен като съсценарист на популярен сериал) и на Здравка Евтимова. Македонският преводач обаче изрази съжаление, че сънародниците му знаят много повече например за съвременната литература на Словения, която е много по-далече от България, отколкото за нашата. Според него причината за това е „югославският модел“. Той допълни, че почти всеки втори македонец чете сръбски книги в оригинал, и изрази надеждата си в бъдеще това да стане и с българската книжнина. И Кръстевски, и Карабашлиев призоваха държавните институции да насърчават преводите на литература на двата езика. Македонският преводач допълни, че българските издателства би трябвало да участват в панаира на книгата в Скопие, а авторите ни по-често да се включват в литературни фестивали. Нашият писател си припомни как е участвал в подобна проява в Северна Македония, на която имало поетично четене. Накрая някой предложил и Карабашлиев да прочете свое стихотворение. Нашият автор, който пише само проза, се принудил да измами публиката. Той прочел свой кратък разказ, който звучал като бял стих, и получил много аплодисменти.

Душко Кръстевски (в гръб) черпи с тиквешко вино присъстващите на срещата. Снимка: Владимир Дворецки

След края на разговора между писателя и преводача, Душко Кръстевски почерпи участниците в срещата с тиквешко вино, което специално бе донесъл от родината си. А Юлия Рафаилович от Къщата за литература и превод прикани младите българисти да кандидатстват за резиденция там, за да работят в творческа атмосфера върху книгите, които превеждат.

Фоторепортаж от събитието може да видите тук.

Автор: Владимир Дворецки 

Сродни публикации на сайта ни:

Джеймс Епълбай: Не е срамно да превеждаш поезия

Източник: evropaworld.eu