Кадър от филма: Молиер (Немо Шифман), Сирано (Артюс), Мадлен (Жюлия Пиатон) и на преден план младият Луи XIV (Нилс Амел-Брошен)

Докъде стигат границите на артистичната волност – този въпрос възникна у нас, след като гледахме на 27 октомври т.г. френската комедия „Молиер, Сирано и младият крал“ от програмата на кинофестивала Синелибри 2026 във Френския институт в София. Оригиналното заглавие е „Капризите на детето крал“, но то едва ли би дало представа на повечето български зрители за какво се разказва във филма и е добре, че са им подадени красноречиви ориентири чрез две известни имена.

Френският афиш за филма Снимка: Уикипедия

Филмът ни достави удоволствие и ни развесели с интелигентния си хумор и закачките с някои френски реалии. Първоначално бяхме убедени, че сценаристът и режисьор Мишел Льоклер (за съжаление, не успяхме да присъстваме на срещата му с българската публика след премиерата на лентата у нас на 18 октомври) си е позволил да забърка весел коктейл от исторически личности и литературни персонажи (като Сирано дьо Бержерак, когото познаваме от едноименната пиеса на Едмон Ростан). Но, както пише бразилският писател Жоржи Амаду, в училището на живота няма почивни дни. Оказа се, че много от героите и събитията от филма, които изглеждаха като художествена измислица на Льоклер, всъщност са истински!

След прожекцията се разровихме в интернет и откритата информация показа достоверността на много факти във филма. На първо място, излезе, че Ростан се е вдъхновил от реално съществувал френски писател, поет и драматург на име Савиниан дьо Сирано дьо Бержерак, който е бил съвременник на Молиер и на Краля Слънце Луи XIV. Нещо повече, в биографията на Молиер, публикувана през 1705 г., пише, че големият драматург не само се е срещал с дългоносия си колега, но е заимствал от негови произведения – нещо, което ни се стори неправдоподобно във филма! Още нещо, което донякъде смути не само нас, но и останалите зрители в салона – приписваната на Сирано хомосексуалност. Оказа се, че сведения за нея има в биографията на известния музикант и поет от 17-и век Шарл Койпо д’Асуси. Там пише, че двамата са имали връзка около 1636 г., когато бъдещият драматург е бил 17-годишен. Няма обаче данни Сирано да е бил влюбен в Молиер, както се показва във филма на Льоклер.

От направените справки научихме, че и една второстепенна героиня – комичната дукеса Мари-Луиз, братовчедка на младия крал, също е историческа личност с прозвището Голямата мадмоазел! Тя наистина е искала да се омъжи за Луи, когато той е бил едва 10-годишен. След като майка му Анна Австрийска и кардинал Мазарини налагат вето върху този брак, Мари-Луиз Орлеанска минава на страната на враговете им и подкрепя Фрондата, за което кралицата я изпраща на 20-годишно заточение в бургундския й замък Сен Фаржо.

Друг герой в „Молиер, Сирано и младият крал“ е прочутият Д’Артанян, за когото много хора смятат, че е рожба на въображението на Александър Дюма. За него обаче се знае със сигурност, че е историческа личност, която се е ползвала с пълното доверие на Луи XIV. Той загива при френската обсада на Маастрихт през 1673 г. Нещо повече, в началото на т. г. в църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в този нидерландски град бе открит гроб, за който се предполага, че е на великия гасконец! Длъжни сме обаче да добавим, че във филма Д’Артанян е представен в карикатурна светлина. Той е вече остарял и макар че се старае да запази героичния си образ, проличава, че възрастта си казва думата.

Анонс за премиерата на филма в програмата на Синелибри

Естествено, няма никакви исторически данни за заговор за подмяна на Луи XIV с негов двойник – син на месар. Тази любопитна интрига в сюжета вероятно е вдъхновена от „Принцът и просякът“ на Марк Твен. Има и други детайли, които явно са измислени от Льоклер, но като цяло филмът пресъздава вярно историческата епоха, макар и в комедиен план. Това, че престолонаследникът, докато е под прикритие, е играл в трупата на Молиер, естествено, е плод на творческо въображение, но се вписва като логично обяснение защо Кралят Слънце толкова е обичал театъра и е покровителствал великия драматург и актьор.

Освен закачки с миналото, във филма има и шеговити препратки към съвремието. Когато бъдещият крал се обяснява в любов на въвелата го в театралното изкуство Мадлен, тя му отговаря, че не може да се ожени за учителката си, която е с 20 години по-възрастна от него. „Възможно е!“ – убедено казва Луи. Предполагам, че президентът Макрон би приел с чувство за хумор тази реплика.

„Молиер, Сирано и младият крал“ си заслужава да се гледа не само заради творческото въображение на един голям френски сценарист и режисьор, а и заради подбора на актьорите. Впечатляващи са Артюс в ролята на Сирано и Немо Шифман – Молиер. Истинско откритие е младият Нилс Амел-Брошен, който се превъплъщава умело в Луи XIV и неговия двойник – синът на месаря. Много добра роля прави и изящната Жюлия Пиатон като Мадлен Бежар – реално съществувала френска актриса и съоснователка на трупата на Молиер. В живота тя е била спътница на големия драматург, а по-късно става негова тъща… или балдъза, защото съпругата на Молиер, Арманд Бежар, се води сестра на Мадлен, но има сведения, че е била нейна дъщеря.

В крайна сметка, можем да се съгласим с надписа в началото на филма, че тази история е съвсем реална, освен за историците.

Гергина и Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

След силния старт на Синелибри 2026 с „Мастило“ какво предстои

Съпътстващи срещи и събития в програмата на Синелибри 2026

Източник: www.evropaworld.eu